• Welcome to Българският националистически форум.
 

Българската парична единица (Лев)

Започната от Петкан, 03 Юни 2013, 23:39:51

0 Потребители и 0 гости преглеждат тази тема.

ПетканTopic starter

На 4 юни 1880 г. е приет "Закон за правото на резание монети в Княжеството"

През 1880 г. Второто Народно събрание на България приема закон, с който се създава националната валута лев = 100 стотинки = 1 френски франк.
Левът (съкратено: лв.) е паричната единица на България, емитирана от Българската народна банка. Разделя се на 100 стотинки. Името му произхожда от левъ - остаряла форма на думата ,,лъв", употребявана през 19 век.

Левът е приет за българска парична единица малко след Освобождението на страната, когато на 4 юни 1880 г. е приет Закон за правото на резание монети в Княжеството, а на следващата година са отсечени и първите монети.

Първите български монети в Княжество България, 1881 г., мед
http://www.euro2001.net/issues/3_2002/3br53.html
http://bgmonetology.com/10-santim-1880

"Приетият през 1880 г. Закон за правото на резание монети в Княжеството предвижда фискалното счетоводство да се води в левове, определя количеството злато, сребро или мед в различните монети и ограничава общото парично предлагане до 15 млн. лева. Левът има стойност, равна на тази на френския франк. Допуска се използването на монети, както на Латинския валутен съюз, така и на други страни, които държавата приема по утвърдени от Министерството на финансите курсове.
Въпреки че законът установява триметален стандарт и че първите отсечени монети са медни, на практика в обращението преобладават сребърните монети. Основната причина за това е по-големият сеньораж, извличан от държавата от сребърните монети поради трайно спадащия курс на среброто спрямо златото в края на 19 век. В същото време емисията на сребърни левове е използвана за премахване от обращение на сребърните руски рубли. В края на 1884 г. парламентът дава възможност да бъдат емитирани сребърни монети за още 10 млн. лева, като за тази цел са претопени голямо количество рубли в монети, събрани от държавата като данъци. През 1885 г. България се доближава до парично предлагане от 7 сребърни лева на глава от населението (смятано от Латинския съюз за емпиричен оптимум), след което новите емисии на сребърни монети са прекратени до 1891 г..."

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BB%D0%B5%D0%B2
Ad honores

ПетканTopic starter

На 4 юни се навършват 137 години от влизането в сила на Закона за правото на сечене монети в Княжество България. Второто Народно събрание на България приема закон, с който се създава националната валута лев = 100 стотинки = 1 френски франк.
    Със Закона за правото на сечене на монети в Княжество България се дава изключителното право на държавата да сече и пуска в обращение монети.
    За национална парична единица е определен левът, състоящ се от 100 стотинки. По време на дебатите Стефан Стамболов прокламира монетната единица да носи наименованието "франк", а неговите подразделения "сантим". Д-р Иван Богоров настоява думата да бъде "свободник". Мнението на депутата Йосиф Ковачев за чисто народното название "лев" обаче печели сърцата на всички.
Името му произхожда от левъ - остаряла форма на думата лъв, употребявана през 19 век.
Първите монети от по 2, 5 и 10 стотинки са медни и са отсечени в Монетния двор на Бирмингам (Великобритания) през 1881 г. През 1882 г. в Монетния двор на Санкт Петербург (Русия) са отсечени сребърни монети по 1 и 2 лева - първият български лев с благородно съдържание.
През 1894 г. идва и първата златна българска емисия на монети с номинална стойност 10 и 20 лева. Жълтиците са правени в Австро-Унгария. За отсичането на всички монети до 1951 г. са използвани европейски монетни дворове.

В първите години след Освобождението в обръщение на територията на България се намират главно сребърни монети, голяма част от които са физически обезценени. Основната част от тях са сребърни руски рубли, навлезли масово в страната по време на войната, но има и екзотични монети, като тунизийски, ирански или индийски, част от които вече не се използват и в страните, в които са емитирани. Фискалното счетоводство се води във френски франкове, като държавата изкуствено поддържа завишен курс на сребърните монети, за да не обезцени спестяванията. Това довежда до допълнителен прилив на сребърни монети от съседните страни, засилен и от забраната за използване на чужди сребърни монети в Османската империя през 1883 година. До 1887 г. чуждите сребърни монети се използват широко в България, наред с българския лев.


Приетият през 1880 г. Закон за правото на резание монети в Княжеството предвижда фискалното счетоводство да се води в левове, определя количеството злато, сребро или мед в различните монети и ограничава общото парично предлагане до 15 млн. лева. Левът има стойност, равна на тази на френския франк. Допуска се използването на монети, както на Латинския валутен съюз, така и на други страни, които държавата приема по утвърдени от Министерството на финансите курсове.
БНБ започва да емитира банкноти през 1885 година. Първата емисия е сравнително малка (213 хил. лева) и е зле приета от хората. Причина за това е както недоверието в новите хартиени пари, така и златното покритие на банкнотите, което създава значително ажио между тях и масово използваните сребърни монети. Основна цел на БНБ през следващите години е да увеличи дела на банкнотната емисия и постепенно да наложи в страната фактически златен стандарт, като количеството на сребърните монети бъде намалено чувствително.
От 1997 г. стойността на лева е твърдо свързана с тази на германската марка чрез системата на Валутен борд при курс 1000 лева = 1 германска марка. След деноминацията на лева от 5 юли 1999 г. курсът става 1 лев = 1 германска марка, а след премахването на германската марка в края на същата година левът се привързва към еврото при курс 1.95583 лева = 1 евро.
Ad honores

FLEKTARN

Изчерпателно, благодаря.

Много повече като визия ми харесваха старите банкоти. Старите "лева" бяха с много по-красиви картинки, лично мнение.
Флектарн – Новини & Отбрана на България
Имейл за контакти: flektarn@tuta.io

ПетканTopic starter

В последно време българският министър-председател се бори много яко за влизането на България в "чакалнята на еврозоната".
Ама изглежда, че не ни искат в тази чакалня, защото от подписаното споразумение между Германия и Франция за бюджета на еврозоната, излиза, че еврозоната е за богатите, а другите, които са по-беднички, т.е. и България ще чакат пред...чакалнята.
Някой може ли да обясни, каква ще е ползата на България, ако оставим националната си валута и ползваме евро?
Норвежката крона и швейцарския франк са в обръщение, а швейцарците и норвежците не са глупави хора, щом оставят националните си валути и не приемат еврото.
Лично за мене евентуалният отказ от лева ще бъде едно много тъжно събитие, сравнимо с това, ако от герба на България махнат лъва.
Ad honores

генерал Жеков

Paзбира се,че полза няма.Това с общите валути е добър начин европейските народи да бъдат държани под контрол.Ако се вгледаме по-дълбоко ще разберем,че това е чисто еврейски план за контрол над населението на континента
ϟϟ|СВОБОДЕН-СОЦИАЛЕН-НАЦИОНАЛЕН| lYl 
БЪЛГАРИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ!
БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО И ВСИЧКО ЗА БЪЛГАРИЯ!

Similar topics (3)