България в Първата световна война (1915-1918)

[Division]

В ТЪРСЕНЕ НА РЕВАНШ. Безразсъдни решения в безразсъдна политика

Манифест за влизането на България в Първата световна война, 1915 г., НИМ, София. Снимка: Архив ,,Труд"



София приема предложението за коалиция на Централните сили, които обещават при евентуален успех незабавно към България да бъдат присъединени Вардарска Македония, както и придобивки в Поморавието, Беломорието, Добруджа и Източна Тракия. Действително още през август 1915 г. военно притеснената Османска империя миролюбиво отстъпва (след натиск от страна на Германия и Австро-Унгария) на България площ от 2380 кв. км в Източна Тракия. В нея са включени населени места по западния бряг на р. Марица.
На 1/14 октомври 1915 г. България обявява война на Сърбия и се намесва в Първата световна война. За по-малко от две седмици българските войски навлизат в Поморавието и във Вардарска Македония, стигайки до Скопие и Охрид. Български военни части се разполагат на 500-километровия южномакедонски фронт - от Охридското езеро до Орфанския залив на Бяло море. В края на 1916 г. военни части от Трета българска армия достигат  делтата на р. Дунав и р. Серет.
Постепенно развитието на военните действия в Европа се променя. През септември 1918 г. българските войски на Южния фронт претърпяват тежко поражение при Добро поле. Над България надвисва призракът на нова военна катастрофа. Разбитите войнишки части отговарят с въстание, което започва стихийно. Въстаническите сили, предвождани от главнокомандващия Райко Даскалов, се устремяват към столицата. В покрайнините на София обаче са разбити от верните на монарха войски и привлечените на помощ германски части. В началото на октомври 1918 г. въстанието окончателно е потушено, като общо загиват над 3000 войници, а повече от 10 000 са ранени.

Цар Борис III. Снимка: Архив ,,Труд"



Кабинетът моли Антантата за примирие. То е подписано на 29 септември 1918 г. в Солун. Войските на Антантата навлизат в страната, събират оръжието на демобилизираните български части и установяват окупационна власт върху някои по-важни в стратегическо отношение райони и градове. Очертава се драмата на втора национална катастрофа, чиято мрачна сянка принуждава цар Фердинанд да абдикира. На 3 октомври 1918 г. монархът напуска България. Престола заема синът му цар Борис III.
Първата световна война завършва с катастрофа за България. Загиналите и безследно изчезналите на фронта са над 100 000,  ранените - повече от 155 000 души, а оставените като пленници и заложници по силата на Солунското примирие - 112 000 души.
Покрусата е пълна. Според Ньойския договор България губи територии с обща площ 11 278 кв. км. Тя дължи на Съглашението 2250 млн. златни франка репарации. Освен това трябва да предаде на Сърбо-хърватско-словенското кралство 70 825 глави добитък. Към договора е прикрепена конвенция между България и Гърция за ,,доброволно изселване" на малцинствата, която води до целенасочено обезбългаряване на Западна Тракия.



http://www.znam.bg/com/action/showArticle/full;jsessionid=EC17539F944422FD149C5CDAAD42D18C?encID=327&article=445490558&ctx=paidincategory42223&sectionID=1



Редактирано от модератор: Подмяна на невалиден линк с валиден.

[Борисъ]

Защо през Междусъюзническата и Първата световна война те заеха просръбска и прогръцка позиция и защитаваха техните интереси?Какви са според вас причините?

Имам предвид най-вече Великобритания и Франция,за Русия е ясно,че е големият брат на Сърбия.

[Севар Вананд]

Защото Великите сили винаги ги е било страх от България. ПСВ е световен конфликт, там всички просто са били разделени на два лагера. Интересното е Междусъюзническата война. България я започва, за да поправи една несправедливост, а Франция и Великобритания се застъпват за нашите врагове. Извода е: Великите сили неискат да бъде поправена тази несправедливост, защото ако България е цяла ще бъде по-самостоятелна и трудноуправляема. И това не е от век, или два. Винаги големите империи, навсякъде по света, са се ствахували от Българите. Българите не са създавали огромни империи(въпреки, че са имали потенциала да го направят), имали сме нетърпимост към робството, справедлива Държавна уредба, силна армия(която въпреки че се е биела предимно за отбрана, и се е налагало да го прави твърде често), непокорен и горд дух. С две думи, въпреки че не сме се стремяли към чужди територии, в нас големите са виждали заплаха.

[Болгардингезе]

Само през средновековието сме се стремяли към чужди теретории ,но не винаги.Но попринцип ,всички са се страхували от Велика България, и за тях е било по-добре мизерни страни като сърпия и гърпия да се опитват да завладеят възможно повече територии от България, и май успяха с помоща на великите сила.

[Ванадий]

На днешната дата преди 90 години е подписан Берлинският протокол, в Берлин между представители на България, Германия, Австро-Унгария и Османската империя. Според който изконната българска територия на Северна Добруджа се връща на България.

Бъдещите териториални разширения на България при евентуално включване във Първата световна война на страната на Германия се фиксират още на 6 септември 1915г. На Тайната българо-германска спогодба в София. Участници в нея за българският министър-председател Васил Радославов, а от германска райхсканцлерът Георг Михаелис. Според договора България ще бъде щедро възнаградена. При нейно участие срещу Сърбия, България ще получи по-голямата част от Поморавието, наред с спорната  безспорната македонска зона решени от Българо-сръбския договор преди Балканската война. При участие във войната срещу Гърция, България ще получи източна Егейска Македония, а при влизане във бой срещу Румъния, България ще притежава Южна и част от Северна Добруджа.

На същия ден в София е сключен и официален Договор за дружба и съюз между България и Германия, според който България и Германия не могат да влязат в съюз или съглашение, насочени срещу другата страна, Германия гарантира териториалната цялост на България, а България се задължава да помогне на Германия при нападение над нея от граничеща с България страна.

Отново на същата дата в Плес (днес Полша, тогава Германия) се оформят плановете за нападение, установяват се срокове за началото на военните действия, количеството войски и общо нападение над Сърбия.

Продължава на http://vanadisbg.blog.bg/viewpost.php?id=237482

[Nordwave]

През 1914-1915 г. Руската империя прави няколко сериозни опита да привлече България на страната на Съглашението в започналата Първа световна война. Обстановката у нас обаче след 4 юли 1913 г. чувствително се е променила, след като проруската политика, на която залага бившият премиер Стоян Данев, фалира. България преживява първата си национална катастрофа, а правителството на либералната концентрация на д-р Васил Радославов е принудено на 28 юли 1913 г. да подпише унизителния Букурещки мир със своите бивши съюзници - разбойници от Балканската война. Това у нас най-добре го разбира руският посланик Алексей Савински. Особено след като 17 ОНС одобрява на 4 юли 1914 г. сключения 500-милионен заем с банковата група ,,Дисконто Гезелшафт". И все пак, той прави опит през лятото на 1915 г. с парите на френския предприемач Деклозиер да изкупи не само житната реколта у нас, но и да подкупи политическия ни елит, с цел страната ни насилствено да мине на страната на Четворната коалиция. Отново безуспешно. Аферистите около Никола Генадиев и Стамболийски прибират 7 милиона лева, а съглашенците прахосват 50 милиона без никакъв ефект. След избухналата Деклозиерова афера повечето опозиционни шефове в България стават подсъдими и за Радославов е много лесно, държейки ги на верижка, да ги манипулира във всеки труден за него момент, плашейки ги със съдебна разправа. Тя настъпва за неудобните му противници на 21 октомври 1916 г.

През 1914 г. правителството пази неутралитет спрямо двата воюващи блока. Руските отговорни фактори обаче не се отказват да привлекат страната ни за свой съюзник, осъзнавайки предимствата на геополитическото разположение на България и познавайки качествата на нейната армия. Мисията на меродавните руски фактори обаче е невъзможна за осъществяване, тъй като за да се присъедини България към Съглашението, трябва да получи като компенсация заграбените първо от Сърбия, а след това и от Гърция и Румъния земи. Новоназначеният руски посланик в Сърбия княз Трубецкой пристига в Ниш на 19 ноември 1914 г. Неговата основна задача е "да споразумее Сърбия и България, и последната да предостави войските си на разположение на сръбските планове". Немският ,,Народен вестник" в статия от 20 ноември с. г. пита риторично и основателно: ,,Дали княз Трубецкой и който и да е друг от Нева са толкова наивни, за да вярват, че България ще е толкова безумна, че да свърже своята съдба с тази на Русия и агонизиращата Сърбия? Събитията на Балканите занапред ще се развиват извън волята на Русия." Това хрумване на немските журналисти се оказва пророчески вярно. Съглашението продължава да ухажва правителството на Радославов и през 1915 г. С ноти от 16 май и 21 юли 1915 г. Великобритания, а след това и Съглашението, гарантират на България ,,безспорната зона" според сръбско - българския договор от 29 февруари 1912 г. и обещават да настояват пред неутрална Гърция да отстъпи Кавала на България след евентуалното гръцко разширение в Мала Азия.

Какви са реалностите обаче? На 29 май 1915 г. официалните власти в Швейцария са информирани от сръбския депутат Коста Стоянович, че ,,се работи по изграждането на нов Балкански съюз, само че Македония икономически и по отношение на своята история и народност съставлява неразделна част от сръбската държава и следователно не могат да се водят преговори за нейното отстъпване на България". А преди това на 21 март 1915 г. прочутият Венизелос пише писмо до министър Зографос, в което препоръчва отстъпката на България в краен случай на 2000 кв. км в Източна Македония да стане срещу отстъпване на отсечката Дойран - Гевгели с повърхност около 1000 кв. км, владичество над западна Мала Азия с територия от 140 000 кв. км и след като България и Гърция си откупят недвижимите имоти на респективните им поданици, като оценката на имотите стане от международна комисия, в която да участва със свои представители всяка една от силите на Съглашението.

В същото време в изявление пред журналисти премиерът Венизелос изтъква, че ,,никога не е правен дори опит за преговори с България по отношение на някакви отстъпки в нейна полза". Тези многозначителни уточнения на руските приятели съвсем не са взети под внимание при изготвянето на официалното съобщение на Петербургската телеграфна агенция от 23 септеври по повод на българската мобилизация от 10 септември 1915 г., в което се посочва, че ,,Това предизвикателство (мобилизацията – б. а.) не може да остане без отговор и на 21 септември от страна на императорския посланик бе връчена вече обнародваната нота, последвалият неудовлетворителен отговор на която подтикна императорското правителство да скъса дипломатическите си отношения с България." По горчива ирония на съдбата руско - българските дипломатически отношения се късат за втори път, когато отново премиер на страната е Васил Радославов. За първи път те са прекъснати на 6 ноември 1886 г., тъй като правителството не се отказва от националната си независимост и пренебрегвайки руските внушения за избор на един водевилен княз като Мингрели, упорито търси достоен владетел, какъвто намира, макар и само за един ден - 29 октомври 1886 г. в лицето на Валдемар Датски, а второто им скъсване има фатални последици и за Съглашението, тъй като войната на Балканите се проточва още три години и за самата Русия, която за първи път в своята история е бита от българските войски в добруджанската кампания през 1916 г. Двукратно е бомбардирана и морската ни столица Варна от руската флота – на 14 октомври 1886 и на 20 октомври 1915 г.

Озлобена Русия реагира с един царски указ от 7 октомври, издаден 6 дни след влизането на България във война със Сърбия за осъществяване на нашия идеал за национално обединение, в който с горчивина се констатира, че ,,Осъществяването на старите въжделения на българския народ за присъединяването на Македония беше гарантирано по друг начин, съгласуван с интересите на славянството, но тайните сметки, внушени от германските интереси и братоубийственото озлобление срещу Сърбия излязоха победители. България, наща едноверца, неотдавна освободена от турско иго с братска обич и кръвта на руския народ, открито отиде на страната на неприятелите на християнската вяра, на славянството и на Русия. Руският народ гледа на българската измяна с болка и с окървавено сърце, изважда меч срещу България и поверява съдбата на изменниците на справедливото наказание на Всевишния."

По демагогия и грозна заплаха този текст, паметник на скудоумието на царската руска дипломация, съответства на неубедителните оправдания на външния министър Сазонов пред Думата на 10 февруари 1916 г.: ,,Упрекнаха дипломацията на Съглашението, че не е успяла да спечели на своя страна България. Допускам, че дипломацията, избирайки най - късия и сигурен път, а именно окупирането на Дедеагач, щеше да повлияе на българския народ, но и в този случай съюзниците нямаше да успеят да спасят Сърбия от катастрофа, защото координираните военни действия на съюзниците на Балканите представляват винаги извънредно голяма трудност". Много по-конкретно и нагло по своя цинизъм е декларацията на Московското славянско дружество от 25 септември 1915 г. В нея директно се казва: ,,Българският народ трябва да помни, че в своето 500-годишно турско робство той ни един път не е вдигнал оръжие срещу угнетителите си турци, че е започнал възраждането си с борба срещу майката - църква, която му запази вярата, езика и изборното свещенство, а днес се отплаща на Русия за спасението и възраждането си с невижданата до днес от просветения свят черна неблагодарност. Нека Бог го съди! България не съществува. Не съществува вече славянска България. Вместо нея има немско - фердинандско княжество. Който и да излезе победител от тази война, българското царство няма да съществува. За Русия България вече не съществува." Съвсем логично и навременно в своя статия в ,,Берлинер тагеблат" от 20 октомври 1915 г. българският пълномощен министър в Германия Димитър Ризов отбелязва: ,,Направената в началото на войната декларация на Русия, че руската империя трябва да владее над Цариград и Дарданелите и да превърне по този начин Черно море в руско море, беше изтълкувана от всеки здравомислещ българин като декларация, която ще доведе България под руско васалство. Русия може да се задържи на Дарданелите, само ако владее военно и морално над Балканите и над българите, а това е равносилно на националното и политическо самоубийство на България. Всичко това естествено допринесе немалко за определяне на сегашното поведение на България през настоящия европейски конфликт." За да оцелее, България предпочита да влезе в Централния съюз и в две победоносни кампании между 1 октомври и 5 декември 1915 г. и от 1 септемви 1916 г. до 8 декември 1916 г., когато пада
Букурещ, успява да освободи Македония, Поморавието, цяла Добруджа, като на 2 февруари 1916 г., след превземането на Елбасан, страната осъществява своя национален идеал, получавайки излаз на три морета и превръщайки се де факто във Велика България, най-силната, влиятелна и важна страна на Балканите, като Фердинанд получава своя фелдмаршалски жезъл от кайзер Вилхелм Втори на 6 януари 1916 г. в Ниш. Два месеца след болшевишкия преврат на 25 октомври 1917 г. новото руско правителство започва преговори за мир с Централните сили. Мирният договор е подписан в Брест - Литовск от Троцки. Българският представител е премиерът и министър на външните работи д-р Васил Радославов. Датата не е избрана случайно - 3 март 1918 г. 40 години след руско - турската война нещата си идват на мястото. Победена Русия признава правото на България да живее самостоятелно и национално обединена.

Но великите сили винаги помнят миговете на своето унижение и затова именно болшевишка Русия обявява война на беззащитна България на 5 септември 1944 г., слага свое послушно правителство 4 дни по-късно и близо 50 години властва над страната ни като пълен господар. www.bg-history.info



Редактирано от администратор: Премахване на невалиден линк.

[Nordwave]

Посещение на цар Фердинанд и кайзер Карл в Кюстендил.



Редактирано от администратор: Премахване на невалиден линк.

[Hatshepsut]

Административна карта на Царство България по време на Първата световна война:

[Цар Борис три]

НА 14 октомври 1915 г. (по стар стил) православните християни празнуват Петковден. Рано сутринта камбанен звън се разнася над Варна и заглъхва в мътните морски вълни. Подранили богомолци бързат да отидат на църква без да подозират, че предстои кървав ден за техния град. В същия момент крайбрежната телефонно-телеграфна служба известява щаба на бреговата охрана, че на хоризонта се забелязват силуетите на морски съдове.
Те бавно приближават Варненския залив и скоро са идентифицирани като руски военни кораби. От две седмици България и Русия са във война и началникът на Варненската отбранителна линия ген. Симеон Янков предприема спешни мерки за защита на ключовите обекти - пристанището, жп гарата, флотските помещения и др. В 7,30 часа един след друг към брега се насочват два неприятелски хидроплана. Те правят пълна обиколка на града, разузнават обстановката и пускат напосоки няколко бомби. Посрещнати са с пушечна и картечна стрелба, но без да бъдат засегнати, поемат обратен курс

Час по-късно руската ескадра се разгръща в боен ред. Тя е в състав от 17 морски военни единици под командването на вицеадмирал Новицки. В нея се включени 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда.

Военните кораби са въоръжени предимно с мощните 305- и 203-милиметрови оръдия. С тази внушителна морска сила руският царизъм атакува Варна.
От морето се издига още един хидроплан, който изпълнява рекогносцировъчна задача. Малко след това корабите предприемат масирана бомбардировка на Варна. Първите снаряди падат в пристанището и извън града, в района на Галата и Евксиноград. Всички очакват, че ударът ще бъде насочен срещу крайбрежните укрепления и военни обекти. Вниманието на армадата е съсредоточено изключително към централната градска част и гъсто населените жилищни квартали. Единствено казармите на 8-и приморски полк са засегнати частично, но няма жертви сред военния състав. Става очевидно, че нападението е демонстрация на сила и цели да внесе смут и паника сред населението.
Бреговата артилерия отговаря със силен, но неефикасен огън, тъй като, за да избегнат минните заграждения, корабите са на повече от 8 морски мили навътре в морето. По този начин те са извън обсега на българските батареи.
Обстрелването на града продължава един час и седем минути. Изсипващите се снаряди сеят смърт и унищожение. Ужасените варненци се разбягват по улиците и търсят спасение в мазетата на сградите. Сред трясъка на експлозиите се разнасят писъци на отчаяние и безсилие. Къщи се рушат пред очите на обезумелите и втрещени обитатели. Чуват се викове и стенания на ранените, на които никой не е в състояние да помогне. Изведнъж канонадата престава и ескадрата започва скоростно да се оттегля.
Заслугата за спиране на стрелбата е на две немски подводници U - 7 и U - 8. Когато по безжичния телеграф научават за бомбардировката, те незабавно се отправят към Варненския залив и атакуват руските кораби с няколко торпедни устройства. Торпилиран е реномираният броненосец "Три Светители", който се накланя на една страна и въпреки отчаяните действия на моряците, след час потъва край нос Калиакра. Сериозно повреден е и един миноносец, на който избухва пожар. Въпреки това той успява да се измъкне и да се добере до края на деня в пристанището на Севастопол. Към вражеските морски единици се насочват и прославените немски крайцери "Гьобен" и "Бреслау", които са част от турската флота. Те обаче са твърде далеч от разиграващите се събития и това дава възможност на нападателите да се оттеглят в руски териториални води.
Сведенията за загубите на ескадрата се потвърждават от немски и турски военни източници. Румънският префект на Добрич става свидетел на края на "Три Светители". В руското комюнике за бомбардировката на Варна не се съобщава за нанесени поражения, но военното списание "Руски инвалид" изнася подробна информация за потопяването на броненосеца.
Вечерта на трагичния Петковден двете немски подводници пристигат в пристанището на Варна. Когато изплуват над водата, те са посрещнати с нескончаемо "ура" и бурни ръкопляскания от присъстващите. Германският консул в града и местната немска колония устройват тържествена вечеря за екипажите на подводните лодки. Те са предмет на всеобщо внимание и адмирации от страна на градския елит за геройския си подвиг.

Последствията от нападението

ПОРАЖЕНИЯТА от бомбардировката са значителни. На място загиват девет души - петима мъже, едно момче на 12 години и три жени. Сред жертвите е и рускинята Мария Филова. Ранени са 24-ма мирни граждани, двама офицери и четирима войници, които изпълняват служебните си задължения. Те са откарани във военния лазарет, където им е оказана спешна помощ. Скоро всички се възстановяват, но на някои от тях са ампутирани крака и ръце и те остават сакати за цял живот. Значителни са материалните загуби. От падналите снаряди е разбита външната част на вълнолома. Пряко са засегнати сградите на Първи полицейски участък, телеграфопощенски клон, турското мюфтийство и кулата на морския фар. Сринати до основи са повече от 50 кантори, магазини и къщи предимно в гръцката махала. Тотално загубите се оценяват на повече от 2 милиона лева. Сумата значително надвишава годишния бюджет на Варненската община.
Ненадейното нападение на руската ескадра предизвиква неприятен резонанс в българското общество. Засилват се русофобските настроения. Мнозина българи, които до този момент се колебаят да подкрепят присъединяването на България към Централните сили, след трагедията в морския град открито започват да одобряват прогерманския курс на кабинета на д-р Васил Радославов. Официозът в. "Народни права" публикува следното съобщение: "След бомбардирането на Варна от руската флота без никакъв повод от българска страна.

http://www.extremecentrepoint.com/archives/15889



Редактирано от администратор: Добавен линк към източника на информация.

[vailen]

Един човек да се сети, да напише нещо свястно против Русия. Дерзай приятелю, има още много да се пише по темата, но интернетните русофоби, въобще не се сещат за подобно нещо - само намилат врели-некипели.
И да  смениш цвета на текста. Много гадно се чете.

[Panzerfaust]

Браво, Цар Борис три!

[Hatshepsut]

Фейсбук-страница "България и Първата Световна Война / Bulgaria and First World War":

https://www.facebook.com/BulgariaAndFirstWorldWar

[Цар Борис три]

ТОЗИ МАТЕРИАЛ Е ОТ БЪЛГАРСКАТА УИКИПЕДИЯ

На 14 (27) октомври - 1915 г. Варна е подложена на бомбардировка от ескадра на руския имперски флот – линкорът "Императрица Мария", броненосците "Евстафий", "Йоан Златоуст" и "Св. Пантелеймон", крайцерите "Памят Меркурия" и "Кагул", подкрепени от още осемнадесет по-малки плавателни съда.Руснаците изстрелват няколко стотин снаряда срещу пристанището и града, но атакувани от немските подвдници, базирани във Варна се оттеглят още около обяд на същия ден. Артилерийският обстрел на Варна има нищожни военни последици, но са убити 27 цивилни граждани и няколко войници. Тази акция е повод за бързото снабдяване на българския военен флот с нова техника. Взети са мерки срещу възможен руски десант в околностите на Варна – бреговата артилерия е усилена, нови минни постановки в морето, българското висше командване прави постъпки за придобиване на първата подводница в българския флот. На 25 май 1916 г. е въведена в бойния строй първата българска подводница UB-18, тя е базирана във Варна. На 1 май 1917 г. се сформира самостоятелна българска водосамолетна станция "България", намираща се във Варненското езеро. Още преди това от там успешно са атакувани противниковите съдове и части базирани в Кюстенджа.

[Цар Борис три]

Една от причините за руските бомбардировки е че България отказва да предостави морските си пристанища за руски бази

Още в началото на световната война руското Главно командване обсъжда варианти и изработва проекти за завземането на българските черноморски пристанища Варна и Бургас. Те са актуализирани във връзка с подготвения поход за завземане на Проливите. Плановете обаче временно са отложени поради противодействието на Англия. Отказът на България да предостави морските си пристанища за руски бази утвърждава мнението в Петроград, че завземането им може да стане само със сила. Руското Главно командване е убедено в своя успех, защото знае, че България има незначителен флот, отстъпващ по мощ на руския. Той действа много агресивно и атакува български териториални води, дори в периода на неутралитета на България. Малко известен факт е, че в периода май - октомври 1915г. руските миноносци навлизат в българските териториални води 14 пъти. Наближават българските брегове и на групи от по 2 до 5 кораба ги обстрелват.
Когато България започва войната си срещу Сърбия на 1.10.1915г., Русия решава да я накаже за ,,измяната'' чрез удар в гръб с бомбардировката на Варна. Дълги десетилетия това събитие остава скрито, а документацията, свързана с негов Русия е засекретена още в 20-те години на XX век.
Руската бомбардировка на Варна е санкционирана лично от император Николай II и е одобрена от френския посланик в Петроград Жорж Морис Палеолог, френският посланик е потомък на последния византийски император Константин ХI Палеолог.
Това се признава от съвременни руски историци и е документирано със запис в дневника на М. Палеолог след разговора му с руския император на 10.10.1915г. От този запис става ясно, че френския посланик в Русия моли императора да даде заповед за бомбардирането на Варна и Бургас. И Николай II се съгласява, но отлага удара за момента, когато България влезе във войната против Сърбия.
На 14.10.1915г., когато православните християни празнуват Петковден ескадра от руския Черноморски флот атакува българската морска столица Варна. Моментът не е случайно избран. Бомбардировката се осъществява, когато българските войски успешно настъпват срещу сръбските в Моравско и Македония и вече освобождават тези изконни български краища. Затова руската бомбардировка представлява подъл удар в гръб, нанесен от коварния ,,освободител''
Рано сутринта на 14.10.1915г. във Варна бият църковните камбани. Подранилите богомолци бързат да идат на църква, без въобще да подозират, че предстои кървав ден за техния град. Щабът не бреговата охрана е известен , че на хоризонта се забелязват силуети на морски съдове. Скоро те са идентифицирани каро руски бойни кораби. Началникът на отбраната в морската столица ген. Симеон Янков предприема спешни мерки за защита на пристанището, жп гарата, флотските помещения и другите стратегически важни обекти в града. В 7.30ч. към Варна се насочват два неприятелски хидроплана. Те правят пълна обиколка над града и хвърлят няколко бомби.Това е първата въздушна бомбардировка над български град в световната война. Без да бъдат засегнати от пушечната и картечната стрелба , руските хидроплани поемат обратен курс.
Въздушната бомбардировка е прелюдия на артилерийския обстрел, започнал час по-късно след изтеглянето на хидропланите. Руската ескадра под командването на вицеадмирал Новицки се разгръща в боен ред. Тя включва 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда. Toва са корабите на руския Черноморски флот ,,Императрица Мария", ,,Св. Йоан Златоустъ", ,,Св. Панталеймонъ", ,,Евстафий", ,,Кагуль" и ,,Память Меркурия". Те са въоръжени с  мощните 305- и 203- мм. оръдия. С тази внушителна морска сила руският боен флот атакува Варна.
Първите снаряди падат в пристанището и  в района на Галата и Евксиноград. Впоследствие в обект на артилерийския обстрел стават изключително централната част на града и особено гъсто населените му квартали.Този момент обикновено се скрива от българската и руската историографии, които в пълно съзвучие по между си обявяват необходимостта от бомбардировката на Варна с неутрализиране на немските подводници. Всъщност тъкмо немските подводници неутрализират ефекта на руската атака, както ще се окаже впоследствие.
Руският артилерийски обстрел на Варна продължава час и 7 минути. Толкова време снарядите сеят смърт и разрушение. Къщите на варненците започват да се рушат пред очите на смаяните и изненадани техни собственици и обитатели. Сред трясъка на експлозиите се разнасят писъци на отчаяние и безсилие, на които никой в този момент не може да помогне.
Изведнъж канонадата спира и руската ескадра започва скоростно да се изтегля. Заслугата за това е на двете немски подводници UB7 и UB8. Когато по безжичния телефон разбират за започналите бомбардировки , те незабавно се отправят към Варненския залив и атакуват руските кораби с няколко торпедни устройства.
Тогава UB 7 и UB 8 атакуват ескадрата, като от UB 7 с командир мичман I ранг Вилхелм Вернер изстрелват торпедо по един от линейните кораби - ,,Пантелеймон".
Последва взрив, вероятно не в корпуса на кораба, а в предпазната мрежа около него, но броени минути след това ескадрата прекратява бомбардировката и се оттегля.
Изплашени от загубите, руските нападатели се изтеглят бързо в своите териториални води. Руските историци отричат попадение в своя кораб, но безспорният факт е прекъсването на артилерийския обстрел и бързото оттегляне на ескадрата. Вечерта на 14.10.1915г. двете немски подводници пристигат в пристанището на Варна. Когато се появяват над водата , те са посрещнати от намиращите се там варненски граждани с ,,Ура'' и бурни ръкопляскания.
Какви са пораженията от руската морска атака?
На място загиват 9 души - петима мъже, едно момче на 12 години и три жени. Ранени са 24 мирни граждани, двама офицери и четирима войници. Те са откарани във военния лазарет. Раните им са тежки. На някои от тях са ампутирани крака и ръце.
Материалните загуби също са значителни. Разбита е външната част на вълнолома. Пряко са засегнати сградите на първи полицейски участък, телеграфо-пощенския клон, мюфтийството и кулата на морския фар. До основи са сринати повече от 50 магазина, къщи  и кантори в града , разположени предимно в престижната гръцка махала. Общо загубите се оценяват на повече от 2 милиона лева. Епизодът с окървавяването на Варна от руските самолети и кораби остава завинаги в съзнанието на жители на града, но ще изчезне ,,безследно'' от българските учебници по история след 9.09.1944г. и дори и в наши дни.
,,Русия стреля срещу създадената от нея България... Само за това, че последната се стреми единствено към обединението на своята нация" - пише в. ,, Балкански куриер" след бомбардировката на Варна.
След този акт обществените реакции срещу извършителите му са толкова остри, че се стига до преименуването на храм-паметника ,,Св. Александър Невски" в София в
,,Св. св. Кирил и Методий"! Това става с пълен консенсус от парламента (в това число
и опозицията) и правителство.  Всъщност решението не е толкова  за преименуване, а за възстановяване на първоначално замисляното му име "Св.св. Кирил и Методий".
Дори отявленият русофил, обичаният народен поет Иван Вазов приветства преименуването. През 1920г. правителството на Александър Стамболийски обаче отново връща руското име на храма.

През февруари 1916 г. Русия предприема нов опит за нанасяне на артилерийско-авиационен удар срещу българската военноморска база. Вражеското морско командване планира да стовари върху варненското пристанище и града смъртоносен артилерийски залп от новия си линеен боен кораб "Императрица Екатерина Велика" (въоръжение 12x305-мм, 20x130-мм и 5x75-мм оръдия) и едновременно с това да нанесе и авиационен удар с водосамолети, базирани на авиотранспорти. За нападението е привлечена втора маневрена група в състав: линейния кораб "Императрица Екатерина Велика", ескадрените миноносци тип "Новик", "Счастливый" и "Пылкий", авиотранспортите "Император Александр I" и "Император Николай I", миноносците от по-стар тип "Лейтенант Пущин", "Живой" и "Капитан-лейтенант Баранов". 
Ескадрата отплава от Севастопол на 24.02.1916 г. (8 март нов стил) под командването
на контраадмирал Покровски. Когато тя приближава Варна, миноносците "Лейтенант Пущин" и "Живой" се откъсват напред за изясняване на обстановката. Попадат обаче на минното поле. ,,Лейтенант Пущин" е поразен от мина, като корпусът му е пречупен на две и потъва. Загиват 80 души, а 15 са пленени. 4 от тях са офицери начело с командира на дивизиона ескадрени миноносци капитан II ранг Подяполски.
Спасяват се само 4 офицери и 11 матроси.
Успелите да се спасят моряци се добират до българския бряг с две гребни лодки, където са пленени. В спасителната лодка е открит и бойният Андреевски флаг на кораба. Това е първият боен трофей, който взема България във войната й с Русия. Руският военноморски флаг се съхранява и до днес в НВИМ в София. Той е живо доказателство за най -голямата българска военноморска победа, по-голяма и от атаката на турския крайцер ,,Хамидие'' през 1912г. през Балканската война.
Плененият руски Андреевски флаг
Ескадреният миноносец ,,Живой'', който плава след ,,Лейтенант Пущин'' има по-голям късмет. ,,Живой", бързо напуска мястото на събитието, като докладва в Севастопол, че корабите са нападнати от германски подводници. После командирът на "Живой" е осъден заради своите действия.
Но да се върнем на поразения руски миноносец. "Лейтенант Пущин" (бълг. "Пушчин") е спуснат на вода през  1904 г. в гр. Николаев (Украйна) и влиза в строя през август 1907 г. Първоначалното му име е ,,Задорный", което през 1907г. е сменено с ,,Лейтенант Пушчин". Приема името на е морския офицер, участник в Руско-турската война (1877 - 1878)., командир на миноноска.
  Руският ескадрен миноносец ,,Лейтетант Пушчин''
До септември 1907 г. корабът е класифициран като миноносец, а след това - като ескадрен миноносец. През 1910-1912 г. ,,Лейтенант Пушчин" е основно ремонтиран с обновление на артилерията и парните котли. ,,Лейтенант Пушчин" е с водоизместване от 450 тона, въоръжен е с две 75-милиметрови оръдия.
Още през първия ден на Първата световна война корабът влиза в бой с турско-германския линеен крайцер ,,Гьобен" и получава сериозни повреди. Възстановен, той се включва в артилерийската подкрепа на руските войски на Кавказкия фронт и участва в набези пред българското черноморско крайбрежие.
Потопяването на руския ескадрен миноносец ,,Лейтенант Пущин", потънал след взривяването му от българска мина на 25.02.1916 г. в наши териториални води на подходите към Варненския залив предотвратява пореден  руски артилерийски обстрел срещу Варна.
За успешното изпълнение на минното заграждение, в което участват три български торпедоносеца (,,Шумни", ,,Строги" и ,,Смели") и мобилизираният търговски кораб ,,Борис" на Българското търговско параходно дружество, след потопяването на ,,Лейтенант Пушчин" са наградени 10 офицери и подофицери с ордени и медали за военна заслуга.
По този начин е осуетена планираната от командването на руския Черноморски флот бомбардировка на Варна. Заслуга за това имат и германските хидроплани, които предприемат въздушно нападение срещу корабите от ескадрата.
Това са водосамолет N 507 с екипаж младши подофицер Улбрих - пилот, и вицефелдфебел Винике - наблюдател,който в две поредни атаки от височина 450м. хвърля по 5 бомби по ескадрените миноносци и постига попадение в юта на един от тях. Есминците от руската ескадра са атакувани три пъти последователно и от водосамолет N 534 с екипаж мичман I ранг Ринсберг - пилот, и старши подофицер Витман – наблюдател. Те  хвърлят 9 бомби. Отново един е улучен в юта. Точното бомбопускане предизвиква пожар на бака на друг от тях. Според други наши архивни източници авиационните бомбардировки причиняват пожари на два руски бойни кораба. Два ескадрени миноносеца на противника са толкова повредени, че след като достигат до Одеса, се налага да бъдат откарани на буксир чак до Николаев за ремонт. По идеологически причини тези атаки на германските хидроплани срещу руската ескадра ще останат скрити цели десетилетия.
Почти век дълбините на Черно море ще скрият и следите от най-големият български военноморски троумф. Чак през 2010г. потопеният през 1916г. в български териториални води руски боен кораб ,,Лейтенант Пушчин'' е изваден заедно с неговото оръдие.
То е 75-мм. от френската фирма ,,Кане", произведено в Обуховския стоманолеярен завод, специално за нуждите на руския военноморски флот. Теглото на оръдието, заедно с щита с дебелина 19 мм. е 2555 кг. Стреляло е с бронебойни снаряди с тегло 4, 9 кг.,чиято далекобойност достига до 6405 метра, но също и с фугасни снаряди (7869 метра далекобойност). Най-голяма дистанция на стрелбата се получава при употребата на зенитен снаряд - 8967 метра.
75-мм. оръдие ,,Кане" на ''Лейтенанат Пущчин''
През 1916г., за да се защити от руските атаки България се сдобива с подводен флот.
Руската военноморска заплаха ускорява създаването му. След руската бомбардировка командването на българския военен флот, начело с артилерийския инженер подполковник Константин Кирков, започва сформирането на екипаж за подводница Екипажите на немските подводници започва обучението на български моряци.
На 25.05.1916г. в тържествена обстановка немската подводница  UB 8 е включена в състава на българския военен флот.Тя получава тактически №18. Така се появява българският ,,Подводник УБ-18".
Според официалния германски военноморски справочник за 1916 г. по това време
в света има само 11 държави, чиито  военноморските сили притежават подводници. България се нарежда до такива сили като Великобритания, САЩ, Франция, Италия, Германия, Япония, Русия, Гърция, Турция и Румъния.
Първата българска подводница ,,Подводник 18"
,Подводник 18" принадлежи към класа на най-малките германски подводници със 128 т. надводно и 142 т. подводно водоиз местване. Над вода максималната й скорост е 6 възла, а под вода - 5,3 възла. Ниската й скорост обаче е причината тя да бъде използвана предимно за нуждите на бреговата охрана или да носи дозор на определена позиция. Въоръжението й се състои от два 450 мм. торпедни апара та и четири торпеда (две в апаратите и две запасни), 47-мм. оръдие (според някои източ ници оръдието е 37 мм.) и една картечница ,,Максим" (обр. 1908 г.).
Със заповед по Флота № 66 от 25.05.1916г. за първи командир на българската подводница е назначен морският офицер лейтенант (дн. капитан-лейтенант) Никола Тодоров, родом от Шумен. Тази длъжност той изпълнява до 9.05.1917 г.
   Никола Тодоров
През септември 1916г. бреговия авиационен отряд на старши лейтенант Виктор Утгоф получава заповед да атакува Варна. В състава му са включени 8 водосамолета, базирани на брега на ез. Сингол, на 8 км. северно от Кюстенджа.
На 11.09.1916г. излитайки от ез. Сингол и зареждайки с гориво и бомби в Мангалия, 6 от 7-те излетели водосамолета с настъпването на нощта достигат до града и хвърлят 54 бомби. Според руски изследвания голяма част от тях се взривяват в района на хангарите на хидроаеродрума. Други бомби са хвърлени над Евксиноградския пристан и над Варна. Подводницата U-33 не е улучена. При въздушната бомбардировка нейният екипаж отразява атаката на водосамолетите с картечен огън. Според руски публикации шестте хидроплана без загуби се завръщат в базата си. Седмият поради неизправност на двигателя се пада в района на нос Калиакра. Тук е взет на буксир от ескадрения миноносец ,,Звонкий", но после потъва.
Руската бомбардировка на Варна е извършена през нощта, от 21,15 ч. до 21,50 ч.  с цел париране на възможностите за ответно противодействие. Въпреки това руските водосамолети, осветени от прожектори  са посрещнати от българската отбрана със шрапнелен, картечен и пушечен огън. Архивните ни документи свидетелстват, че два от тях са повредени от стрелбата, като единият пада  край Калиакра, а другият достига до Мангалия. Първият е изхвърлен на брега край носа и части от него са пренесени във Варна. Вторият каца край Мангалия и според разказа на местни жители е пренесен по суша до руската водосамолетна станция Текир гьол (на брега на ез. Тузла). Тези факти доказват, че при отразяването на руския авиационен удар противосамолетните български батареи са  били доста ефикасни. Подводниците и хидропланите – цел на неприятелския въздушен удар, остават невредими.
Победоносното българско настъпление и превземането на Мангалия в средата на септември 1916 г. осуетяват подобни полети.
Има още една любопитна подробност за руските военни бомбардировки. Варна е бомбардирана на Петковден , а Балчик на Андреевден (13 декември). За руските военни моряци този ден има символично значение, защото на Андреевден е патронният празник на руския флот (с патрон Св. Андрей Первозванный).

Разрушени жилищни сгради на Варна при руската бомбардировка
през 1915г.
Бреговата отбрана на Варненския залив по време на нападението на руския флот, 14 окт 1915


Линейният кораб ,,Императрица Мария", фотография от 1916 г.
Артилерия от главния калибър на ,,Императрица Мария"
Андрей Еберхард – командващ руския черноморски флот през 1915 г.

[Сосипатор]

Еми ако не си беше давал Фердинант задните части под наем на немците, руснаците немаше да бомбардироват, а БГ щеше да е сред победителите в тая война.

Некой да те освободи от турско, да ти даде държава, и само след двайсетина годинки да земеш да му обявиш война щото вече си с австрийците и немците, е то кво очакваш бе? Не можеш да въртиш гъза накъм които ти се струват силни на деня, и после да хленчиш че те били бонбардирали.