Българските крепости

[Nordwave]

 

https://bulgariancastles.com/bg

Увод

Темата за българските крепости е една изключително подценявана тема.
Причината вероятно се крие във факта, че повечето от тях са били разрушени по време на османското владичество и само няколко са относително добре запазени, като само една е в наистина добро състояние.
Целта на този сайт е да събира, систематизира и популяризира информация за този романтичен аспект на българската история. Сайта не преследва никакви комерсиални цели, а единствено популяризаторски. Бъдейки достъпен и на няколко от най-разпространените езици в Европа и Северна Америка, надяваме се ще допринесе за популяризирането на българското историческо наследство и в други държави.

[Инжинер Донев]

Търся ако има такива 3D модели на Плиска и сградите в нея. За съжаление досега не съм попадал на такива. Ето нещо подобно - Плиска:

[Болгардингезе]

Много добре знаете ,за Българските крепости - какво представляват.
Обаче защо не ги поддържат, защо не ги чистят например ,дострояват части от тях?Защо?Какво цели тройната пасмина?
Отговора - заличаване на Българската култура и народ.Как да им попречим???Какво предлагате?

[Amenhotep]

Няколко картинки от Плиска ...









Редактирано от модератор: Премахване на невалидни линкове.

[Алекс]

Някой може ли да ми даде повече информация за крепостта Кранея, освен тази в bulgariencastles.
Благодаря предварително!

[Hatshepsut]

10 забележителни крепости в България:

https://www.youtube.com/watch?v=Sjw5rDNnjAU

[Hatshepsut]

"Баба Вида" – единствената изцяло запазена крепост по нашите земи

"Баба Вида" е единственият изцяло запазен средновековен замък в България, играл едновременно роля на отбранително съоръжение и на владетелски замък. Издига се на брега на р. Дунав в североизточната част на град Видин.

Легендата разказва, че някога живял голям български болярин, който имал обширни владения от Карпатите до Стара планина. След неговата смърт трите му дъщери – Вида, Кула и Гъмза разделили неговите владения помежду си. Двете по-малки сестри – Кула (с център в едноименния български град) и Гъмза – нейна столица бил Гъмзиград (днешен Гамзиград в Сърбия), се омъжили прибързано. Те попаднали на лоши мъже, които с лека ръка пропилели бащиното им наследство. Най-възрастната сестра – Вида, останала сама цял живот. Под нейно ръководство бил изграден замък, в който тя доживяла до дълбока старост, като успешно отбранявала своите поданици и земи от чужди нападения. В знак на благодарност след смъртта й хората от този край дали на замъка нейното име – "Баба Вида" или "Бабини Видини кули".

Разбира се, обичаме легендите, но нека се върнем на фактите, свързани със съоръжението. Крепостта заема площ 9,5 дка, като тя е обградена със защитен ров с ширина 12 м и дълбочина 6 м. "Баба вида" е конструирана в неправилна четириъгълна форма, като всяка страна е по около 70 метра. Състои се от две стени – вътрешна (по-висока) с 9 кули и външна (по-ниска) с 2 кули. Между двете стени се образува външен двор. Замъкът-крепост е достъпен само от север, където се намира входната кула. В миналото по дървен подвижен мост (сега каменен) се е минавало над рова, запълнен с вода от р. Дунав. След входната кула се влиза в първия вътрешен двор.

Крепостта през 30-те години, снимка: www.lostbulgaria.com

Историята на крепостта е на повече от 2000 години, като преминава през различни строителни периоди. Строежът на същинската крепост е започнал през 10 век на мястото на стар римски наблюдателен пункт. Във византийските хроники е записано, че Видинската крепост издържала на обсада, продължила близо 8 месеца. При тази обсада византийските войски са предвождани от император Василий II.

Почти през целия период на Второто българско царство Видинската крепост е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямото разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство. Той обитава Видинската крепост като феодален замък. Срацимировата кула е строена през XIII – XIV век и е най-добре съхранената част на замъка от времето на средновековния български период. Висока е 16 метра, по нейните стени са запазени доста тухлени орнаменти – розетки и паници. Смятало се е, че един от тях представлява надпис "Шишман" – това предположение е изказано от Ив. Велков през 50-те години на ХХ век. Близо до тази кула е тайният изход на замъка.

Тунелът на крепостта е бил използван главно за изтегляне на артилерийски оръдия към горната част на крепостта. В миналото този тунел не е бил покрит с калдъръм, докато в в днешно време тунелът е неотменна част от декора на редица исторически филми.

Във вековете на османското иго "Баба Вида" има функции на отбранително съоръжение, в което биват изградени бойници и казармено помещение. Отбраната на крепостта се състояла от две каменни стени с дебелина 2.2 метра и 4 ъглови и 5 странични кули. През втората половина на XVIII век видинската крепост се използва като затвор.

През XVIII век крепостта е била приспособявана за употреба на огнестрелно оръжие. От този период са амбразурите за пушки и малокалибрени оръдия по външната оградна стенa. От края на този век и от началото на XIX век са тухлените надзиждания по вътрешната оградна стена, както и покривите на кулите. Българските кули са завършвали със зъбери – подобно на крепостните стени.

Замъкът Баба Вида е обявен за национален паметник на културата през 1964 г. През същата година в крепостта е открит летен театър, в който се провеждат традиционно летни театрални дни. Много кинематографисти признават уникалния естествен декор на крепостта Баба Вида, която е обикнато място за снимките на филми. В самата крепост се опазват редица находки и сведения за историята на крепостта, обединени в музея Баба Вида. Целият комплекс е пригоден изцяло туристически цели, а посетителите и днес могат да видят обстановката, която е запазена в близък до естественото ѝ състояние вид. Обектът е част от 100 национални туристически обекта на България. Посетете го на всяка цена!

https://www.bulgarianhistory.org/

[Hatshepsut]

Българската крепост Гълъбец (днес Голубац)





Голубац е село във Сърбия, до което се намира едноименна крепост от римско време. Тази крепост е българско владение от времето на Крум най рано през 803 и през Средновековието често премина от български в сръбски ръце и обратно. През 554-555 година от новата на мястото на близкото римско селище Cuppae, възниква град Колумбрия. Макар името Голубац да е сръбски еквивалент на българското име Гълъбец, а то своя страна точно да съответства на късноримското име Колумбрия, последното е доста сложно за обяснение име.

Името Columbria показва смесен произход, тъй като тази област се характеризира с изключително бърза смяна на етническия състав на населението. Преди римската инвазия земите в сревното течение на река Дунав са населени от келто-траки в съюз с някои дакийски племена. С оформянето на провинция Горна Мизия идват по тези земи множество римски граждани и роби от всички краища на империята. По късно неспирно нахлуват хуни, готи и авари, а през 6-7 век значителен брой славяни. Името на Колумбрия се формирало преди славянските нашевствия на територията на Византия. Относно иената на градовете Византия стриктно спазвала древните традиции за наименоване. Значително присъствие в района още преди инвазията на Рим и след това имали племената скордиски и трибали.
Името Колумбрия е сложно съставно име от латинската дума за гълъб - Columbus и тракийската дума за крайбрежен град - bria.
Интересно е, че точно когато за науката траките изчезват, Византия наименова град, използвайки тяхната лингвистична система. Всъщност Времето на изграждане на Колумбрия е времето на Юстинияновата ера - период в който траките имат значително присъствие в административното управление и армията, особено когато Юстиниян и Велизарий били с тракийски произход. Би било смешно да твърдим, че името на града е плод на административен каприз, а по-скоро на значително присъствие на тракийския етнос в областта.
Българското име на крепостта е от старобългарски -  Голѫбьць (източник Константин Иречек - "История на българите", стр. 395).
Представям ви крепостта Голубац. С това име съществуват две български села в Бургаско и Хасковско. Сничките са със свободен достъп от Гугл.
Голубац е българска крепост по времето на хановете Крум, Маламир, Пресиян, Борис и царете Симеон, Петър, Самуил, Калоян, Иван Асен Втори, Иван Александър и за последен път при цар Иван Срацимир в границите на Бдинското царство.











http://apollon.blog.bg/izkustvo/2010/07/21/bylgarskata-krepost-golubac.579848

[Hatshepsut]

Букелон

Късноантичната и средновековна крепост Букелон се намира да с. Маточина. През ІV в., до сегашното с. Маточина, Византийската империя издига мощна крепост - важен опорен пункт, защитаващ подстъпите към Адрианопол и столицата Константинопол. Наричали я Букелон. През Х в. твърдината е разрушена.

Две столетия по- късно върху руините й е построена нова крепост със сложен план от три свързани помежду си секции. Тя е иззидана с ломени камъни, споени с бял хоросан, а четири декоративни пояса от печени тухли украсяват фасадата й. Централната част представлява кула с правоъгълен план. На изток от нея е прилепена полукръгла секция, а на запад втора - тясна, издължена, с многоъгълна форма. Крепостта е имала два високи етажа и обширно подземие. Жилищните помещения се намирали в правоъгълната кула. Имало е и малък християнски параклис. Над входа на укреплението е запазен монограм от вградени в зидарията тухли, състоящ се от кръст и буквите - М, Н, Л и К. Букелон е най- добре запазената крепост от Късното Средновековие в днешните български земи. През 1968 г. тя е обявена за паметник на културата от национално значение.

Крепостта се намира върху неголямо плато, в чиито склонове се плискат водите на р. Тунджа. Отдалече се вижда високо запазената самотна кула с изронени от времето стени. Това са останките от мощно отбранително съоръжение, издигнато на мястото на по-стара крепостна стена, някога опасвала цялото плато. От древното укрепление днес личат само основите. Начинът на градеж и един монограм, изработен от тухли над входната врата на кулата, показват, че тя е била издигната около ХІІІ в. Строителната техника е чрез редуване на тухлени и каменни пояси. Късното укрепление представлява ансамбъл от масивната кула, свързана с полукръгло уширение на изток. Вътре се е влизало през добре защитена порта. В малкия двор край кулата се виждат следи от полуцилиндрични сводове, закриващи под себе си масивни тухлени стълби. Под тях пък се оформя обемиста цистерна за вода, вкопана в земята. Течността се е черпела от тесен отвор, закриван с голяма каменна плоча. Самата кула е запазена до 10 м. височина и представлява огромна продълговата постройка. Вътрешно е разделена посредством два пиластъра на северно и южно крило. Нагоре чрез масивен каменен свод сградата е разделена на два високи етажа, които от своя страна се делят по на още два етажа посредством дървен гредоред. Общо сега личат един приземен и три междинни етажа. По своята същност късното укрепление е типична жилищно-отбранителна кула, замък, на някаква видна аристократична фамилия от втората половина на ХІІІ – ХІV в.

Най-близка аналогия е замъкът Питион на известния византийски благородник и по-късно император, Йоан Кантакузин. Той се намира в Гърция на 10 км. от Димотика и само преди две години бе възстановен по европейските програми. Днес той е посещаван от много туристи. При успешен подход същият успех би могъл да има и замъкът край с. Маточина. За доброто представяне на този обект могат да се използват няколко изказани в науката исторически хипотези, касаещи вероятно отбелязаните ранни фортификационни съоръжения. Според тях крепостта край с. Маточина се идентифицира със споменатия в историческите извори град Букелон. До него на 9 август 378 г. водените от свирепия Фритигерн готски пълчища разгромяват римските легиони и убиват самия император Валент. По друга идея край Букелон на 14 април 1205 г. става прочутата Одринска битка, в която армиите на цар Калоян нанасят унищожително поражение на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход и пленяват господаря на Латинската империя Балдуин І Фландърски. Това сражение е доста спорно като местоположение, но няма съмнение, че природните дадености около твърдината при с. Маточина в голяма степен отговарят на данните от средновековните хронисти Жофроа дьо Вилардуен и Никита Хониат. Става дума за отбелязаното наличие на ,,дълбоки и пресечени места", както и на заблатени и наситени с вода участъци (до укреплението минава р. Тунджа).

Така или иначе тези средновековни извори могат да се използват в туристическата реклама на обекта, защото го свързват с известни и разпознаваеми исторически събития. Руините край с. Маточина са обявени за ,,обект от национално значение" през 1968 г. Около 1300-годишнината на България през 1981 г. може би са извършени известни укрепителни дейности. При финансови възможности в бъдеще обаче препоръчвам сериозна реставрация на този обект. Като еталон може да послужи възстановения замък Питион на територията на Гърция. В дадения случай е допустимо пълно възстановяване на замъка, защото има отлична запазеност на повечето детайли, включително на крепостната порта. В жилищно-отбранителната кула е възможно да се реконструират дървените етажи и подходите към тях. Същото се отнася до малкия двор с водохранилището.

След реставрацията крепостните стени задължително трябва да бъдат осветени нощно време. Местността и чудесната съхраненост позволяват тук да се правят импровизации и театрални възстановки на споменатите исторически събития.

https://avtotravel-bg.blogspot.com/20


https://www.youtube.com/watch?v=bdbGl1-TmP8
Средновековната крепост Букелон ● Medieval fortress Bukelon

[Hatshepsut]

Български средновековни крепости

https://www.youtube.com/watch?v=HPJdENHJSv8

[Hatshepsut]

Средновековна българска крепост - местност Камъка, град Оряхово, област Враца

Както през античността, така и през Средновековието по река Дунав се простират верига от крепости, които са защитавали северната граница на Българската държава. Крепостта в местността Камъка край Оряхово е една от тях.
На 600 метра западно от Оряхово в местността Камъка на най-високата точка на брега на Дунав се намират кула и руини от средновековна крепост, която днес е символ на града и свидетелство за неговата значимост през средновековната българска история. До нея се достига откъм югоизток. От изток и запад тя е защитена от дълбоки долове, а от север със стръмен бряг. От нея са запазени видимо масивен крепостен зид от източната и страна и почти квадратна двуетажна кула с височина 9 метра.
При археологичното проучване на крепостта са установени два строителни периода IX-XI век и XII-XIV век. Крепостта е изградена през IX век като част от дунавката укрепителна система на Първата Българска държава.
На това място най-напред възниква неукрепено селище от добре познатия тип раннобългарски селища. Изграждането на първото укрепление в края на 8 и началото на 9 век, се свързва със заплахата от страна на Византия и запазване цялостта на Дунавска България. Първото укрепление включвало вал с ров и каменна цитадела, издигната на най-високата част на терена. Населението в тази крепост се е занимавало със скотовъдство и земеделие, произвеждали са керамични съдове, накити. Развива се риболов и плаване с търговска цел. Това селище е важно дунавско пристанище на Първата Българска държава.
През 11-12 век крепостта, заедно с цяла България, попада под византийска власт. В края на 12 век върху развалините на укреплението от времето на Първото Българско царство в местността Камъка се изгражда ново, по-голямо и по-монументално като план и архитектурни форми, отново с военно-стражеви функции, съоръжение. Новата крепост има трапецовидна форма и заема 760 кв.м.
Укреплението Рахово през периода на Второто Българско царство е опожарявано и отново възстановявано. В укрепеното пространство е локализирано жилището на местните феодали или военачалник. Открито е огнище с много франгменти от битови предмети, покрай северния крепостен зид е разкрита стопанска постройка с големи количества горели зърнени храни.
През втората половина на 14 век крепостта и селището при нея се намират във владение на търновския цар Иван Шишман [1371-1395].

https://bulgariaturism.blogspot.bg/

[Hatshepsut]

Крепостта Устра

Крепостта Устра край село Устрен, община Джебел, е една от най-високо разположените и  най-запазените твърдини в Родопите. Сравняват я по величие с Царевец във Велико  Търново. Устра е изградена върху висок връх с надморска височина 1114 м. Именно това я  прави една от най-високо разположените крепости в България, от която се открива  прекрасна панорама. Дължината на крепостната стена е 113 м, а общата площ - 1286 кв.  м. На места стената е запазена до 8 м височина. Изградена е от ломен камък. До наши дни  са запазени три от кулите, една от които е полукръгла, а другите две - правоъгълни. Кулите  са били триетажни, с вътрешни каменни стълбища. Укреплението е строено през X век  при управлението на византийския император Константин VII, за да охранява важния  търговски път Констанция (Симеоновград), Макроливада (Узунджово), Моняк, Маказа,  Бяло море. През своето съществуване крепостта е била под властта предимно на  Византийската империя. Устра е превземана от царете Симеон [893-927] и Иван Асен II [1218-1241].

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=33960

[Петкан]

,,Крепости и антични градове" - така е озаглавена книгата и фото пътеводител на пътешествениците и фотографи Иво Николов и Мартин Стойков.
Книгата представя 77 крепости и останки от антични градове. В нея има и над 550 снимки.



info@kreposti.bg

[Hatshepsut]

,,Крепости и антични градове" - така е озаглавена книгата и фото пътеводител на пътешествениците и фотографи Иво Николов и Мартин Стойков.
Книгата представя 77 крепости и останки от антични градове. В нея има и над 550 снимки.



info@kreposti.bg

Малко повече информация за тази книга може да видите тук, а също и да я поръчате:

http://travelbooks.bg/kreposti/

[Hatshepsut]

Крепостите в България




Формат А5, 176 стр.

80 крепости, 240 фотоса

GPS-координати

Корица: твърда

Фотоалбумът съдържа 80 известни и по-малко известни КРЕПОСТИ и СРЕДНОВЕКОВНИ ГРАДОВЕ в БЪЛГАРИЯ. В него има информация за тяхното местонахождение и GPS-координати. Бих искал да Ви представя чрез 240 фотоси малкото, но все още запазени КРЕПОСТИ в БЪЛГАРИЯ, тоест част от ,,История славянобългарска" в снимки. Ще ги видите как изглеждат към днешната дата – март 2013 година в натура, без окраски преминали през времето.

Цена на 1 бр. книга: 12 лв.

Книгата може да се изтегли и безплатно, в PDF формат: