Годишнина от преврата на 10 ноември 1989 г.

[Инжинер Донев]

е навършиха се... днес е 10ти ноември

Ето с какво се помни 10ти ноември:

Реч Омайна Сладка

[абв]

И от възхода на комунистите.

Връзките и властта се материализираха в пари.

[MAGADAN]

Преобразуване на политическата власт в икономическа 

[Бай Иван]

Ех, липсва ми трибуната на пазара и манифестациите, и лозунгите "Вечна дружба БКП - КПСС", "Слава на БКП", и бяха измислили едни полички на момичетата от икономическия техникум, направо порно програма.
Чудо! Кеф и половина, ако има вятър. :D
Направо ми се иска да извикам "Не на НАТО, да на ТАТО" ;D :'(

[Индивидуалист]

крах на комунизма просто няма

[Nordwave]

Лицензирането на доходни професии ражда корупция

От държавните бариери пред доходоносните "занаяти" печелят приближените до властта, а потребителите губят

Проф. Петър Иванов

По време на комунизма у нас имаше богопомазани скъпоплатени професии и привилегировани професионалисти. Това бяха дипломатите, юристите, архитектите, външнотърговците и др. Обикновени хора рядко можеха да се домогнат до тези професии. Те, както може човек да се досети, бяха запазени само за отбрани хора от комунистическата номенклатура и за техните семейства и близки. В университетите имаше специални квоти за децата на властниците, които по-късно упражняваха тези професии в своя полза и за благото на комунистическия си род. Тъкмо наследниците на комунистическите вождове получаваха квалификация в чужбина и заемаха сладките служби във властта, дипломацията, външната търговия, културата и т.н.
И сега берем плодовете на тази дългосрочна стратегия. Така че можем да възкликнем: Колко много от съвременните властници произхождат от привилегированите комунистически кланове! Или: Колко малко от управляващите не са с комунистически произход! А като се съединят БСП, СДС, ДПС и ГЕРБ, за некомунисти и за обикновени простосмъртни няма да остане свободно нито едно по-доходоносно работно място (или синекура длъжност) в републиката.
По време на комунизма редица други "сладки" занаяти също подлежаха на особено иницииране. БКП трябваше да благослови писателите, художниците, скулпторите, музикантите, занаятчиите, адвокатите и т.н. Даже и фаянсаджиите и медникарите бяха на специален отчет.

Без партиен благослов никой не можеше да получи хонорар
за работата и творчеството си. Трябваше непременно да си член на комунистическия Съюз на писателите начело с вездесъщия певец на Априлския комунизъм Любомир Левчев, за да бъде издадена твоя книга. Никой нямаше да приеме и да откупи твоя картина, ако не си член на комунистическия Съюз на художниците, където властваше със страшна сила (властва и сега) любимецът на дъщерята на Тодор Живков мрачният творец Светлин Русев. Даже барман и келнер бяха трудно достъпни за простосмъртните.
По време на комунизма у нас имаше ясна и твърде брутална тенденция доходоносните професии да се запазват за комунистическия елит. Номерът беше да влезеш в този елит. Затова половината българи, за да угодят на властта, ставаха  агенти. Затова девет десети от хората в тези професии бяха агенти или поне  доносници. На практика селекцията ставаше с различни форми на лицензиране, регулиране и подбор.
След "Революцията" през 1989 година обществото трепетно заочаква демократизирането и на тази сфера от социалния живот. Но нищо не се получи. Редица професии пак подлежат на регулиране. И то в такава степен, че

това дразни и
Европейската Комисия
Влизането в територията на много от печелившите професии стана още по-трудно дори от времето на комунизма.  За да станеш например, митничар, доскоро бяха нужни, всички знаем, около 50 бона в зелено. За да станеш нотариус, сега според злите езици са необходими много по-големи капиталовложения. Да отидеш на работа във Външно министерство, ако нямаш сексуална харизма, ще ти са нужни други много по-солидни аргументи в торбата. Депутат се става срещу 100 бона. Кмет на голям град - срещу милиони. Това е истината. Това, което не може да бъде купено с пари, се купува с... много пори.
Европейската комисия може да ни наложи санкции заради адвокатите, фармацевтите, нотариусите, експерт-счетоводителите, архитектите и даже инженерите, с които България е пълна догоре. ("Ай ем инжинер" казва всеки гларус по Черноморието и всеки циганин-гурбетчия в Европа.), които като професии у нас са нормативно регулирани и ограничени по определен недопустим за Европа начин. Всички тези хора, за да практикуват професията си, трябва да получат у нас по стародавната традиция своеобразен лиценз, разрешение, благословия, този път не от комунистическата номенклатура, а от нейните наследници в сегашната власт. Регулирането на тези професии се изразява в следните императиви:
Адвокатите (магистри по право), трябва непременно да са членове на адвокатската колегия. Иначе нямат право да се рекламират (!?), а има ограничения за минимален стаж, препоръчителни цени и др.
Фармацевтите трябва

непременно да
членуват в съюз,
да имат определен стаж, могат да открият само една аптека и да работят само в нея. Не могат да бъдат едновременно собственици и дистрибутори и т.н.
Най-сладката професия на нотариусите е облагодетелствана с пожизненост като никоя друга у нас; "нормирана" е с определен брой места за всяко населено място, членството в камарата е задължително, има фиксирани цени и др. Не се допускат конкуренти. Огромните пари са само за определени от властта лица.
Счетоводителите-одитори, и експерт-счетоводителите трябва да са задължително членове на ИДЕС, да са лицензирани, да имат определен задължителен стаж, имат ограничения за реклама и публична информация и др.
Инженерите и архитектите са задължени да членуват в съответни институции (камара), да регистрират договорите си, да работят с минимални цени и да имат пределен стаж.
Излиза, че всичките тези ограничения у нас

възпроизвеждат особени касти
от миропомазани професии. Лицата, упражняващи подобни регулирани и  лицензирани професии, приличат на свещени крави, които, веднъж домогнали се до яслата, не позволяват на други даже да я доближат. Регулирането пречи или затруднява достъпа до тях, вреди на вътрешнопрофесионалната конкуренция, не позволява развитие на съответната професия. Освен това от цялата система на регулиране губят потребителите. Печелят единици, а губи обществото. Регулирането на професии създава условия за корупционни практики, усилва рушветчийството и увеличава подкупността.
В европейските страни няма такова нещо. Всичките тези професии имат много по-ниска степен на регулация, ако въобще са регулирани.
С една дума посткомунизмът е доста добър приемник на добрите тоталитарни традиции, осигуряващи облагодетелстване на избрани персони. Запазена е и традицията множеството способни хора да се затрудняват да влязат в периметъра на предпочитаните от тях професии, даже и в случаите, когато имат отлични възможности и квалификация за практикуването им.
А някои казват, че комунизмът си бил отишъл. Глупости, той въобще не смята да си тръгва. http://www.vestnikataka.com/?module=displaysection&section_id=10&format=html

[ничо]

Комунизмът е като вирус. Замислен и създаден с цел да причини крах, безредици, изтребление. Крах е другото име на Марксовата болна еврейска фантасмагория.

[абв]

Комунизмът е като вирус...

И тези, дето го коннструираха и обслужваха, са като вирус.

[Генерал Колев]

Георги Ифандиев:



10 ноември 1989 г. – двадесет години по-късно  •  Конвергенция или измама – какво се случи  •  Кога е замислен и написан сценарият на ,,нежните революции"  •  Изход ли? Как да го намерим, след като наричате истината ,,конспиративна теория"


Авторът предупреждава: Настоящата публикация е опасна за неуките, простаците, патриотарите, мразещите, непонасящите друго мнение освен тяхното, и за онези със задръстено от идеологеми и медийни манипулации съзнание.

Навършват се двадесет години от онзи 10 ноември, на който с вътрешнопартиен преврат подчинените на Москва довереници на финансовия Интернационал свалиха от трона му комунистическия владетел на България Тодор Замфиркьов-Живков.

Признавам: имаше време, когато ми се струваше, че ще си отида от този свят, а той ще продължи да царува. Един друг 10 ноември, но през 1982 г., ме извади от това вцепенение. Тогава към небъдното се отправи генералният секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев, когото наричах Чудовището. Тъй започна онова, което руснаците нарекоха пятилетие великих похорон – петилетката на големите погребения. В неговия финал от нищото изплува фигурата на Човека с белега[1] – Михаил Горбачов. (От нищото, понеже бе напълно непознат за публиката поне у нас. Но със сигурност бе репетирал ролята си под вещата режисура на Братството.)[2] По същия начин, по който първоначално тукашните другари не са възприемали насериозно правешкия каскет, така и главатарите на интернационалната комунистическа банда не допускаха колко важна задача е доверил Интернационалът на проверения съпруг на съвременната Естир, юдейката Раиса Максимовна.

Дните около 7 и 10 ноември са подходящи за масови манифестации на всякакви комунистически демократи и демократични комунисти. Такива оксиморони роди самобитното ни народовластие. Маса професионални нежни революционери ще дефилират по екраните на вашите телевизори и ще зацапват страниците на печата. Политбюро и неговите служби за партийна сигурност ги произвеждаха в изобилие. Още изникват, като отдавна посети зърна на злото, чак сега намерили подходящ климат, за да покълнат. Срещу тях ще мрънкат някои от бащите им. Ще се правят на ни лук яли, ни лук мирисали. Само от време на време ще подръпват конците на своите настоящи марионетки във властта, за да не се забравя кой пие и кой плаща.

Какво (не) се случи?

Излишно е да припомням до болка познати факти. Макар все още доста неразкрити детайли да оставят празни места в цялостната мозаечна картина на преврата и на продължението на прехода – всъщност на социалистическото безвремие. Струва ми се, че не е лошо да сверим часовника си с мнението на западноевропейски специалист, който познава нещата на Изток. От 2004 до 2008 година Тони Брентън е бил посланик на Великобритания в Москва. Двадесет години след рухването на Берлинската стена той смята, че: Шоковата терапия, настойчиво препоръчвана [налагана] от толкова много западни икономисти, се оказа истинска катастрофа. Нямаше никакви правила, учреждения за контрол или [оформени] навици, които да не позволят на безскрупулните и безсъвестните да разграбят всичко, което могат да докопат. Всичко бе сложено на тезгяха и се продаваше – природни богатства, политици, закон. Едно съвсем ограничено [на брой] малцинство направи милиарди, докато мнозинството загуби своите спестявания, работата си, всичко.[3]

http://forumat-bg.com/politika/424-2009-11-06-01-12-58



Редактирано от модератор: Подмяна на невалиден линк с валиден.

[хейтър]

Не мога да разбера от какво ви е яд.Яд ви е на Русия че е първата държава в света която се бореше против комунизма,руснаците бяха първите хора които се противопоставиха на този нечовешки режим.Те водиха война срещу тази идеология.А ние българите къде бяхме през комрежима,всеки се правеше на ударен и заспал.Всеки гледаше само той да е добре а другите да са зле.Затова сега сме на това дередже.А що се отнася до Русия,тя се бори против комунизма,бори се против нацизма и продължава да се бори и против ционизма.В момента единственият реален противник на жидовете са руснаците.А ние продължаваме да спим.Но така ни се полага,не се сърдете на другите народи.Всеки си гледа неговият интерес.

[Nordwave]

На тази дата преди 20 години след вътрешнопартиен преврат беше свален от власт генералният секретар на Българската комунистическа партия и председател на Държавния съвет на Народна република България Тодор Живков, пише КРОСС.

На 10 ноември 1989 година пленум на ЦК на БКП гласува оставката на Тодор Живков като генерален секретар на партията. Живков е освободен и от поста председател на Държавния съвет. На негово място е избран Петър Младенов.

Седмица след решението на Политбюро на площад "Александър Невски" в София се проведе първият митинг на опозицията. Ден преди това БКП пък организира митинг в подкрепа на промените и "преустройството". След няколко седмици на ежедневни митинги, шествия и демонстрации се стига до създаването на СДС, до свикването на кръглата маса, до отмяната на член първи от действащата тогава Конституция, който регламентира ръководната роля на БКП, до преименуването на комунистическата партия в БСП.

С насрочването на избори за Велико народно събрание се положи началото на промените в партийната и държавната система в България, а малко преди това се възстановява свободната преса.

Първият демократичен митинг на независимите дружества и клубове в България се състоя седмица след пленума на Централния комитет на Българската комунистическа партия, който свали от власт Тодор Живков. Площадът пред Храм-паметник "Св. Александър Невски" беше почернял от народ. Независимо от студа и от все още съществуващата несигурност, какво може да се случи хората бяха хиляда.

На митинга бяха издигнати лозунги, които бе недопустимо да се видят преди това:
"Гласност! Свобода, демокрация, плурализъм"; Живкова преструвка - не. Демокрация, гласност, перестройка - да; Години наред БКП - авангард на тоталитаризма в България; Номенклатура докога?; Радиото и телевизията - независими; Проблемите на БКП не са проблем на целия народ; Преустройството е в наши ръце; "Екогласност" = живот; Никога вече сталинизъм и живковизъм. Под съд узурпатора; Промяна - сега! Демокрация - днес! Гласност - веднага!; Конституция без чл. 1; Отмяна на член 1, точка 2 от Конституцията. Той гласи: "Ръководна роля в обществото и в държавата има БКП";
Член № 1 - юмрук в лицето на демокрацията.

По-късно, на 7 декември 1989 г. се създаде Съюзът на демократичните сили, който стана символ на Промяната в България. Синята идея завладя душите на милиони българи с надеждата за по-добро бъдеще на страната ни. Емоцията доминираше над трезвия реализъм. Това времето, когато Богдана Карадочева, Васил Найденов и Стефан Димитров пееха: "Господи, дай на България път, светлина, свобода" и "Всичко хубаво на този свят е синьо".

Така започна преходът в България от тоталитаризъм към демокрация, твърдят политолози и социолози. Дали това наистина е така, ще покаже историята. http://society.actualno.com/news_269904.html

[Nordwave]

Никога вече комунизъм

09.09.2009г. София. Шествие в памет на жертвите на комунистическия режим.

[Петкан]

http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2567371
76% от българите твърдят, че членството на страната в Европейския съюз не им се отразява, сочи проучване на социологическа агенция "Алфа рисърч" (AResearch.org).


Само 15 на сто заявяват, че са загубили от присъединяването към Общността.

Гражданите смятат, че членството е печелившо най-вече за политиците, мошениците, корумпираните и младите хора.

Основният принос от приобщаването ни към европейското семейство е възможността за пътуване и работа в чужбина.


В същото време българите посочват, че без промяна са останали съдебната система, селското стопанство и борбата с престъпността.
40 на сто от анкетираните казват, че не са информирани достатъчно по въпросите за ЕС, но само 8% от всички, участвали в допитването са търсили информация за ЕС, а 90% - не са.
Конкретно на въпрос дали са чували за Лисабонския договор, 60 на сто отговарят, че не са, а едва 3% имат представа за какво точно става въпрос.
Проучването обхваща 1000 пълнолетни български граждани и е направено в периода от края на 2008 г. досега.

[друг самотен войн]

Основният принос от приобщаването ни към европейското семейство е възможността за пътуване и работа в чужбина.

Да се чете ,,Възможност за робуване в чужбина". За какво пътуване може да става въпрос, например майка ми е завършила СУ и работи за 350 лв. на месец, къде ще пътува в чужбина и как: на автостоп сигурно?

Абе пак напомням за забравилите и незнаещите: преди встъпването на власт на филип-димитровското правителство от СДС ни обещаваха, че средностатистическия българин ще може да си позволи да ходи безпроблемно всяко лято на ваканция на Канарските острови след нато СДС си изпълни програмата. Какво стана, кога ще ходим на почивка на Ла Палма или Гран Канария? Ама искам педалчето Димитров или мангалчето Костофф да отидат на такава почивка, обаче с 350 лв. – за път + подслон + храна + всички останали разходи.

[опълченец]

http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2567371
възможността за пътуване и работа в чужбина.

Тая възможност ни е осигорена доста преди влизането ни в ЕС,с конвенцията за правата на човека.
Уви,оказа се,че падането на режима не е достатъчно да получим това законно право и ни наложиха Шенген.