Българските класици за евреите

[Wulko88]

Жидов гроб


Издайство, измяна позорна
пропусна врага в крепостта
и Царевец як, след упорна
отбрана потъна в кръвта.

На другия ден при пашата,
предател се мръсен яви -
целуна му робски полата
и с вид горделив заяви:

"Преславний войводо,сполучих
услуга да сторя на вас:
Аз портата таз нощ отключих
И Царевец в твойта е власт.

Паша милостиви: награда!
- А, ти ли бе хитрия жид?
Велика награда се пада
на подвига твой бележит.

Без теб тез гявури корави
не бих ги тъй лесно сломил,
пред техните зидове здрави
свет много йощ бих потрошил.

За туй якоглавство земята
с телата им мръсни покрих
Сега и на Юда отплата
достойна да дам аз реших"

И викна на двама войника:
"Убийте туй куче сега!"
Изви се ханджар над мръсника,
отфръкна глава от снага.

Избягаха гадове смрадни,
остана издайника сам.
Затрупан с камъни хладни,
с храчки, проклятия и срам.

-------------------

,,Както разказва сам Славейков, когато бил момче на 7-9 години, той често ходел с другари да гледа мястото на Кая-баши, през гдето, по предание, най-напред навлезли турци в Търново. Любопитните момчета, като ходели по Картала (Орлов връх) - в ранна пролет, за тамянуги, минзухар и бъкалчец, а лете за слетикоса, гъцабури и лиляк, спирали се при Жидов гроб, разменявали си разкази за падането на Търново в ръцете на турците чрез издайството на някакъв евреин и хвърляли камъни върху грамадата на гроба му за вечно проклятие."



ХРИСТОС ВЪСКРЕСЕ

Ново, свето учение,
идеи велики
проповяда Исус Христос
на земни владики;

а евреи, фарисеи,
сатанските брате,
плачат, викат и молат са:
"Распни го, Пилате!"

Той осъжда почти сичко,
що е садукейско,
той говори, че ще падне
царството юдейско;

той говори, че и робът
е син Саваота...
"Распни его, распни его!
На гора Голгота!"

Хванале го, съдиле го,
после го завеле
между двама разбойници
и там го распеле...

Ех, радват са митарите,
ликуе Юдея:
"Няма вече бунтовникът,
няма Назарея!"

Но я гледай в Ерусалим
станале две чуда:
въскреснал е синът божи,
обесил са Юда.
* * *
Воскръснал си, мъчениче,
тридневен из гробът,
да сабудиш заспалият,
да воскръсиш робът!...

Помогни ти и на свойте
чеда мили, верни,
избави ги от гръцките
калугери черни;

избави ги от турските
страшни кеседжие,
избави ги от техните
братя чорбаджие.

Да воскръсне България,
да падне тиранство,
та да слави името ти
цяло Християнство.


Любен Каравелов



Откъс от "Как се превзело Търново без цар" - Петко Р. Славейков

"Знаете ли отде се е превзело Търново най-напред?
..
От Кесиккая до 200 или 180 мерки, разкрача, към Каябаш, дето е сега чешмата, оттам малко възсукано към пладне има една уличка и слазя към източната врата на бабукчийската чаршия. Току насред пътечката или на долния край тя е малко изкривена до бабукчийската чаршия и е навътре; там има една пенджера, току на прозореца железен отвътре има една глава от камък на гроб. Туй е главата на "Адил баба". Той се е вмъкнал в Търново най-напред от Каябаши надолу. Тука са го съзрели най-напред и се спуснали връх него, та го ранили, може би и убили, но подир него наскачали и други много и не могли да ги смогнат и те превзели Търново и останали вътре.
Казват, че на това място го бил навел някой си евреин от градска страна и като паднал там, отишел да го види де е ранен и познава ли го някой от българите, да го гонят, че тук, че там, та тука го стигнали и го убили.
Те не салт от него, но и от другите жидове, що имало в Търново, теглели от тях, додето се разбягали и разместили."




"И разделили се езиците на Хамовото племе на 32 езика. Ной проклел това племе. То се било най-много размножило, от него произлезли най мръсните народи в Африка, но били много от тях и в Азия.....Ханаан бил Хамов син, неговото племе се наричало ханани (от него идва названието на земята Ханаан, днешен Израел). То било най-проклетото между всички племена на земята. От него произхождат седем народа, тук били и циганите."

Паисий Хилендарски
"История славянобългарска"




Българският народ и евреите
Ангел А. Радев

Предговор

В България до скоро имаше хора, а може би и днес ще се намерят неколцина,които да твърдят, че за българския народ никога не е съществувал еврейски въпрос. Че през последните години той бил изкуствено поставен и то не толкова като израз на здравите разбирания на българския народ, а като подражание от чужбина.
Тази книга си е поставила точно за задача да докаже, че нашия народ много отдавна е имал разбирането какво еврейски въпрос в България, съществува и трябва да намери своето разрешение. По най-непосредствения начин -- чрез своето народно творчество,българинът е поставил еврейския въпрос във всички негови плоскости - расова, икономическа и социалнополитическа.Тежка е наистина народната дума. Но тя е и справедлива. Нейната справедливост не може да бъде покрита от звъна на монетите, щедро раздавани от евреите, за да прикрият поразиите, които нанасят в живота на нацията.Честта на истинския българин, който се възпява в народното творчество, стои по-горе от всички примамки, с които евреите искат да го отклонят от жизнения
му път.Прочетете искреността и жаждата за самозапазване и национална защита, които лъхат от всяка дума, която народа е посветил на евреите. И сами преценете дали в България и всред здравата част на българския народ съществува еврейски въпрос, или той е изкуствено построение, по подражание на времето. И всички българи ще бъдат убедени, че здравият инстинкт на българската нация много отдавна е прибягнал към своята защита със средствата, които тогава е притежавал.

Кл. Далкалъчев

Българският народ и евреите

Едва ли има друг народ, който да има толкова изтънчено, болезнено чувство за своята народност, както българския. За него опазването на народността, на вярата,на езика, са нещо свято. Българинът през всички минали епохи, както и днешният здраво прикрепен към земята селянин, не говори за християнска вяра, а за българска вяра. За него всеки предател на вярата е и предател на народноста, всеки вероотстъпник е и родоотстъпник. Като имаме предвид тази страна на българската душа, ще ни стане ясно, защо той презира ония чужденци, които са се настанили на неговата земя, не само защото са му чужди по народност, но чужди и по вяра. Той ревниво пази своята самобитност. За него всяко вмешателство в обществения му и патриархален живот е равносилно на предателство към целостта и възхода на нацията. В неговата душа расте вродена ненавист към тия, които искат да се възползват от благодатната му земя, която Бог му е дал и която той е оплодил със своята кръв и пот.
Такова е отношението на нашия народ още от най-ранни времена и към еврейството, съвършено чужд елемент всред неговия патриархален живот.Душата на нашия народ е отразена в неговото народно творчество. По особено изразителен начин той е изказал своето разбиране и отношение по всички въпроси,които са го вълнували. Народното творчество е хранилище на народна мъдрост и
нетленни истини.Народният певец е схванал много добре стремежа на еврейския народ не само към обсебването, но и към разрушаването на националните светини:

"Че се фалил жълт чифутин,
Да собере три илади войска,
Да ги води чиста Света Гора.
Да разбие Хилендар манастир,
Да потроши куни и кърстове,
Да обере злато, бяло сребро".

(Сборник народни умотворения кн. 5)

В разбиването на манастира и потрошването на "куни и кърстове", нашият народ символизира стремежа на еврейството към унищожаване на национални духовни и ценности. Манастирът оная светиня, в която се въздава благодарност за божията милост, е обект на грабеж. В обирането на "злато, бяло сребро" е подчертана друга една особеност на евреите-безогледното забогатяване. Дори ако пътят към това богатство води през "Хилендар манастир". За тях няма почтени и
непочтени средства, има само едно средство и то е: да се забогатее. (За справкавсички валутни афери у нас се вършат изключително от евреи).
Същият мотив, на посегателство към народни светини, е подчертан и в
народната песен-"Еврейче купува Света гора"(Сборник народни умотворения кн. 13
стр. 123).

"Прудава са мамо,
Залага са мамо,
Чиста Света гура,
Никуй ми са мамо,
Найм ни наема,
Да си купи мамо,
Чиста Света гура".

И кой християнин може да се реши да направи това? Кой може да има
смелостта да може да купи "Чиста Света гура", нали това е светотатство и богухулство? Нали върху него и целия му род ще се изсипе проклятието божие? Но има един, който не държи на божията клетва"

"Чи са и наелу
Най-младу иврейчи:
То си купи мамо,
Чиста Света Гура".

Той, " Най-младу иврейчи: ", който няма нищо общо с българската самобитност, който няма никаква връзка с духовния живот на българския народ може да посегне и да закупи "Чиста Света Гура".
Българският народ е особено много ревнив към опазването на своя род.Ненапразно той има поговорки като тая: "И куче да вземеш гледай да бъде от сой".Толкова е строг той, когато подбира жених за своята девойка, или невеста за своя момък. Двойно повече е ревнив, ако става въпрос за кръвосмешение с чужда, не българска кръв. Там се изсипва цялото проклятие, не само на близките, но и на целия народ. Женитбата с чужденец или чужденка е срам и позор, особено ако той е и евреин:

"Мама Неделя годева,
За друга вяра аврейска,
Аврейска вяра, чуфутска.
Неделя плаче та неще:
-Неща си, мамо, аврее,
Аврее, пусти чуфуте,
Аврейска вяра галатна".

(Сборник народни умотворения кн. 14 стр. 51)

В тази копривщенска песен-"Неделя оженват за евреин е показано много ярко накърненото честолюбие на българката, когато искат да я оженят за чужденец, а особено, ако той е и евреин. Тя не иска "Аврее, пусти чуфуте", защото тяхната вяра е "галатна"-покварена. Но въпреки нейната воля, тя бива оженена за евреин и отведена в еврейската къща. Неделя живее с мисълтта да изтрие от себе си тоя позор, който и е нанесен с тая женитба:

"Злъви, аврейки, аврейки,
Дайте ми влашко ноженце,
Ябулка да си разрежа,
Устата да си разблажа.
И аврейки я слушаха,
Та и ноженце дадоха,
Тя не разряза ябулка,
Но си са в сърце прободе".

Смъртта за нея е желаната развръзка, отколкото да бъде съпруга на "Аврее,пусти чуфуте", нейната чест на българка е спасена, тя умира чиста като светица още в деня на сватбата.

"Злъви, аврейки, аврейки,
Скоро майци ми кажете
............................... . .
Да пали свещи лойови,
Да пали да се напали,
Да оди да се наоди,
По аврейски гробища".

Това е отплатата и на нейната майка, която е искала Неделя да се ожени за евреин. Сега "Да пали свещи лойови", и всеки ден да ходи не по християнски, а "По аврейски гробища".
Същият мотив оженването на Неделя за евреин е разработен в шуменско, но там тя е обрисувана, като девойка, която се съпротивлява и със сила:

"Девет синджири скъсала,
Дуде ръце и тий вържат,
И девет була скъсала,
Дуде Ниделя прибулат".

(Сборник народни умотворения кн. 42 стр. 202)

[Wulko88]

Българинът, където и да бъде, той не променя своите схващания. Те са му вродени и живеят в неговата кръв. Те са, които крепят винаги неговото народностно съзнание. Ето, например, един мотив, подобен на другите, от Северна Добруджа. В песента "Насила омъжена за евреин"-( Сборник народни умотворения кн. 35 стр.
182)-Първан иска Манушка, но майка и го неще и я годява тайно и против волята и за богат евреин. Когато да стане сватбата, Манушка се обесва в градината:

"Мър ни та давам Пирвану,
Най та давам ивреюм,
Иврейчи, чутин болерин,
Със кило мери грушави,
...............................
Призлязла и горния гърдинка,
Ръспасала синиж ивичка,
На ябълка им привърли,
Чи са Манушка убеси. "

И тук виждаме все същата развръзка пред позорната женитба за евреин. Тук също е подчертано болезненото чувство на българката за опазване своята национална чест.
Не е такова схващането на нашия народ, само когато се отнася за женитба на българка за евреин. Той е също така непримирим, също така позорно и срамно е да се ожени българин за еврейка. Песни, които третират такива мотиви, характерно е за тях, че предложението за женитба идва винаги отстрана на еврейката, която се влюбва в ненагледната хубост на българина и иска да го купи с пари. В народната песен: "Еврейка иска да купи Калуциния брат"(Сборник народни умотворения кн.13, стр. 134) е развит следният мотив: Калуциният брат е затворен от девет години в тъмница. Богата еврейка предлага на сестра му, понеже той е много хубав, да го откупи и да го вземе за съпруг. Ето и думите, с които той отговаря на това предложение:

"Стоян Калуци думаше:
-Кълуце, сестро мума убава,
Девет гудини, мъри, как сида,
И нощи девет, мъри, сидявам,
Ала иврейка, мъри ни водвам. "

В тетевенско са още по непримирими. Същият мотив е разработен по следния начин:

"Сестро Тудорке, хубава,
Девет съм годин седал,
Оште ща девет да сада,
Мома чефутка не земам,
Чефутка жълта еврейка,
За жена за стопаница;
Не шта я ни за орфане".

(Сборник народни умотворения кн. 31, стр. 196)

Не само, че предпочита да лежи в затвора, отколкото да се ожени за "Мома чефутка", не само че я неще за "За жена за стопаница", но той не я иска дори и за "орфане"-за слугиня!
Ето, ясно изразено схващането на Българския народ по женитбата на българка с евреин и на българин с еврейка. Никой не му е чел лекции по расова хигиена.Никой не му е говорил за неговите доминантни качества, които не бива да се подлагат на кръвосмешение, с една народност, която има напластени в кръвта си много ниски инстинкти. Той сам го чувства това. Той сам най-ревниво пази тъй наречената напоследък расова хигиена и всяко престъпване, трябва да бъде изкупено със смърт, за да се запази народната традиция, за да се запази националната чест неопетнена. Тъй брани своето оня, който е приведен над плуга,над сърпа и диша парите на хлебородните нивя, на българската майка земя.
Какво можем да кажем за ония, които напоследък сключиха бракове с евреи и еврейки? Дали те могат да се числят към българската народностна общност, или трябва да ги смятаме като отдавна излезли извън нея? По-добре е второто, защото по преценката на народа, вероотстъпника е и родоотстъпник.
За народният певец евреите съвсем не са беден и страдащ народ. Той е виждал навсякъде подчертано тяхното богатство. Виждал е, че парите, златото, "дюкяните и стоката" са в техни ръце. И като нямало как да се обясни това той е мислил, че и самото провидение има пръст тука:

"Кога Господ одил по земната сретнал еднаж един евреин и го поканил
дидат заедно на някое място: "Айде готов ли си да пойдеш? ", Рекъл му Бог.
-Азър съм, Господи, сък-съг чу веднага ама пари еве бъш пари броим! "
И Бог го благословил: "До век пари да броиш! "

(Сборник народни умотворения кн 32, стр 593)

Но това наивно обяснение, не е могло да задоволи наблюдателното око на българина. Неговият прозорлив ум е виждал еврейската хитрост и подлост, с която те безогледно си служат, само и само да могат да обсебят повече материални блага за себе си. Те не могат да се радват на чуждото преуспяване. За тях то е обект на завист и злоба, обкет на обсебване. В народната песен : "Петър сираче сдобива богатство и прави облог с евреи" (Сборник народни умотворения кн 38стр 119 от с.
Бяла Черква) е разработен следния мотив: Остава Петър сираче и когато отива в гората да сече дърва, от една хралупа излиза змия, която му проговорва с човешки глас и му дава "кемер" с жълтици, за да забогатее. Самата тя се превръща в сребърно дърво всред неговите двори. Всички се радват на забогатяването на сирачето, само:

"Чифути къил ни стат,
Чи му двориту напълват,
И си Петра пупитват".

Само те му завиждат. Само те искат да разберат, откъде е придобил всичко това и да му го вземат. Хващат се на облог, да познаят от какво семе е сребърното дърво. За да успеят те си служат с най-долни средства:

"Чуфутчи, младу иврейчи,
На тавана си е качилу,
Сички, што рекли, дочулу".

Ето средствата, с които може да се забогатее и с които си служи еврейският народ. Подмолното действие е, което винаги ги отвежда към целта им. Неискреност и коварство, хитрост и лъжа, винаги съпътствуват техния успех. Тия техни характерни черти са предадени още по-точно в народната приказака-"Способностите на циганите и евреите"(Сборник народни умотворения кн 12, стр. 184)Тая приказака има още по-силно и подчертаващо значение, като се има предвид, че сборникът, в който е публикувана е издаден в 1896 год. Самата
приказка е слушана в 1895 година във Велес. А в съзнанието на Българския народ се е оформила вероятно, много по-рано от тогава, от когато той е влязъл в контакт с евреите и е опознал техните характерни черти. Ето и един цитат от самата приказка:

"Ги нареди царот, един това да сработи, друк онова, на сите им даде семе, да иа насейат земната и на чивутите им даде-"Како да сториме да не никне оти ако сега никне, кье ни терайат за секой пат да сейме енджеми, да го свариме и да гьи насейме нивите, та да не никне ни у векот".

Те не могат да се примирят с мисълтта, че трябва да се отдадат на черен труд.За тях обработването на земята е нещо омразно. Те искат да скорят хитрост, с която да се отърват завинаги от това задължение. И в същата приказка завършва нашият народ:

"Чивутите сакай гьй ни ти за сарафи, за алъшвериши, за лагьй: прашай го ти къде е : "иа татко ти иа брат ти тука ли е? "-"не знам" или "няма го тука" кье ти рече, кье те излаже, щу, да не ти каже право".

Колко хубаво и точно е изобразил народният певец техните наклонности.Търси ги тях само за сарафи, за търговия и лъжи. Евреинът винаги ще те излъже,само да не ти каже истината.
Лъжата, подлостта и мошеничеството на еврейския народ са подчертани и в други народни песни. От това може да се направи заключение, че тия черти са били схванати от нашия народ, като едни от най-характерните за тях и за това те са обект на множество варианти. Обикновено евреите си служат с облог и за да спечелят
облога с нечестни средства:

"Голям съм кавул направил,
Със мръсна вяра аврейска,
Ако или за ден, да дойде,
Да земам нива, да земам,
Девет дукивна са стока,
Десет дукина да зема,
Със ситен дребен маргарит".

(Сборник народни умотворения кн. 25)

Такъв облог е сключил Богдан с "мръсна вяра аврейска", да отиде за един ден до Цариград и да се върне. Ако това стори той ще може да вземе тяхното богатство,което те му залагат срещу баса, ако ли облога не изпълни:

"Либе, Петкано, Петкано,
Ако ли ида, не дойда,
Еврее да ме изуземат,
Къщата с покъщнината,
И тебе с дете Аврама".

Докато Богдан разчита на себе си и на своя вран кон, който ще го отнесе за ден до Цариград и ще се върне:

"Еврее писмо пратило,
Далеко иу Цариграда,
Богдана да си утровят,
Петкана да си изуземат,
Петкана с дете Аврама".

Никога те не се явяват на полето на честта. Никога те не се състезават със своята смелост, храброст и сила, защото те им липсват. За тях е най-лесно да си служат с непозволени и тъмни средства, които владеят с най-голяма тънкост.Ниският духом е и отмъстителен. В него не може да се роди и да закрепне никакво благородство. Техният закон "Око за око, зъб за зъб" не е убягнал от окото на народния певец. Защото той не е само един писан закон, но е нещо, което е вродено в кръвта им:

"Сестро Милице, Милице,
Пуни ми дворе Иеврее!
Загинало е иеврейче,
Секаиат глава за глава! "

(Сборник народни умотворения кн32. стр 526).

Евреите са и надменни. Те не ценят личното достойнство на другите. За тях Българският народ е прост и неук, с когото могат да се подиграват. Това лично оскърбление Българският народ го е предал в приказката:

"Евреин и поп за местопребиваването на Бога"

(Сборник народни умотворения кн. 12, стр. 181 от Габрово).

"Идин поп и идин чифутин кумшии къде биле се събрали на къвинету,
чифутина рекъл да се погаври с попа, заштоту попа бил прост, а пък чифутина дяволит, каквито са си и досега чифутите гьавули и гледат да се подиграват с чиляка".

Такива са си и досега казва народният певец, те гледат да се подиграват и да се гаврят. Това не може да бъде в никакъв случай отношение на хора, които се чувстват привързани към дадена нация. Защото в общия облик на нацията, те ще чувстват и своя дял. За евреите българският народ и българската култура са им били винаги
чужди и тяхното отношение е било само подигравателно, или с оглед на себично ползване. Но никога не и с желание да допринесат нещо за нейното обогатяване. Те се отделят в свои общества. Дори и съжителството им е отделно. Еврейските "махали" са отделени от българските. В народната песен-"Евреи ги чума не хваща"-(Сборник народни умотворения кн 42, стр 257 от Шуменско), след като се говори, че е слязла Холера от Балкана:

"Иодогоре, мамо, слизаше,
Иулера с тежка бола. "

Тази холера ще мори юнаци и девойки и затова майката съветва своя син така:

"Чи иди, сино чи иди,
Чи иди, мамо чи иди,
Иврейска махла далеко-
Ивреи ги чума не хваща".

Тук ясно е подчертано, че евреите живеят в друга махалаю, далеко от другите,толкова далеко, че тях чума не може да ги хване. Нима и на това не може да се възрази, че те са срасли с българската нация и с българската самобитност? Те, които живеят в отделни махали ; те които си служат с долни и нечестни средства, за да използват неговия труд за собствено забогатяване? Тия разсъждения не ни се налагат, защото отговорът им е тъй ясно изразен в народното творчеството Обаче чувствувайки своите нечестни дела, сами страдащи от подозрителност към себе си, те винаги носят в душата си една "базливост" , винаги са обладани от напълно оправдан страх, да не бъдат изобличени. В народната песен: "Марко и жълта чафутина" – (Сборник народни умотворения кн. 5) -след като се говори, че ще се събират хиляди евреи, за да ходят да ограбват Хилендарския монастир, казва се на края:

"Ильадо са се жълте чафуте,
Чафуте са, много са бажливи,
Си ильадо од стра че изгианат".

При все, че са хиляди, но те са много "Бажливи" и хилядите ще си изгинат от страх. Колко е благороден нашият народ! Той не им се заканва за това кошунство с клане или убийства. Не, той чувства тяхното нищожество и заявява със своя сочен хумор, ще си загинат сами от страх.
Ето отношението на нашия народ към еврейския въпрос. Ето отговора на българина на всички ония, които се опитват да поставят еврейския въпрос като изкуствено инсцениран у нас от наша, или от чужда пропаганда.Който познава езика на народното ни творчество, той знае много добре с какви чудно хубави поетични форми си служи нашият народ, когато иска да възпее образи близки или обични нему. Какви сравнения, какви епитети, какви умалителни и мили обръщения. В нито една от песните, в които се третира еврейска тема, няма подобно
нещо. Навсякъде евреите са определни с имената: "жълте чефуте","аврейска вяра чуфутска", "аврее пусто чуфуте", "чувутите", "чефутка", и др. Ако някой мисли, че това са имена на мили образи, нямаме нищо против, да го приемаме това за истина.В нито една песен не е предаден образа на евреина, такъв, от който да лъха благородство или да извърши някакво народнополезно дело.Напротив, той е оня,който завижда на богатството на другите,който иска с мошеничество да ограби имота на българина. Той си служи само с лъжи и неистини, откъсант е от българската нация и никога не може да се приобщи към нея, той е чужденеца, с когото всяко сродяване е позорно и заслужава заклеймяване.
Такова е схващането на нашия народ за евреите. И то не датира от днес, от вчера. То се е оформило в неговата душа още от тогава, откогато той е влязъл в допир с еврейството и е опознал неговите народностни особености.Ето защо и разрешаването на еврейския въпрос, намира най-топъл отзвук в душата на всеки българин, който е закърмен в чисто български дух, който носи в душата си традициите и разбиранията на своя народ.
Пред злодумците има думата българския народ!

[Wulko88]

Турските зверства в Македония

Христо Ботйов Петков

За оплаквание е положението на нашите братия в Македония тие теглят там и от турци, и от гърци, и от цигани, и от чифути. Наистина, сяко притеснение от страната на нашите тирани е за наша полза, за наше свестяване; но когато си гонен и притиснат отвред, когато си затъпкан в калта, когато сички, които те окружават, са насъскани отгоре ти като кучета и гледат на сяка стъпка да те спънат и да те предадат, върви тогава и работа и за турчинът, и за себе си, и за народът си. Чудно е, наистина, че нашите братия македонци не са дошли още до апатическо отчаяние при такъв мизерен живот, а се пак работят явно и тайно за своето освобождение изпод турското иго. Това показва, че в нашият робски народ има неизчерпаем източник живи сили, които го поддържат в неговото до немай-къде лошо положение и които най-после ще да му дадат възможност да възвърне изново своята изгубена свобода. Това познават турците и затова техните патриоти, какъвто е софийският паша, българоубиецът Маасар, отровителят на владиката Дионисия, джелатинът на В. Левски, с особено едно диво и бясно остервенение гонят и мъчат народът ни на сяка крачка, без да помислят, че с това тие сами си копаят гробът. Молим читателите си да обърнат своето внимание на плачевните известия, които прочитаме в една дописка от Кюстендил до "Източно време", и ако на сякой от тях, който като прочете тие жалостни и унизителни за народът ни известия, се не напълни сърцето му със силен и праведен гняв и не поиска да мсти на убийците на народът ни - той не е човек, той няма честно и благородно сърце. Послушайте, господа, думите на дописникът, пък ако ви дава сърце, порадвайте се на резултатите на мирният прогрес в Турция.
"Тука правителството хвана да гледа на българите, говори дописникът, като на виновници на сичките злочестини и безредици, които тука стават или се случват. Из градът ни по разни улици були и турчета бият евреите. Кой е виноват? - Без съмнение българите. У народът пари няма, гладен мре, от което се спрял алъш-веришът. Кой е крив? - Българският владика, казват евреите, и каймакаминът телеграфисва на пашата. И пашата, разбира се, праща, за да изпитат работата, комисии, съставени от разни развратници и пиеници, които само знаят да блудствуват и да пият, а да гледат давия - да те пази бог! Който даде по-много рушвет, той е и прав. Такава била комисията, пратена да разгледа работата и да издири убийците на детето, за което, ако помнят читателите, ние бяхме споменали в един от предидущите броеве на "Знаме", че е убито от чифутските фанатици, за да му земат кръвта за своят варварски обред. "Бимбашията член на комисията от София, се е хвалил, че доколкото стоял в Кюстендил, вода не бил пил. Вино му се носеше от две места: сутрин с бенликът от едното, вечер със стомната от другото." По-нататък говори дописникът: "Едно момче, като минувало през чифутската чаршия, натоварено със сено, биде мушнато от едно турче. "Кой е виноват? Пак българите ли?"
Четиримата българи от комисията, като водели, че с пристрастие се дири убиецът на детето направили няколко бележки на комисията. Но за това намерили си белата в торбата. Те били повикани от управителя Маасар паша в София, дето той зел да ги съди за един отдавна вече заборавен въпрос, защо народът не давал на гъркоманите да се ровят в черковата "Св. Мина". Пашата зле псувал четиримата комисари, като казал, че те са дето бунтуват народът, и не ги пуснал да си идат в Кюстендил, дорде не земал от ръцете им писмено обезателство, че ще предават лошите хора на правителството, ако такива има в Кюстендил. (Виждате ли ум и чудо! Виждате ли правосъдие? Ех, ти, ръка, ръка юнашка. Кога ще се размахнеш надясно и наляво?... Но иде той, от синца ни многоочакваният час на кървавата сватба!р.)
Докато ние тука очакваме с нетърпение кога ще се върнат комисарите от София, гледаме един ден и дядо владика да се стяга за път. Някои казвахе, че пашата бил писал на владиката и го е бил мъмрал, дето е бил заповядал на радомирските свещеници да възпират народът да не търгува с евреите, и го бил подканял да иде да смири бунтът в Радомир. (ох, бедният, кога ли и него ще да убие или отрови софийският втори Мидхад паша!р.) Ето каква е била радомирската размирица.
Някой си радомирски евреин, който ходел със сергията си по селата да продава, отишел в едно село, дето му били излезли две мющерийки, снаха и свекърва, за да си купят телове и мъниста. В това време се връщал от нива мъжът - свекър, уморен, измъчен и с мотика на рамо. Жените зели да му искат пари за мъниста. Свекърът се разсърдил и казал: "Аз пари нямам данакът да платя и хляб да ви купя, а вие ме задявате за нищо и никакво" Жената, защото упорствала в искането си, яла лобут от мъжът си. Разсърденият евреин, че не можал да продаде, отива в София и с още няколко други евреи подава жалба на Маасар паша, че кюстендилският владика бил заповядал на свещениците да гонят евреите от селата си. Пашата без да земне във внимание незавидното положение на народът от тежките данъци, от голямата оскудност на храната, от нечутата сиромашия, които са спрели търговията, и без да изпита малко по-хладнокръвно работата, т. е. кой е именно свещеникът, който е изгонил евреинът, писал на владиката едно строго писмо, а на радомирският каймакамин пратил заповед да въдвори потребната тишина. Каймакаминът, преди да стигне дядо владика, затваря около 20 свещеници от селата и в деня на Вознесение и св. Константин черковите на много села стояха затворени (В Турско има Танзимат и свобода на совестта? р.) Ще се каже Маасар паща и в тоя случй предпочете един евреин от стариат архиерей и митрополит и от 20 свещеници.
За удоволетворение на толкова злини, които станаха в градът в разстояние на една година, старият каймакамин се замести с нов каймакамин, който, като доде в градът, изпрати едного от българските ази на мезлиша в каазата Крайще, на която от няколко села около 40 фамилии забягнаха в Сърбия, за да издири и изпита причината на това ново злощастие. Главната причина на това е самото правителство, казали останалите селяни, и ние, казали мнозина, ще бягаме,защото не сме си на нищо стопани, ни на честта си, на стоката си, ни на животът си.

(Знаме, с. I, брой 22, 13 юли 1875 г.,
с незначителни съкращения)




"Във Видин някакви общинари-ибрикчии решили да направят музей на еврейския холокост-"много им била харесала идеята"?!... В центъра на София ционисти поставиха фалшиви паметни плочи за някакви измислени гонения срещу евреите. Ционистът Стефан Софиянски започна да "кръщава" с еврейски имена улици и площади в столицата и да произнася сълзливи речи по този повод. За да не остане по-назад президентът-комунист Георги Първанов обяви за официален български празник денят на еврейския холокост. Вицепрезидентът генерал Ангел Марин пък в родния си град Батак се извини на турците за гдето са ни клали. Подобно национално предателство едва ли има някъде по света. В Смолян и Широка лъка други общинари-ибрикчии посъветвани от някого, решиха да издигнат еврейски паметници за несъществуващи гонения срещу този етнос и да спрягат идеи за "българския Йерусалим". Този проект предвижда изграждането на синагоги, джамии и паметници на палачите на българския народ-такива като Сюлейман паша(Соломон Леви Явиш), Енихан баба и др.
     Ционистите в Народнот събрание и правителството за щяло и нещяло раздухват митовете за несъществуващия еврейски холокост. Никой обаче не казва и дума за българския Геноцид и Холокост, за аремнския Геноцид и за православния Геноцид и Холокост, в който изгоряха над 62 милиона души!"

Част от увода на Георги Войнов в книгата му "Геноцидът и Холокостът над българите"




Пейо Яворов:

Евреи

Време - тъмнини, и в тъмнините
спомен заблуден. Безкраен път
на бездомна върволица. Плът
на света да въплъти бедите...

Време - тъмнини, и в тъмнините
стон молитвен, стон пресипнал, сух.
Но в ръжда е ключа на вратите
божии - че бог е старец глух.

Стон молитвен, стон и шепот глух
въз наклона песъчлив световен.
"Бог ще чуй от върха!" В път вековен
не повехна в спомена си дух.

"Бог ще чуй от върха!" Пет вековен,
мрак, пустиня, бухал и шакал.
Ада се разтваря; дим отровен,
пламъци зловещи, лава, кал.

Пламъци зловещи, лава, кал,
писъци минутни - и отново
шепот и молитва, стон и слово:
словото на бога оглушал...

Пламъци зловещи и тъмнините,
писъци минуват в дълъг път,
шепота на ехо в жива плът -
на света да въплъти бедите!





В ,,До Чикаго и назад" Алеко Константинов пише:

"В тези железници се срещаш освен това с безподобно отвратителни жидовски фигури, които, щом те подушат, че си българин, считат за непременна обязност да ти изкажат своето съчувствие към нашата политика, да похвалят гения на нашия народ и неговите водители, да пуснат някои псувни по адреса на нашите врагове и да ти поласкаят националното самолюбие чрез едно сравнение със сърбите... И да чуваш ти един Ицик, ама не онзи, румънския Ицик, който е казал: "Нам време съ мъ свадеск ку гуверну русеск" - онзи е добродушен, ами Ицик Цвиблман или Мойше Келенкопф да ти изказва братско съчувствие!... Да го цапнеш по разлигавената доброжелателска мутра!... Е, приятно ли е да четете такива прелести?..."




Дядо Вазов в романа "Нова земя":

И какви народности, драга Любов Александровна, няма да срещнеш по шумните улици да се тласкат и кръстосват, одушевлени от същата жажда за печелене пари! При българите и русите още гъмжат, но буквално гъмжат - евреи испански, полски, руски и немски;


Пенчо Славейков в писмо до Мара Белчева:

"...арогантният изглед на еврейските морди в Пеща развали хубавото ми впечатление от града."

[nepoznatiqt]

1. Иван Вазов

Дизраели

"В България клане и сеч! -
вестяват някои газети,
но аз ви давам честна реч,
че тyй са клевети, навети:
отдавна ние знаем веч
журналите какво са цвете.

Лъжа е чиста, yж че там
секат народа без пощада,
че от три месеца насам
май много от ножа пада!
От Елиота* точно знам:
въз Портата е тyй набяда!

Не крия тyк, че има (ах!)
и две-три села изгоряли,
но тyрци да бедим е грях,
че тyй да сторят са желали:
знам точно, че огъня в тях
сами са българите тyряли!

А за жените? Може, да...
към тях са слаби османлийте;
но и жyрналите всегда
държат за капитал лъжите
и тез безброй моми, деца
в колоните им са yбити!"

Тъй нагло лордът с хладен вид
министерската реч си каза -
и тих, циничен, зверовит,
блъвна си страшната омраза
към нас и лъжейки без стид,
очите на света замаза.

Но, о, афронт! На тyй протест
от хиляди места се дава
и после таз гръмовна вест
лъжлив пред цял свят лордът става.
О, Английо, защо ли днес
бездyшен жид те yправлява?

Иван Вазов (1876)


Жидов гроб

Издайство, измяна позорна
пропусна врага в крепостта
и Царевец як, след упорна
отбрана потъна в кръвта.

На другия ден при пашата,
предател се мръсен яви -
целуна му робски полата
и с вид горделив заяви:

"Преславний войводо,сполучих
услуга да сторя на вас:
Аз портата таз нощ отключих
И Царевец в твойта е власт.

Паша милостиви: награда!
- А, ти ли бе хитрия жид?
Велика награда се пада
на подвига твой бележит.

Без теб тез гявури корави
не бих ги тъй лесно сломил,
пред техните зидове здрави
свет много йощ бих потрошил.

За туй якоглавство земята
с телата им мръсни покрих
Сега и на Юда отплата
достойна да дам аз реших"

И викна на двама войника:
"Убийте туй куче сега!"
Изви се ханджар над мръсника,
отфръкна глава от снага.

Избягаха гадове смрадни,
остана издайника сам.
Затрупан с камъни хладни,
с храчки, проклятия и срам.

Иван Вазов

2. Любен Каравелов

Любен Каравелов за еврейското гето

    ,,Ако солунската нечистотия се нарича готова холера, то софийския еврейски арсенал може свободно да се нарече вонещейна чума. Аз ниде не съм виждал, даже и в Измаил такова улично блато като, каквото видях в София. Софииските нечистотии се отличават от нечистотиите на другите градове – аз говоря само за някой махали, особено за еврейската – с това, че в първите вие рядко виждате мъртви котки, издъхнали кокошки и магарета, незатъпкани още черупки от варени или пържени яйца и т.н.

    Но и Софииския евреин не е по благовонен от своята улица. В София вие ще срещнете такива еврейски типове, каквито се не срещат даже и във варшавския еврейски музеум. Разбира се, че между Родшилда и Биконсфилда и между софийския евреин съществува такова различие, каквото Катрфаж при всичките свои старания, не е можел да намери даже между горилата и Мария Стюард.

    Не зная, имат ли редакторите на ,,Пестер Лойд" и на ,,Новата Виенска преса" своя собствена миризма, зная само това, че ако софийския евреин се приближи до вас, то вие сте принудени да идете в банята и да се умиете с хума.

    Един мой приятел, който обича да си поговори, ми разказваше един път, че купил от един едирнески пошове, които, даже като се скъсали (той ги прал 100-тина пъти) все още вонели на лакерда. Ако не би поживял няколко деня в София и ако не би помирисвал софииските евреи, то историята на пошовете отдавна вече би се изветряла из главата ми. Аз мисля, че ако в София желаят да имат здрав воздух и да се избавят от тифузните трески, то са длъжни да преселят своите евреи на връх Витоша или да ги натопят в саламура.

    Но да оставим евреите, които са известни на всичкия свят не само чрез своята телесна, но и душевна нечистота."

Любен Каравелов  - Събрани съчинения, Том 4

Христос въскресе

Ново, свето учение,
идеи велики
проповяда Исус Христос
на земни владики;

а евреи, фарисеи,
сатанските брате,
плачат, викат и молат са:
"Распни го, Пилате!"

Той осъжда почти сичко,
що е садукейско,
той говори, че ще падне
царството юдейско;

той говори, че и робът
е син Саваота...
"Распни его, распни его!
На гора Голгота!"

Хванале го, съдиле го,
после го завеле
между двама разбойници
и там го распеле...

Ех, радват са митарите,
ликуе Юдея:
"Няма вече бунтовникът,
няма Назарея!"

Но я гледай в Ерусалим
станале две чуда:
въскреснал е синът божи,
обесил са Юда.

* * *

Воскръснал си, мъчениче,
тридневен из гробът,
да сабудиш заспалият,
да воскръсиш робът!...

Помогни ти и на свойте
чеда мили, верни,
избави ги от гръцките
калугери черни;

избави ги от турските
страшни кеседжие,
избави ги от техните
братя чорбаджие.

Да воскръсне България,
да падне тиранство,
та да слави името ти
цяло Християнство.

Любен Каравелов

3. Петко Р. Славейков

Знаете ли отде се е превзело Търново най-напред?

[...]

    От Кесиккая до 200 или 180 мерки, разкрача, към Каябаш, дето е сега чешмата, оттам малко възсукано към пладне има една уличка и слазя към източната врата на бабукчийската чаршия. Току насред пътечката или на долния край тя е малко изкривена до бабукчийската чаршия и е навътре; там има една пенджера, току на прозореца железен отвътре има една глава от камък на гроб. Туй е главата на "Адил баба". Той се е вмъкнал в Търново най-напред от Каябаши надолу. Тука са го съзрели най-напред и се спуснали връх него, та го ранили, може би и убили, но подир него наскачали и други много и не могли да ги смогнат и те превзели Търново и останали вътре.

    Казват, че на това място го бил навел някой си евреин от градска страна и като паднал там, отишел да го види де е ранен и познава ли го някой от българите, да го гонят, че тук, че там, та тука го стигнали и го убили.

    Те не салт от него, но и от другите жидове, що имало в Търново, теглели от тях, додето се разбягали и разместили."

Откъс от "Как се превзело Търново без цар"

4. Паисий Хилендарски

Из "История славянобългарска"

   
    И разделили се езиците на Хамовото племе на 32 езика. Ной проклел това племе. То се било най-много размножило, от него произлезли най мръсните народи в Африка, но били много от тях и в Азия.....Ханаан бил Хамов син, неговото племе се наричало ханани (евреи). То било най-проклетото между всички племена на земята. От него произхождат седем народа, тук били и циганите.

5. Христо Ботев

Турските зверства в Македония

    За оплаквание е положението на нашите братия в Македония тие теглят там и от турци, и от гърци, и от цигани, и от чифути. Наистина, сяко притеснение от страната на нашите тирани е за наша полза, за наше свестяване; но когато си гонен и притиснат отвред, когато си затъпкан в калта, когато сички, които те окружават, са насъскани отгоре ти като кучета и гледат на сяка стъпка да те спънат и да те предадат, върви тогава и работа и за турчинът, и за себе си, и за народът си. Чудно е, наистина, че нашите братия македонци не са дошли още до апатическо отчаяние при такъв мизерен живот, а се пак работят явно и тайно за своето освобождение изпод турското иго. Това показва, че в нашият робски народ има неизчерпаем източник живи сили, които го поддържат в неговото до немай-къде лошо положение и които най-после ще да му дадат възможност да възвърне изново своята изгубена свобода. Това познават турците и затова техните патриоти, какъвто е софийският паша, българоубиецът Маасар, отровителят на владиката Дионисия, джелатинът на В. Левски, с особено едно диво и бясно остервенение гонят и мъчат народът ни на сяка крачка, без да помислят, че с това тие сами си копаят гробът. Молим читателите си да обърнат своето внимание на плачевните известия, които прочитаме в една дописка от Кюстендил до "Източно време", и ако на сякой от тях, който като прочете тие жалостни и унизителни за народът ни известия, се не напълни сърцето му със силен и праведен гняв и не поиска да мсти на убийците на народът ни - той не е човек, той няма честно и благородно сърце. Послушайте, господа, думите на дописникът, пък ако ви дава сърце, порадвайте се на резултатите на мирният прогрес в Турция.

    "Тука правителството хвана да гледа на българите, говори дописникът, като на виновници на сичките злочестини и безредици, които тука стават или се случват. Из градът ни по разни улици були и турчета бият евреите. Кой е виноват? - Без съмнение българите. У народът пари няма, гладен мре, от което се спрял алъш-веришът. Кой е крив? - Българският владика, казват евреите, и каймакаминът телеграфисва на пашата. И пашата, разбира се, праща, за да изпитат работата, комисии, съставени от разни развратници и пиеници, които само знаят да блудствуват и да пият, а да гледат давия - да те пази бог! Който даде по-много рушвет, той е и прав. Такава била комисията, пратена да разгледа работата и да издири убийците на детето, за което, ако помнят читателите, ние бяхме споменали в един от предидущите броеве на "Знаме", че е убито от чифутските фанатици, за да му земат кръвта за своят варварски обред. "Бимбашията член на комисията от София, се е хвалил, че доколкото стоял в Кюстендил, вода не бил пил. Вино му се носеше от две места: сутрин с бенликът от едното, вечер със стомната от другото." По-нататък говори дописникът: "Едно момче, като минувало през чифутската чаршия, натоварено със сено, биде мушнато от едно турче. "Кой е виноват? Пак българите ли?"

    Четиримата българи от комисията, като водели, че с пристрастие се дири убиецът на детето направили няколко бележки на комисията. Но за това намерили си белата в торбата. Те били повикани от управителя Маасар паша в София, дето той зел да ги съди за един отдавна вече заборавен въпрос, защо народът не давал на гъркоманите да се ровят в черковата "Св. Мина". Пашата зле псувал четиримата комисари, като казал, че те са дето бунтуват народът, и не ги пуснал да си идат в Кюстендил, дорде не земал от ръцете им писмено обезателство, че ще предават лошите хора на правителството, ако такива има в Кюстендил. (Виждате ли ум и чудо! Виждате ли правосъдие? Ех, ти, ръка, ръка юнашка. Кога ще се размахнеш надясно и наляво?... Но иде той, от синца ни многоочакваният час на кървавата сватбар.)

    Докато ние тука очакваме с нетърпение кога ще се върнат комисарите от София, гледаме един ден и дядо владика да се стяга за път. Някои казвахе, че пашата бил писал на владиката и го е бил мъмрал, дето е бил заповядал на радомирските свещеници да възпират народът да не търгува с евреите, и го бил подканял да иде да смири бунтът в Радомир. (ох, бедният, кога ли и него ще да убие или отрови софийският втори Мидхад паша!р.) Ето каква е била радомирската размирица.

    Някой си радомирски евреин, който ходел със сергията си по селата да продава, отишел в едно село, дето му били излезли две мющерийки, снаха и свекърва, за да си купят телове и мъниста. В това време се връщал от нива мъжът - свекър, уморен, измъчен и с мотика на рамо. Жените зели да му искат пари за мъниста. Свекърът се разсърдил и казал: "Аз пари нямам данакът да платя и хляб да ви купя, а вие ме задявате за нищо и никакво" Жената, защото упорствала в искането си, яла лобут от мъжът си. Разсърденият евреин, че не можал да продаде, отива в София и с още няколко други евреи подава жалба на Маасар паша, че кюстендилският владика бил заповядал на свещениците да гонят евреите от селата си. Пашата без да земне във внимание незавидното положение на народът от тежките данъци, от голямата оскудност на храната, от нечутата сиромашия, които са спрели търговията, и без да изпита малко по-хладнокръвно работата, т. е. кой е именно свещеникът, който е изгонил евреинът, писал на владиката едно строго писмо, а на радомирският каймакамин пратил заповед да въдвори потребната тишина. Каймакаминът, преди да стигне дядо владика, затваря около 20 свещеници от селата и в деня на Вознесение и св. Константин черковите на много села стояха затворени (В Турско има Танзимат и свобода на совестта? р.) Ще се каже Маасар паща и в тоя случй предпочете един евреин от стариат архиерей и митрополит и от 20 свещеници.

    За удоволетворение на толкова злини, които станаха в градът в разстояние на една година, старият каймакамин се замести с нов каймакамин, който, като доде в градът, изпрати едного от българските ази на мезлиша в каазата Крайще, на която от няколко села около 40 фамилии забягнаха в Сърбия, за да издири и изпита причината на това ново злощастие. Главната причина на това е самото правителство, казали останалите селяни, и ние, казали мнозина, ще бягаме,защото не сме си на нищо стопани, ни на честта си, на стоката си, ни на животът си.

Христо Ботев вестник Знаме, с. I, брой 22, 13 юли 1875 г.

6. Алеко Константинов

Из ,,До Чикаго и назад"

    "В тези железници се срещаш освен това с безподобно отвратителни жидовски фигури, които, щом те подушат, че си българин, считат за непременна обязност да ти изкажат своето съчувствие към нашата политика, да похвалят гения на нашия народ и неговите водители, да пуснат някои псувни по адреса на нашите врагове и да ти поласкаят националното самолюбие чрез едно сравнение със сърбите... И да чуваш ти един Ицик, ама не онзи, румънския Ицик, който е казал: "Нам време съ мъ свадеск ку гуверну русеск" - онзи е добродушен, ами Ицик Цвиблман или Мойше Келенкопф да ти изказва братско съчувствие!... Да го цапнеш по разлигавената доброжелателска мутра!... Е, приятно ли е да четете такива прелести?..."

7. Захари Стоянов

Из ,,Записките по българските въстания"

    Когато преминувахме край един от тия лагери, а именно покрай церовския, мисля, съгледахме на едно място, че бяха се събрали накуп пред една колиба множество жени, деца и няколко мъже.

    - Да се отбием да видим какво става там - казаха няколко души от дружината.

    - Днес ще да се кръсти в българска вяра един евреин, заедно с децата си - отговори една стара бабичка, която бързаше да пристигне на мястото, гдето се береше множеството.

    - Какъв евреин те е патило тебе, стара вещице, или си сънувала? - каза Ворчо войвода, понеже ние не знаехме още, че и евреите са дошли на Еледжик, да търсят свобода!

    - Ни сънувам, ни бълнувам - отговори бабата, без да се спре. - Днес още ще да се кръщава Аврам чифутина, който беше в нашето село дюгенджия.
Ние се приближихме до тълпата, която, като ни видя, разстъпи се наоколо и мястото към вратата на колибата остана празно. Напредя ни се представи брадат човек на възраст около на 40 години, който ни гледаше уплашено и трепереше цял-целиничек. Той беше облечен с европейски дрехи, със селски калпак на главата, върху който бяха ушити много кръстове, а на челото имаше залепен един от восъчна свещ. Бенковски попита тълпата що се е събрала да прави, но като видя, че на всичко това е предмет човекът с многото кръстове на главата, обърна се към него.

    - Ефендим, християнската вяра искам да сторя кабул - каза човекът още повече уплашен и захвана в същото време да се кръсти така неестествено, като че да мелеше кафе.

    - Нима ти не си българин? - попитахме ние.

    - Не, ефендим. Аз съм евреин, но не падам по-долу от българин. Живея братски с християните, а мразя и ненавиждам турците, като всеки кучето, даже и самите евреи.

    Селският поп, който наздраво беше уверен, че ние ще да похвалим постъпката на евреина, че желае да влезе в недрото на православието, което той правеше от страх, както и горещата ревност на ония, които се трудеха да приведат един заблуден в правия път, приближи се до нас и даде някои обяснения по повод на кръщаванието. Той разказа, че всичко това се приготовлява с неговото съдействие и че отдавна щял да извърши кръщението, но липсвали му някои нужни неща за в тоя случай.

    - Ей сега ще да те кръщам аз тебе, като ти опаля два ножа по дългото расо - каза Бенковски на светиня му, който не очакваше да чуе подобен отговор за ревността си.

 

[...]

    Гено Теллията се задължи да внимава оттук нататък, щото друговерците, изходящи се на Еледжик, да не бъдат притеснявани. Евреинът обаче не ни заплати със същата монета, както ще видят читателите по-нататък.

[...]

    В същото това време пристигнаха други двама куриери един подир други от еледжикското отделение с писма от Теофила Бойков и Гено Теллията, в които писма се казваше, че гдето и да бъде войводата, колкото работа и да има той, всичко трябва да остави настрана и час по-скоро да тръгне за Еледжик, защото турската войска, която се беше съсредоточила при Троянови врата, почнала своите нападения. С ужас и с поемание на душата си разказваха тия за станалите клания и други кепазелици от страна на турците. Мало и голямо, старо и младо, мъжко и женско падало заклано под тяхната тържествующа касатура. Евреинът, за когото загатнах по-горе няколко думи, че искаха да го кръщават в святото православие, така също не останал хладнокръвен при настъпванието на османлиите, които той не се посвенил да нарече ангели-избавители, както отнапред наричаше въстаниците. Застанал той пред лицето на пашата, направил десятина ниски теманета, изтървал няколко фалшиви сълзи от двете си очи и произнесъл:

    - Ефендим, вие баща, вие майка, вие ангел! Преди всичко подайте ми най-напред една сабля и ми дайте воля да изпитам корави ли са костите на комитите...

    Разбира се, че волята на евреина била изпълнена още на часа с подобающето се турско задоволствие. Грабнал той подадената сабля, казал бисмиляхим и се втурнал между средата и на така обезкуражените въстаници, които почнал да удря.

Захари Стоянов , ,,Записки по българските въстания", глава ІV и V



По-долу съм добавил, една българска народна приказка за Крали Марко, като "бонус".

Крали Марко обесва евреина

    Един ден Крали Марко като минувал през едно добружанско село, пред коня му се изправила стара дрипава жена и протегнала ръка за милостиня.

    - Защо просиш, бабо? – попитал я Крали Марко.
   
    - Защото гладуваме, незнаен юнако! Нямаме зърно и жито в селото. Суша опожари Добружанската равнина. Нивите не можаха да вържат клас, полята почерняха и добитъкът измря от глад. Тая зима дърветата от гората не ще стигнат за кръстове; от глад ще мре златна Добруджа.

    Бръкнал Марко в пояса си, извадил сърмената кесия, но в нея не намерил нито една пара да дарува бабичката. Тежко му станало. Навел глава, потеглил през осиромашалите села и надвечер стигнал в Солун. Отбил се в една хладна механа да сръбне чабур вино, дано разкара мъката му. Пил чабур, пил два, въздъхнал. Пил три чабура – очите му светнали. Започнал тогава да се хвали:

    - Имам булче, по-хубаво от звезда. Не го давам за три града като Солун, с пристанището и всичките гемии в пристанището.

    - Да ти е честито булчето! – обадил се от дъното на механата Жълтия евреин, най-богатият човек в Солун. Колкото гемии плували тогава по Бяло море, по Черно море и по Синьо море – всичките били на Жълтия евреин.

    - Имам хвърковат кон, който може да обиколи за един ден цялата земя! – повторно се похвалил Крали Марко.

    - Не вярвам! – викнал Жълтият евреин.

    - Искаш ли да се хванем на бас?

    - Искам. Ако аз заложа една гемия догоре пълна с жълтици, ти какво ще заложиш?

    - Залагам коня си! – отвърнал Крали Марко.

    - Не ща го.

    - Залагам булчето си!

    - Приемам – съгласил се Жълтият евреин и подал ръка.

    Рано на другата сутрин Марко оседлал Шарколията, яхнал го и тръгнал по щирокия друм, който опасвал като колан цялото земно кълбо. От изгрев слънце тръгнал към залез и продумал на коня си:

    - Бързай, Шарко! Ако обиколиме до довечера цялата земя, утре Яно ковачът ще ти изкове златни подкови. Бягай, братко!

    Разперил криле Шарколията и хвръкнал. Отишел да се не види. Додето слънцето излезе на една копраля, половината земя обиколил; додето слънцето се издигне на още една копраля, изходил хвърковатият кон и другата половина. Откъм изгрев се задал Крали Марко и като наближил Солун, сърцето му затуптяло от радост. На два часа път от Солун тогава имало един хан. Крали Марко спрял на хана, хем да почине умореният му кон, хем той самият да подремне, додето слънцето превали към залез. Легнал си юнакът, заспал, а ханджията повел изпотения кон за юздата да го разхожда по двора.

    - По каква работа ходи твоят господар? – попитал ханджията Шарколията.

    Конят му разправил. Тогава ханджията пуснал юздата, влязъл в хана и тозчас се появил с една кофа червено искрящо вино. Навел се Шарколията да пие, пил и се напил. Щом го напоил, ханджията извадил от джоба си една остра ножица и му отрязъл лявото крило. Този ханджия бил брат на Жълтия евреин.

    Надвечер Крали Марко се пробудил и скочил: слънцето клоняло към залез. Метнал се съненият юнак на коня и го бутнал да бяга. Бягал Шарколия, що бягал, показали се кулите на Солун, но градът бил още далеч.

    - Лети! – подканил го Марко.

    - Не мога, господарю!

    - Защо не можеш?

    - Ханджията отряза с ножица лявото ми крило.

    Прехапал устни Марко. Свило му се сърцето, като си помислил, че евреинът ще вземе хубавата му невеста, и грозно изревал. На рева му тозчас се отзовала неговата посестрима Гюргя и долетяла на своя сур елен.

    - Защо ревеш, побратиме? – попитала го тя.

    Тъй и тъй – разправил й Крали Марко.

    - Не бой се, мили побратиме, ами яхни моя елен и бягай към Солун!

    Прехвърлил се Марко от Шарколията върху елена и преди слънцето да потъне зад морето, скочил пред механата.

    Жълтият евреин още повече пожълтял и нагребал цяла гемия злато от съкровищницата си за Крали Марка. Натоварил Марко златото на една биволска кола и го закарал право в Добруджа. Спрял сред равнината, повикал кметовете на селата и им отмерил по едно кринче жълтици за всяко село.

    - На ви пари! Купете храна за гладните добружанци, додето дойде новото жито – поръчал им той и се върнал пак на юг, към Солун.

    В Македония той намерил Гюргя, седнала под едно дърво – плете му чорапи и пее, а до нея Шарколия със здраво крило, пасе трева.

    - Да си ми жива, посестримо, дето излекува хвърковатия ми кон с горско биле! – викнал Марко, прегърнал самодивата и я целунал три пъти по челото.
Дигнал се оттам и отишел право на хана. Отскубнал един косъм от мустака си, повикал ханджията и без да му продума нещо, обесил го с косъма на фенера, който светел пред вратата на хана.

Ангел Каралийчев , сборник с народни приказки ,,Приказен свят", Том втори, София, 1974 г., стр. 275-8




Ако знаете още подобни произведения, ще е чудесно да ги публикувате тук.




* Сър Хенри Елиът е английски посланик в Цариград през 1876 г.

[THOR]

Легенди при Царевец
Автор:
Иван Вазов

"Жидов гроб"

Издайство, измяна позорна
пропусна врага в крепостта
и Царевец як след упорна
отбрана потъна в кръвта.

Бранители храбри паднaха
под турския мстителен нож,
палатите царски пламнаха,
огряха зловещата нощ.

На утрешний ден пред пашата
евреин се мръсен яви,
цалуна му рабски полата
и с вид горделив заяви:

– Преславний войводо, сполучих
услуга да сторя на вас:
аз портата таз нощ отключих
и Царевец в твойта е власт.

Паша милостиви: награда!
– А, ти ли бе хитрия жид?
Велика награда се пада
на подвига твой бележит.

Без теб тез гявури корави
не бих ги тъй лесно сломил,
пред техните зидове здрави
свят много йощ бих потрошил.

За туй якоглавство земята
с телата им мръсни покрих;
сега и на Юда отплата
достойна да дам аз реших.

И викна на двама войника:
– Убийте туй куче сега! –
Изви се ханджар над мръсника,
отфръкна глава от снага.

                    II

Нощес из леса вълцитята
насам ще се спуснат накуп,
ще ръфат гладнишки главата,
ще късат вонещия труп.

Внезапно скокнa той, заходи –
безглавия жид нечестив, –
защуря се плахо, заброди
по ярове, урви кат жив,

та гроб да си дири – душа му
найде го веч в черния ад!
Остана самотна глава му
за гавра на псета и гад.

На смъртния ужас печата
замръзнал в изпулений взор,
изплезен язик из устата
заровил се в смрадния тор.

Внезапно и тя като жива
замига, затресе се в страх,
търкулна се, нейде отива,
издигайки облак от прах.

Тя трупа си дири. За него
фърли се при Янтра в дола
дълбоки, но там не найде го
и пак се щурнa кат стрела;

на гробе еврейско се спира –
там няма от Юда следа,
във трапове, локви надзира
с оцапана кална брада.

И пак се търкаля и мета,
нагоре, надолу търчи,
и гонят я гневните псета,
а тя като вихър фучи.

Минува през храсти, през паши
ил дига по друмища прах
и срещнати пътници плаши,
и враните гракат от страх.

И цял ден шетнята u луда
зброжда поля и хълми
и дири телото на Юда –
гост може би в вълчи корми.

Но нийде го тя не намери.
Най-после по някакъв дъх
смрадлив се сети, закатери
по склона на ближния връх.

                    III

Орловий връх. Той мълчаливо
в небето стърчи и пустей.
На негово теме плешиво
трап мръсен от векове зей.

От векове жилище смрадно
на гнусни влечуги и змий
отровни, свърталище гадно
на люти ехидни, скорпий.

Овчарят не смей там да иде
и звяра край него трепти,
орелът когато го види,
по-горе се дига, лети.

И в таз яма, зъминска бездна,
главата на Юда бухнa
и вече оттам не излезна:
при трупа безглави легна.

Намери си трупа тя вече
и той тук намерил приют,
от псета и вълци далече,
под верний на змиите скут.

И змийте любовно го пазят,
с милувки студени дарят,
лениво по Юда те лазят,
на припек по него лежат;

таз пий му очите, а друга
глава си в устата му крий,
а третя омразна влечуга
в брадата му гняздо си вий.

                    IV

Но скоро народа във злоба
спуснa се, когато узна
де Юда намери си гроба,
кат втори път бога разпнa,

и камъне град заваляха
с ругателства грозни в трапът,
пътеки безчет пропълзяха
по пустий през векове рът.

Избягаха гадове смрадни,
остана издайникът сам,
затрупан от камъне хладни,
със храчки, проклятья и срам.

Столетья течаха в окови,
столетья на сълзи и страх –
столетия камъне нови
валяха въз Юдиний прах.

Днес грее светата свобода,
свободен е прежния роб,
но камъне йоще народа
изпраща въз Жидовий гроб.

1 февруари 1906

"На запад от Търново стърчи рид: Картал-баир (Орлов връх), въз който има трап, називаем днес Жидов гроб. Според преданието там е отишъл и легнал трупа на евреина, който предал Царевец на турците. През вековете на робството търновци са отивали при тоя трап и са фърляли камъне в него, проклинайки евреина издайник."

[Волен]

Интересно защо ли това стихотворение на Вазов не е включено в програмата по литература на средните училища...

[Горянин]

Стихотворението не е включено, поради същата причина, поради която във въпросните учебници пише как "Султан Баязид обединил балканските народи в мирната държава на Османците" (цитирам по памет), предполагам. Истината е неудобна. Дори самото търсене на истината е неудобно. До такава степен неудобно, че съвременните "философи" я обявиха за недействителна като философско понятие и че съществувала единствено "личната" истина, т.е. на кой каквото му се ще.

Една широко разпространена заблуда е, че съвременните евреи и иудаизъм имат връзка с древните такива. Всъщност по-голямата част от "старите" евреи са приели християнството или са се претопили след разселенията им още по времето на Римската империя. Съвременните евреи, както може би знаете, са наследници на племена, приели иудаизма в по-късен момент от човешката история. А самият старозаветен иудаизъм също не се е съхранил до днешно време. Днешните "евреи" почитат не Петокнижието и писанията на пророците, а Талмуд и Мишна - сборници, съдържащи основно смесица от вавилонско езичество, окултизъм, обиди към християните и расистки текстове, помпащи егото на евреите. Поради това смятам, че е погрешно да наричаме тези хора с термините "евреи" и "иудаисти".