Златните десетилетия на българската електроника

[Франкист]

Златните десетилетия на българската електроника



Автор: Милена Димитрова
Издател: Труд
Издадена: 2008
Размери: 14.40 x 21.00 см
Брой страници: 272
Корица: Мекa
Език: Български

Следващите спомени отговарят:
 * Защо тъкмо нашата страна първа овладя високите технологии в социалистическия лагер?
 * Колко дълго и как удържа това завидно предимство?
 * Какво помагаше и какво пречеше на растежа?
 * Как бяха преодолени трудностите от манифактурните работилници, през фабриките по цялата спирала до заводите гиганти и чак до бляскавите търговски операции в периода на ембаргото?
 * От каква конюнктура се възползваха центробежните сили?
 * Кой беше стратегът на състоялата се революция в електронноизчислителната индустрия?
 * И защо забележителните приложения на българската изчислителна техника стигнаха чак до Kосмоса?
 Те впрочем още служат в орбиталните станции на "Интеркосмос".
 В този възход се вгради цяло едно талантливо поколение...

http://shop.pingvinite.bg/?cid=3&pid=27361&cat=85


http://books.google.com/books?id=jqJ6Ocql0XIC&lpg=PA113&dq=%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%20%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%8F&hl=bg&pg=PA8#v=onepage&q&f=false


Тази книжка си струва да се прочете ,за да се разбере един път завинаги че освен да крадеме ноу-хау от IBM сме правили и други неща по време на соц-а....някога....когато е имало достатъчно на брой читави идеи.

п.п.Това го пост-вам не от изгарящо отвътре желание да защитавам комунистите,ами по-скоро всеки един от нас да си направи няква равносметка ,какво е било,какво е станало,какво е сега....или поне да си спомня че и ний сме дали нещо на света.

[omerzen]

Помня ги тези времена. Не по заслуга на комунизма, а заради българския гений, изобретателност, уненолюбие и труд ние българите произвеждахме и създавахме неща които бяха на световно равнище.
Сега кой знае защо тези хубави качества на българите са мачкани, унищожавани и направо излишни.
Дали защото някой е решил че ние българите сме излишни на бившата българска земя?

[vailen]

На който му липсват свежи идеи или няма как да се снабди с нещо по-специфично - краде. Така е.
Имаме някои върхови разработки от социалистическо време, но поради некадърността на много от тогавашните ръководители лежат и до днес по папките.

[Moritz]

Мили приятели,

прочетох книгата на Милена Димитрова. Не съм чел по-посредствен текст от този. Тази книга не прави анализ на политическа среда, политически подход и решения, икономически условия, икономически резултати. Тази нкига не оставя за покаленията поуките от грешките които са направени, а грешките са самоубийствени.

1. След 9.09 БКП издига лозунга че "ние трябва да постигнем за 10 години това което други народи ... са постигнали за 100". Как става това? С кражба - краде се за да се спестят пари и да се навакса! Как може един човек да направи за 1 година това, което 10 души са направили за 10 гоини? Ще го открадне! С други думи, цялата инокомика на страната се поставя на релсите - копиране и кражба, не само електрониката. Резултата от това е, че България беше вечно догонваща. Това подхрани нихилизма. Бяхме като състезателни кучета, които никога не стигат мръвката.

2.  България винаги се е стремяла към "високи технологии", но "високите технологии" изискват интелектуална собственост за са правиш бизнес. Да, но ние копираме и крадем - линия на партията. Идва "промяната" на 10.10 и ние нямаме интелектуални права за да правим бизнес и започват мъките.

3. През 80-те години започна преструктуриране на собствеността. Първият патент на САЩ е от 17.07.1836 год. Към 1.01.1980, за 144 години, САЩ са създали около 4,180,000 патента (давам САЩ за пример защото е най-ясен). Само за 34 години (до 2014 год.) удвояват патентите си. Към 1980-та съотношението веществена собственост/интеликтуална собственост е 80%-20%. Сега 2014 година е точно обратното 20-80. Фирмите печелят мното повече от търговия с интиликтуални права отколкото с продукти. В България обаче дори отношението към интеликтуалната собственост е същото като при "комунизъма". В книгата дори такъв бегъл коментар липсва.

4. Накой би оспорил "да, ама и на запад копират и крадът". Да вярно е ... с една малка разлика ... носят си отговорността! Копиранито на запад е въпрос на оценка на риска - колко ще спечелиш преди да те осъдят. Пример? Apple! 70% от патентите във мобифоните са собственост на Nokia и Apple плаща милиарси за лицензи ако ги осъдат. В България крадяхме безогледно и безнаказано. Когато има безнаказаност има арогантност и цинизъм. Помните ли мутрите? Държавата се държеше като мутра и техническата ни интелигенция - като технологична мутра. Всеки проект трябваше да има западен прототип! Който, не се съобразяваше с това кариерата му беше ограничена. Резултата? Като капак на всичко - ителектуално скопяване на нацията.

5. Джон Винсент Атанасоф, забележете с "ф" е американски гражданин с майка ирландка! Ирландия не претендира, че е ирландец, но България претендира че е българин, дори не американец от български произход. Това е чиста проба македонщина и пропаганда в най-арогантен комунистически стил. Атанасоф не е направил никакво откритие, както се твърди в книгата. Той и Berry са изобретили компютър, с който студентите да смятат диференциални уравнения в класа по физика. Това е! Човекът е бил много скромен. Дори не е имал патент. Г-жа Димитрова наред с целия си набор от "знания" не прави разлика между откритие и изобретение. Историята е простичка - Mauchly научава за компютъра, свързва се с Атанасоф, стои му 1 седмица на гости, открадва машината (да и на запад крадът), заявява патент (U.S. patent 3,120,606 granted in 1964), продава го на Sperry Rand, IBM купува Sperry Rand и съди Honeywell за 200 хилади долара лизензни такси. 4 години съд (на запад си носиш отговорност), Honeywell намира Атанасоф, печели делото, анулират патента на Mauchly и ... се появява Сендов да претендира че Атанасоф е бълнарин и България запачва да му търси роднините. Държавна цигания!!!!! Същото като на Дилма Русеф. След 40 години нищо не е променено - същата цигания. На всичко отгоре с нови последоватеви!

6. Ще спра до тук, въпреки че можем да коментираме и качеството на българската електроника, несъществуващия маркетинк, икономическата схема на Правец където купувахме в долари (конвертируема валута) и продавахме в рубли ... и т.н.

7. Тази книга е в стил Йоло Денев и имам неприятното чувство че е писана от гузен и засрамен чиновник, който никога не си е задал върлоса "Защо така впечатляващо се провалихме и с какво аз допринесах за това?", но има наглостта да се справдава.

[Moritz]

Отново за тези “златни десетилетки ...”
1.   проф. Иван Попов има гениалността да намери решение да закърпи гащите, но тези след него нямаха нито смелостта, нито знанията, нито погледа, нито мъдростта да ушият костюма. Като илюстация - известен деятел в българския компютърен бизнес казваше, че не е важно кой какво прави, важното е кой казва какво са се прави. И единственото, което правеше беше да драпа за килимчето. За по-младите – да стане “голям” началник. Стана началник на “Правец”. След това почна да хлекчи “ ... те съсипаха компютърния бизнес!” Кои бяха тези “те”? Ти беше част от тях! Къде бяха знанията, погледа, смелостта ... ? Дали беше единствен? Не, обща практика. Това беше моженето, погледа и мъдростта ... халал да са им.
2.   Когато се прави някакъв продукт е важно не кой какво казва, а колко интелектуална собственост и колко конкурентно предимство продукта носи, дали създава потребности или задоволява вече създадени потребности. Това определя неговата стойност. По-висока стойност, по-висока печалба. Това опира до кой, какво и как прави. Началниците да намерят нишата, инженерите да създадат стойност и конкурентно предимство, маркетинга да ги  реализира (комерсиализира)... .Имайте предвид, това е сложна и многостранна тема, на която хора посвещават целият си живот. Не искам да умаловажам техните усилия.
3.   СИВ – затворена, силно политизирана икономическа система. Забележеше, не казвам пазар.  Икономическите практики в тази система бяха много подобни на уговаряне на цени (price fixing), пране на пари (оръжие за портукали), указване на натиск върху конкуректи и клиенти. Не знам, дали някой си спомня какъв натиск упражняваха руснаците върху чехите за Skoda Octavia? В отворен пазар това са подсъдни практики г-жа Димитрова. Ако се интересувате проучете съдебното дело на Rambus vs. Siemens и резултатите от него. Дивизията за памети на Siemens банкрутира.
4.   В СИВ търговията много често беше натурална. Кон за кокошка, дискове за коли, коли за нефт – край няма. Натуралната търговия е била характерна за феодализма, г-жа Димитрова. Вие работехте в 20-ти век.
5.   Г-жа Димитрова е била председател на управителния съвет на ИНКОМС. С други думи висш чиновник и като такъв би трябвало да бъде наясно с фундаменталните проблеми на нашата икономика. В книгата - нито дума за това! Да Ви напомня ли мила г-жо вица за българските компютри продадени в Япония – “не били компютри а компоти и те били развалени”. Вие г-жа Димитрова заедно с такива като въпросният началник по-горе допринесохте с действие или бездействие за превръщането на високо технологичните ни заводи във фабрики за галоши. http://e-vestnik.bg/7065 Силно се съмнявам, че България сега може да произвежда глошите, които са на пазара.
6.   Г-жа Димитрова, амнезията е форма на самосъхранение. Не е ли много по-добре и много по-достойно, вместо да се самосъхранявате, да кажете истината на децата си и внуците си. Вечер, като седнете на масата погледнете ги в очите и си помислете какво биха казали за майка си или баба си ако допуснат същите грешки и разберат че сте могли да ги предпазите.
7.   Важно е какви грешки сме допуснали, но е много по-важно какво сме научили!!!! С тази книга, по начина по който е нарисана Вие показвате, че нищо не сте разбрали и нищо не сте научили в последните 30 години. Грешките се прощават когато са признати и останалите предупредени! Но да призваеш грешки се иска смелост! Вие имате ли смелост?
8.   Когато пропускате анализите на причини, решения и събития без да искате идентифицирате Иван Попов и хората за които сте писали с един впечатляващ провал и е по-скоро подигравка с паметта им, отколкото уважение. Единтвеното, с което съм съгласен е паметник на Иван Попов (той е допринесъл много по-вече за България от колкото американеца от български произход John Vincent Atanasoff), но тази книга го представя не като изключителен български учен, а като комунистически функционер. Моля се, тази книга да не работи срещу идеята за паметник на Иван Попов. Иван Попов е сравним със Асен Златаров.
9.    John Vincent Atanasoff не е бил страна в делото IBM vs. Honeywell. Той е бил свидетел, върху показанията на който, Honeywell изгражда своята защита. За съжаление ние го употребихме за пропаганда по време на Студената война (започваме със Сендов, новите сами да си призваят ако имат доблест) и 45 години продължаваме със същото безочие. Против съм използването на паметта на John Vincent Atanasoff  за каквато и да е пропагада и упражняване на натиск върху семейството му за вменяване и признаване на българска идинтичност (това е подсъдно), не против почитане на паметта му. Затова идеята да паметник на Иван Попов до паметника на Атанасоф е неподходяща.
10.   Извинявам се на всички читатели за правописните грешки, но пиша на латинска клавиатура без гравиране на български ако някой може да си представи усилието.

[Moritz]

Опа-а-а-а,
днес чета във вестник monitor.bg заглавие “Преходът „отнесе” кандидат-студентите”, По-долу чета “Не съм наблягала на политически теми, ...” и малко по-надолу “Голяма част от младежите обаче не знаеха  историческото значение на прехода от комунизма към демокрацията.” Е, това е резултата от “патриотичното” премълчаване и от книги като “ Златните десетилетия ...”! Абе хора, защо не вземем да си мълчим и за Априлското въстание – и там сме загубили! Да ме простят загиналите! Преходът даде “жертви” – 2 милиона икономически емигранти и 5 милиона които се чудят как да вържат двата края.
Млади хора,
Преходът не беше политика, а въпрос на оцеляване по чисто икономически причини. Превърнаха го в политика за да размият и избягат от отговорността! Комунистите си бяха за затвор и за да отърват затвора трабваше са запазят партията на всяка цена и да започнат “обществен разговор”, кръгли маси и т.н. По време на комунизма имаше една приказка “Какъвто ни беше капитализма, такъв ни е и социализма!”. Такъв ни беше и прехода ... Андрешкова работа.
1.   Защо прехода ни беше такъв? Защото икономиката не можеше да обслужва страната. Една страна може да толкова население, колкото икономиката може да изхрани. Ако това се наруши става цигански катун. И започва отлив на хора до намиране на нов баланс. Просто, нали?
2.   Защо икономиката не можеше да обслужва страната? Защото икономиката ни създаваше продукти без стойност поради утвърдените проктики при комунизма. Нашите продукти не създаваха конкуректно предимство към момента на прехода.
3.   Край на 2-рата световна война -- противопоставяне на съюзниците -- студена война – създаване на отделни икономически блокове (Общ пазар на запад, СИВ на изток). Това са азбучни истини, всеки възръстен ги знае.
4.   Общият пазар - основан на свободна конкуренция при производство и търсене и предлагане при потребление. СИВ - основан на разпределение при производство (няма конкуренцията - сведена до минимум на държавно ниво) и задоволяване на нуждите при потребление. Стокова борса нямаше, валутата неконвертируема, външни капитали – най-много joined venture. СИВ се затвори за стоки от запасните страни и започна икономически практики като договаряне на цени, натиск върху клиенти и конкуренти, копиране и т.н. които от гледна точка на свободния пазар са нелоялна конкуренция и са незаконни. За такова нещо се отива под съд.
5.   Тези практики доведоха до големи загуби за западните страни и след като не можаха да намерят решение за прекратяване им въведоха ембарго за СИВ.
6.   Тъй като ставаше въпрос за задоволяване на нуждите при потребление, не за търсене и предлагане нуждите бяха приоритизирани (в СССР имаше 7 нива на потребление) и производството планово. Тъй като този план не беше съобразен с търсенето (имаш приоритети, задоволяваш най належаща нужда) предлагането и респективно производството беше недостатъчно. За да подържат ниво на живот “за пред хората” имаха нужда от кредити. Западните страни имаха излищък от пари и отпускаха кредити. В един момент се оказа, че имаме толкова кредити че не можем да ги обслужваме.
7.   В края на 70-те се случиха две много важни неща – началото на промяната на структурата на собствеността от веществена към интелектуална и идването на Маргарет Тачър на власт. Промяната на структурата на собствеността от веществена към интелектуална беше предизвикана от електрониката (създаването на микропроцесора). Променената структурата на собствеността изискваше стоки които осигурянат конкурентно предимство. Маргарет Тачър защити тезата “Greed is good!”, което стимулира либерализацията на банковия сектор (и 20 години по-късно до световната криза).
8.   В тези условия дойде перестройката и СССР се отвори за западни стоки – огромен пазар. Нямаше начин това да не стане – противопоставянето беше достигнало кулминацията си. Алтернативата беше война. Американците бяха задръстени от стока, а източните страни с недостиг на стока . Ние бяхме като еврейски кибуц.
9.   Ние не можехме да задоволим нуждите на СССР при затворен източен блок, а при отворен не бяхме конкурентни. Западните стоки заляха руския пазар, не се купуваше стоката ни и произвоството спря.
10.   При остаряла структура на собствеността, при почти спряно произвоство, при стоки без стойност и конкурентно предимство (копирани от къде ли не), при деморализирана трудова сила, при колобирала икономика за какви инвестиции сънувахме? Да не говорим, че инвестициите са форма на кредит.
11.   Виждате ли за колко много неща можеше да пише г-жа Димитрова или да организира написването. Златна възможност пропиляна и проспана по комунистически. Г-жа Димитрова, идва момент в който премълчаните истини са си чиста проба лъжа и мисля, че този момент отдавна е дошъл след като кандидат студенти не знаят за прехода.