Безсмъртната идея на национализма.

[хейтър]

Друго зло, идващо посредством южната ни съседка и нейната Пета колона, са наркотиците. През август 1994 г. "Джумхуриет" и "Търкиш дейли нюз" писаха, че турската мафия укрепвала и разширявала базите си в България, през която минавал значителна част от хероина, предназначен за Западна Европа. Но ако за хероина и хашиша понякога се пише, то върху пратките, предназначени не за транзитно преминаване, а за вътрешна консумация е наложено информационно табу. През декември 1994 г. турски дъвки, съдържащи наркотик бяха изгорени в Свиленград. Дъвките продължават да пристигат, но повече не са изгаряни. Свиленградските митничари вдигнаха не къщи, а палати. Милите ни "трупно-часови" и "стандартни" вестникари, които иначе са страстно влюбени в темата "корупция" не желаят или пък не смеят да се обадят. Затова пък през есента на 1996 г. вестниците им се занимаваха цели седмици с темата антисемит ли е Петър Хаджидимитров, съпруг на посланичката ни в Берн Елена Кирчева или не е антисемит. Въобще започнат ли атаки срещу българщината, започне ли терор срещу българи, очаквайте да се появи темата за антисемитизма.
На 30 май 1990 г. са убити Любомир Абаджиев, председател на СДС Пазарджик и Димитър Атанасов, координатор на КТ "Подкрепа". През септември 1991 г. намериха обесен кандидатът за депутат от листата на Конфедерация "Царство България" Яни Пиперков. През януари 1992 г. загина председателят на Легия "Георги Сава Раковски" капитан Дойчин Бояджиев. На 13 януари 1998 година умря Владимир Свинтила. Съществуват твърде основателни съмнения, че за смъртта му са се погрижили двама хирурзи, единият от които е евреин, а другият масон - ротарианец. Не по-малко загадъчна бе смъртта на Никола М. Николов, авторът на книгата "Световната конспирация, който умря на 4 октомври 1997 г. На 18 август 1998 г. загина активистът на Движение "Воини на Тангра" Пламен Марков от Враца. Във връзка с множеството убийства на българи, "Шалом", "Цион" и "Бней Брит" поискаха доживотна присъда за издателя на "Моята борба" от Адолф Хитлер. През март 1994 г. стана известно, че огромни кучешки глутници нападат хора и животни край Плевен. Доброволци с ловни пушки предложили спасение от напастта. Местното дружество за защита на животните посъветвало доброволците да проявят хуманност и да не избиват животните. "Стандарт", октомври 1994 г.: "Подивели кучета изпохапаха пеленаче". Във Варна ротвайлер уби 5 годишния Гошко Жеков. Пак във Варна шест годишно момиченце почина от бяс, след като беше ухапано от бездомно куче. На 25 януари 1995 г. три немски овчарки разкъсаха 21 годишната Даниела Цанкова от Севлиево. Полицията намери и застреля кучетата. Главният прокурор Иван Татарчев поиска закон, с който да бъдат вкарвани в затвора убийците на кучета. "Има български елит, който иска народът да живее зле" - изрече генерал Бойко Борисов през март 2002 г. Добро утро! Още при изборите за Велико народно събрание през 1990 година седесарите издигнаха за депутати откровени криминални престъпници като Пламен Симов, например /с четири присъди/, а идеалистите - ветерани на Съпротивата бяха изолирани от политическия процес. Място в кандидатдепутатските листи не се намери даже за един от основателите на СДС, лидерът на Движение "Гражданска инициатива" Любомир Собаджиев. Седесарите предпочитаха да издигат странни птици като Стефан Димитров Савов, например. Господинът, който докато бил в концлагер си вземал спокойно изпитите в Университета. И чиято опозиционна антикомунистическа дейност се състояла в това да превежда от испански на български словата на Че Гевара и Фидел Кастро. За което лично Тодор Живков го подложил на страшна репресия, като го наградил с орден. Нищо чудно, че Стефан Савов по едно време успя да стане председател на Народното събрание, откъдето падна единствено заради своя фелдфебелски манталитет. Но това е вече друга тема. Сега говорим за разликата в отношението към предателите и героите. На 28 декември 2000 г. П/резидентът Петър Стоянов връчи посмъртно на Илия Минев ордена "Стара Планина", с който категорично бе отказал да го награди приживе. Същото безочие проявиха типове като финансовия министър Муравей Радев, зам. председателката на СДС Екатерина Михайлова, бившият гладен прокурор Иван Татарчев и глутницата депутатчета, отишли на погребението на Минев. Тогава, на 11 януари 2000 г. Коци Иванов от Монтана и Петър Гогов от София, съратници на Илия Минев имаха доблестта да покажат на наглеците, че мястото им не е там, но какъв бе смисълът? Старецът си бе отишъл оклеветен, непризнат, огорчен от живота. Вестник "Дневен ТРУП" даже бе объркал името на организацията, основана от Илия Минев и бе писал за някакво "Независимо дружество за гласност и демокрация". Боже, не им прощавай! Те ако не знаят какво правят, то защо не позволяват на онези, които знаят да го направят? Може би тогава нямаше да се стигне дотам, че през октомври 1999 г. Владимир Спасов, генерален секретар на ЦК на БКП да рече: "Освен мен, всички други в политиката са изобретения на Александър Лилов". Ами така е, в политиката останаха единствено изобретенията на Лилов и сега в парламента вместо с трагедията на народа, се занимават с това кой е гей и кой - обикновен педераст.
През август 2000 г. набедиха покойния, излежал 20 годишна присъда в Старозагорския затвор основател на "Златния Орфей" Генко Генов, че бил агент на ДС. През юни 2001 г. набедиха друг покоен политзатворник, убития през декември 1986 г. Петър Стефанов, че доносничел за ДС през 1988-9-та. Срещу останалите живи ветерани на Съпротивата бе пусната старата изпитана ДС, скрита под новото си име НСС - Национална /колкото е национална, толкова да ни е жива!/ служба за сигурност. Искрените, честните, принципните идеалисти най-брутално бяха изтикани от политиката. Съгласно закона за ликвидация на бившите политзатворници. Останаха бандитите и мошениците. Как искате оформилата се политическа класа да не бъде криминална? През декември 2001 г. се разбра, че лидерът на Демократическата партия в Карлово Петър Николов демократично се занимавал със сводничество. "Да, но нали не е националист" - репчат се неговите съпартийци. През май 1999 г. анонимна Група за народно спасение разпространи листовка, в която се искаше да бъде узаконено правото на самоотбрана. "Не можем повече да гледаме безучастно как в българските градове и села се умножават некролозите на мирни и кротки хора, загинали от насилствена смърт, често след нечовешки изтезания." - се казваше в апела. "Из страната се разпространяват фашистки позиви!" - гракнаха демократите. "На всичко отгоре позивите са написани на фашистки език и с фашистка азбука" - допълниха евро-ромските им господари.
И така, през 1990 -1992 година се преструваха, че не забелязват партиите и организациите с националистическа насоченост. Радикални, либерални, консервативни, християнско-мюсюлмански и всякакви демократи си оставаха в плен на комунистическите идеологически заблуди. Те още са в плен на илюзията, внушена им от "идеологическите постулати на старовремски схващания комунизъм като безконфликтно, а следователно и непазарно общество, в което националният компонент е третостепенен." Точно затова не пропускаха случай да се погаврят с национализма и нацията. В бр. 22, 1991 г. седмичникът на Радикалдемократическата партия "Век 21" публикува идиотщината на някоя си д-р Ивон Кожухарова под заглавие "Българинът си отива". Там между другото се твърди: "Българинът си отива психически. Той е шизофреник, циклофреник, невротик, психопат. Отива си мултиплициран Мунчо и дори няма да има кой да го обеси в касапницата." Знаменателни останаха и думите на Елка Константинова, председател на РДП: "С националистите трябва да свършим веднъж завинаги". А по онова време проф. Константинова не беше коя да е. Из изказването на друг виден активист на РДП, Михаил Неделчев, март 1991 г.: "Национализмът е балканският шанс на комунизма. Но в нашите възможности е да не позволим този шанс да се реализира, да разрушим този уродлив социалнопсихологически феномен." През ноември 1990 г. Александър Йорданов призна, че политиката на СДС се формира от неговата Радикалдемократическа партия. А кой формираше политиката на РДП, откъде този антибългаризъм? През ноември 1990 г. английският вестник "Гардиън" излезе с твърдение, че СДС получава финансова помощ пряко от ЦРУ. Чак през ноември 2001 г. се намери един вестник като "Монитор", който да напише: "СДС от самото си създаване не функционира като българска партия, като политически субект, предполагащ да работи за своите избиратели /цинично наречени от Иво Инджев "измиратели", б. а./. СДС изцяло зависи от постоянната подкрепа на САЩ и страните от Европейския съюз." Доста пари се вляха и в етническата ДПС. През 1995 г. в пресата се промъкна следното съобщение: "Тези пари са превеждани за Движението, но на името на Ахмед Доган. При всяко влизане в различните посолства даваха поне по 5000 долара. От Либия получи 100 хиляди долара, от Ирак - 100 хиляди долара, от Кувейт - 200 хиляди долара, от Сирия - 100 хиляди долара. Тези 500 000 долара дарения отидоха изключително в неговия джоб. После, през 1992 година, произведеният в България тютюн, реколта 92, бе продаден в Италия чрез подставено лице на Доган." В тази светлина родотстъпничеството не изглежда толкова необяснимо. И така, бяхме определени за ликвидация. Нарочиха ни даже за комунисти. Според Закона на Мърфи, разбира се: "Когато фактите не съответстват на Вашата теория, игнорирайте фактите". "Националистите" - комунисти с невиждана жар бранеха паметниците на Червената армия в София и Пловдив, но пръста си не помръднаха за рушащите се паметници на българския национален дух. През юли 1994 г. западноевропейски десни организации пращат 60 милиона лева за българските националисти. Парите са приватизирани, т. е. присвоени от ВМРО, ОПТ и ОКЗНИ - все прокомунитически измамници. Действителните националисти не получават нищо. Как изобщо на някой може да му хрумне, че ще се съюзим с комунистите? Само че пишмандемократите упорито продължаваха да поставят знак на равенство между нас и най-заклетите ни врагове. Наричаха ни дребни и нищожни, незаслужаващи внимание. Трябваше да изминат години, за да им стане ясно, че най-опасните сме били ние. Ние не се отказваме от борбата, колкото и големи удари да се стоварват върху нас. Ние не отстъпваме, защото няма накъде да отстъпим. България е само една и е тук - къде другаде да отидем. Българският народ е един и ние сме част от него - как да му изменим, как да изменим на себе си. Трябва да е ясно защо именно ние се оказахме най-голямата пречка за демократите, за глобалистите, за унищожителите на България.
Първият сигнал дойде отвън, от идеолозите на Новия световен ред, от представителите на международния паразитен капитал, от Вашингтон: "Поддръжниците на демократичните, отворени икономики трябва да бъдат обезпокоени от реакцията срещу глобализацията, която се включва в националните политики и придобива нови и опасни форми. Най-очевидният израз на този феномен е издигането на нацията, на религията и етническата принадлежност, които трябвало да бъдат предпазвани от външно влияние." - Денис Макшейн, април 1999 г. Майкъл Кларк, директор на лондонския Център за отбранителни изследвания допълва: "Принципът на национално самоопределение, тази норма на ХХ век става проклятието на ХХІ век". Странно съвпадение с ултралявата догма, според която национализмът е смъртен враг на марксизма. Май ще излезе вярна мисълта на Илия Минев, че комунизмът и англо-американският тип демокрация са двете лица на една монета. Но както и да е, Господарят бе изрекъл тежката си дума. Дадено бе наставление, че не бива да ни допускат до властта. По никакъв начин и под никаква форма. Борбата срещу национализма загрубя. Закачиха ни етикета "екстремисти". Знаят ли те какво е това екстремизъм? Алдо Моро, председател на Християндемократическата партия в Италия е отвлечен на 16 март 1978 година от екстремистката ултралява групировка "Червените бригади". На 9 май същата година тялото му е намерено в багажник на кола, надупчено с 11 куршума. Нашият Иван Костов май също беше християндемократ... Едва когато някой го застреля, едва тогава демокрадците ще имат право да говорят за екстремизъм. В действителност стана точно обратното. Не ние избивахме тях, те избиваха и продължават да избиват нас. На 15 октомври 1991 г. при неизяснени обстоятелства умира активистката на БНРП в разградското село Брестовене Карамфилка Стайкова. На 12 януари 1992 г. загива председателят на БНРП - гр. Попово Цанко Халачев. На 24 април 1992 г. е убит активиста на БНС "Нова демокрация" Петко Карагьозов от Варна. Убиецът не бе открит. Както не бе открит и убиецът на свидетелката по делото за лагерите Надя Дункин. Избиваха и по-приказливите измежду своите. През февруари 1991 г. се самоуби поета Веселин Андреев. През 1990 г. се "самоубива" подполковник Петър Бонев, ръководел милиционерската акция в градинката на "Кристал" през октомври 1989 г. Малко по-късно намират застреляна съпругата му Росица. Заключението отново е "самоубийство". През януари 1992 г. се "самоубива" генерал-лейтенант Стоян Савов, обвиняем по делото "Георги Марков". През март 1994 г. Антония Недялкова, една от първите финансистки на Държавната спестовна каса се "самоуби", като падна от третия етаж в Централното управление на ул. "Московска". През април 2000 г. самоубиха прокурора от Върховната касационна прокуратура Николай Джамбов. Прокурорът Николай Чирипов също изказа опасенията си, че могат да го самоубият. На 17 август 2000 г. загина депутатът от СДС Петър Стоянов. През август 2001 г. полковникът от Националната служба за охрана Димитър Мутафчийски внезапно умря в сградата на Президентството. През октомври 2001 г. след като отказаха да му прелеят кръв, в Правителствена болница умря президентът на МобилТел Владимир Грашнов. Кои тук са екстремистите? Без да проговори, на 8 декември 1999 г. умря бившият вътрешен министър от времето на Живков Димитър Стоянов. Цялата демократична преса се задави от сълзи по палача. А нали именно садистите на Стоянов организираха мафиозките групировки, благодарение на които всеки ден някъде избухват бомби. Или дотолкова свикнахме с бомбите, че вече не ни правят впечатление? Май натам отиват нещата. На 15 юли 2002 г. под кабинета на проф. Талибанов гръмнало "малко взривче", както закачливо ни информира "24 гафа". Някаква си 200 грамова бомбичка. В днешна България се гърми така страшно, че двеста грамова бомба не прави никакво впечатление. Приемат я на майтап. На 20 декември 1998 г. убиха Иво Карамански. До днес никой не посмя да каже истинската причина за убийството. Тази истина е свързана с методите за създаване на тотален бандитизъм в България. С методите на Държавна сигурност, носеща сега името НСС - Национална служба за сигурност.
Оказа се, че не е от значение кой реално извършва екстремистки и терористични действия, а кой е посочен като терорист и екстремист. През юли 1990 г. БНРП организира обграждане на Народното събрание с жива верига в знак на протест срещу присъствието турски депутати. Никоя друга политическа сила не подкрепи протестите. Никоя партия или организация не подкрепи и протестите на БНРП срещу опитите за участие на България във войната с Ирак. При изборите на 13 октомври 1991 г. БНРП получи 62 462 гласа или 1,13 % от гласовете. По данни на Константин Събчев, този резултат е бил фалшифициран. Всъщност БНРП успяла да мине четирипроцентовата бариера, но синьо-червените заговорници не допуснали тя да влезе в Народното събрание. Защо не си припомним стария лозунг на братята-анархисти: "Бий червените докато посинеят; бий сините докато почервенеят!"? Може би тогава няма да слушаме нелепи обвинения, нали анархистите имат марксически корен, а марксизмът в България още е на мода. Анархистите цитират Ленин, борят се за ликвидиране на държавата като структура и на държавността като понятие, тях ги ласкаят: "Те не могат да бъдат марионетки". Нас ни рисуват като кръвожадни чудовища със зъби на вампири. Засега обаче не ние, а либералните клептократи ползват непозволени и престъпни методи. По едно време през 1992 година почнаха палежите. Не че преди нямаше палежи. През август 1990 г., например е подпалено умишлено кметството в с. Умаревци, Ловешка област. Но през 1992 година те особено зачестиха. Ето извадки от писмото на Иван Стоянов, с. Лазарово, обл. Монтана: "Върхът дойде на 16 декември 1992 година, когато ми беше запалена къщата. Изгоря целият долен етаж. Общо нанесените ми материални щети са за около 110 хиляди лева. За моралните да не говоря. Досега полицията не е направила нищо, независимо от това, че бях сигнализирал предварително за заканите с палежи..." Също като в моя случай. На 26 срещу 27 март 1992 г. подпалиха къщата ми докато семейството ми и аз спяхме. Следователят, отказал разследване на палежа за награда го направиха районен прокурор на Ботевград. Само че момчето бързо се самозабрави, поизложи се и трябваше да се преквалифицира в адвокат. Сега е юристконсулт на Общинския съвет - Ботевград и секретар на Движение "Дъждовден", "Гергьовден" или как му беше там името... Но думата ми беше за палежите. Точно на Бъдни вечер 1992 г. изгарят стопанските придстройки на бай Бойчо от софийското село Хераково. Заедно с животните. В с. Юмер, Кубратско същото нещастие сполетява Нако Наков, председател на тамошния Ликвидационен съвет. През януари 1995 г. умишлено предизвикан пожар изпепели къщата на Богдан Шербетов, кмет на с. Люски, община Хаджидимово, избран с листата на СДС. През май 1995 г. в с. Брезница, Гоцеделчевско след умишлен палеж изгарят до основи три къщи, седем плевни и 25 домашни животни. Четири къщи са със сериозни поражения. Но палежи вършеха не само комунистите. През юни 1992 година е подпалена къщата на кмета на ботевградското село Литаково Иван Благоев. Из селото се говореше, че подпалвачите са местни цигани, чиито интереси кметът засегнал. През 1993 г. в казанлъшкото село Черганово били подпалени десетина плевни. Всеки път следите водели към 13-къщи от циганската махала. Полицията арестувала евентуалните извършители, но още на другия ден ги пускала. Нито един подпалвач не бил осъден. Такива били предписанията на Вашингтон, НАТО, "Шалом", "Цион", Бней Брит и Невросъюза.

Само че колкото и да се стараехме, Европа все не беше доволна. При всичкото ни овчедушно търпение, при пълния ни отказ не само от национализъм, ами от най-елементарно национално самочувствие през ноември 2001 г. холандският социолог Марсел Кундерс твърди, че най-големите шовинисти в Европа сме ние, българите. Като най-толерантни хер Кундерс определя холандците и германците. На 27 октомври 1993 г. 16 годишен циганин от с. Марково, община Нови Пазар убива с чук 70 годишна старица в собствения й дом. На 11 май същата година той убива по същия начин 80 годишна самотна жена, за да й вземе пенсията. Фондация "Отровено общество" нарича задържането на циганина "полицейски произвол" и поема адвокатската му издръжка. През февруари 1995 г. в столичния квартал "Разсадника" циганин обрал млада майка, като заплашил, че ще заколи нейното бебе. "Човекът е бил гладен" - рекли прокурорите. В село Медковец властите преотстъпват четири хиляди декара общинска земя, за да могат циганите да произвеждат и да се хранят. Отговорът е: "А-а-а - не! Вий ша произвеждати, пък ний ша продавами." Справка от БДЖ сочи, че за 2000 г. цигани са извършили 147 нападения над влакове. Всички влакове, преминали през населения с цигани столичен квартал "Факултета" са със счупени стъкла. Железничарите искали да се издигне защитна стена. Искането било отхвърлено като расистко. Друг пример. Водата в язовир "Бебреш", от който пие цял Ботевград съдържа тежки метали. През март 2002 г. новият шеф на местната ВиК изгради няколко обществени чешми, снабдяващи се по нов водопровод с чиста изворна планинска вода. Само четири месеца по-късно, през юли цигани разбили инсталациите за водохващане и отмъкнали месинговите кранове. Какво ще ни посъветват "правозащитниците" Кънев, Кало, Местан, Ваксберг и Желязкова? Да проявим разбиране и етнотърпимост? Да си траем, да пием вода с уран и да мрем? Някъде хлапета надраскали свастика и Нансен Бехар вече иска смърт за "нацистите", Лютиви Местан крещи за страшната опасност отдясно, чак в Щатите се печатат ужасии за расистите българи. А какво да кажем за писма като това: "О, Аллах, дай ни сили да посечем всички глави гяурски... И нека текат реки от гяурска кръв..." Подобни писма редовно се публикуваха от вестник "България" през 1990 г. После публикациите спряха, за да не се създава напрежение. Вестникът също спря. През февруари 2001 г. мургави жители на видинския квартал "Нов път" поругаха над хиляда гроба в местното еврейско гробище. След първоначалните истерични крясъци срещу лошите български националисти, евреите млъкнаха. Познайте защо? През ноември 1990 г. жители на Кърджали, Разград, Айтос и други градове протестираха, че мюсюлманите ги потискат и дискриминират. Стигна се до символичното обявяване на т. нар. "Разградска република". Властите обвиниха протестиращите в шовинизъм и фашизъм. После настъпи спокойствие. Гробищно, мъртвешко спокойствие. Или както се изрази един активист на БНРП коментирайки ситуацията в Момчилград "Спокойно е, само където не се чува българска реч". През март 1991 г. новоназначеният вътрешен министър Христо Данов се провиква в Кърджали: "Ако се наложи и фесове ще ви сложим, но ще се изучава турски език в училищата". Дали холандците и германците биха си сложили фесове, дали биха се отказали от родните си езици? Евроинтегристите не задават подобни въпроси. Едва през юли 2001 г. зам. шефът на СДС в Кърджали алармира: "Налице е тенденция за косовизация на Кърджалийския регион", но беше вече твърде късно. 12 годишната предателска политика доведе до фактическа загуба на този район за България.


Тази статия е копирана и публикувана от ето този сайт:

http://vazrajdane.ucoz.ru/news/bezsmrtnata_ideja_na_nacionalizma_7/2009-12-22-297