Кой контролира живота ни?

[Nordwave]

Съдба, карма, всичко е предначертано – познато усещане, но от кого е предопределено нашето развитие? Кой държи юздите на съдбите ни – който контролира дълга ни. Рано или късно решаваш да си купиш кола, апартамент, лаптоп, телефон или каквото и да е, но нямаш необходимата сума в брой. Получаваш кредит или ги взимаш на изплащане и се успокояваш. До момента в който осъзнаеш, че живота ти е променен.

Вече не можеш  с лека ръка да напуснеш работата си, колкото и да ти е  омразен шефа - дори забелязваш в себе си страстно желание да почистиш прахът от обувките му. Кой контролира фирмата в която работиш? Същата банка, която ти е ,,помогнала", е ударила едно рамо и на работодателя ти. Например, за оборотни средства. Кой контролира държавата в която живееш? И пак  услужливата банка е раздала кредити на структуроопределящи предприятия. На всички нива и равнища, всичко се контролира от този, който ни е помогнал.  Целта на банките е да контролират дълга, дълга на  обикновеният човек, фирми, предприятия, до цели държави. Хаос, безредици, войни, преврати, смени на правителства – всичко което предизвиква дълг  е добре дошло. Който управлява и контролира дълга, има всичко. Някой разбира се ще се похвали ,,нямам нито стотинка на кредит" - честито! Само, че пак те контролират. Държавата, в която живееш е взела кредит и средата в която работиш, създаваш семейство, разчиташ на светло бъдеще, са зависими от този, който държи дълга. Колкото и да се напъваш, си поставен в рамки. Развивай се колкото искаш, прави това което ти е на сърце, но  само между точките А и Б. А тези точки-ограничители са поставени от услужливият помощник. Добре, какво да правим? Какво можем? Можем да осъзнаем истината и поне да се опитаме да минимизираме щетите, т.е. да внимаваме помощта да не се превърне в мародерство.

Броня

Всеки се е бронирал – сложил е желязна ризница, предпазва се с огромен щит, скрил се е зад дебели каменни стени, защитил се е от всичко, барикадирал се е. Направил е всичко възможно да не го засегне, нищо да не го достигне – нито чуждата болка, нито чуждата скръб, нито чуждата любов или щастие. Нищо. Нищо не може да пробие защитата – толкова е страшно, и толкова е спокойно да си  живееш сам, като на безлюден осторв. Занимаваш се само и единствено със себе си – от сутрин до вечер, погълнат от  грижи за собственото си оцеляване. И така до неизбежният миг, докато някой не успее да пробие бронята ти и о, чудо! Оказва се, че не си сам на безлюдният си остров, някой е откраднал колата ти, някой е ограбил къщата ти, обидил е детето ти, нападнал е жeната ти на улицата. Потресен си! Как така - ти нали не правиш лошо на никой? Направо си същисан, че около теб има  и други хора и то лоши. И какво правиш след това? Къде насочваш всичките си усилия? Как къде? Разбира се, че запълваш дупката в бронята, изграждаш я още по-дебела, за да е непроницаема. И още – подлагаш се на специални процедури с ,,гроздова", за да забравиш. Да забравиш, че около теб има и други хора. Да не мислиш какво става с тях, защо са такива, кое ги кара да бъдат лоши и кое може да се промени. Колкото може по-бързо да се затвориш обратно в черупката си. И така до следващият път когато ,,непробиваемата" ти отбранителна линия не бъде нагло и безцеремонно пробита, отново. Или докато любовницата не ти изневери. Ужасно е, нали? www.nsaprotiva.com