Таксидиотите - воините на България

[Rodolubec]

За институцията на таксидиотството

Деян Енев, Вестник "Сега", 2002 г.



"На 3 март 1878 г. в Сан Стефано, на 12 километра от Цариград, бил подписан мирен договор между Русия и Турция, който влязъл в историята като Санстефански мирен договор. Според него България се възстановявала на политическата карта на Европа като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска. Границите на България почти напълно съвпадали с етническите граници на българската нация."

История на България, изд. "Марин Дринов"

"Тук е главата на проигумена Дамаскин, който беше на таксид в Свищов и там биде убит от агаряните в лето 1779."

Надпис върху ковчеже в костницата на Хилендарския манастир

През петнайсети век българските земи вече са включени в границите на османската държава и плътно обхванати от османската администрация. Чисто биологическият, стопански, верско-религиозен и културен натиск са огромни. Дълго време учехме, че народният организъм изкарва първите три века от робството едва ли не в състояние на ступор. И после изведнъж от нищото се появява Паисий Хилендарски, който възвръща народната свяст. Всъщност Паисий Хилендарски е само брънка, макар и най-внушителната, от несекналия монашески подвиг през всичките векове на робството, подвиг, към който българската историческа наука все още е в дълг.

При липсата на собствена държавност, българската народност прави единствения верен ход в условията на враждебната политическа и верска среда - тя припознава себе си и поставя знак на пълно равенство с източноправославната вяра. В този смисъл манастирите израстват като средища, които акумулират всички възможни в условията на робство форми на обществен живот - религиозен, икономически и културен. След чуждото нашествие и завоеванието първата задача на манастирските средища е оцеляването, втората - спасяването на духовността, на писмената традиция, на книжовността, а третата - изнасянето й отново в народната тъкан. Така те се превръщат за дълъг период от време в единствената опора на народността.

Връзката на манастирите с българския етноареал се осъществява чрез институцията на таксидиотството. В превод от новогръцки "таксидиот" значи "пътник", но и "духовник", "изповедник"... Тоест таксидиотите са принадлежащи към черното духовенство лица, които обаче пребивават не в затвореното и извисено духовно пространство на манастира, а в светска среда, където изпълняват мисионерски - богослужебни и просветителски функции.

Таксидиотството е сред най-интересните феномени в родната ни история. То е етап от българското национално узряване, който при изчерпване на функциите и появата на нови приоритети естествено отмира към средата на XIX век.

Постепенно през XVIII и първата половина на XIX век страната е покрита с плътна мрежа от метоси в по-важните селища. Според Иван Радев, един от малцината ни по-задълбочени изследователи на таксидиотството, "метохът е едновременно молитвен дом, страноприемница и средище за просвета". С най-добре развита мрежа от метоси са най-големите български манастири - Рилският, Зографският и Хилендарският. За таксидиоти се изпращат по правило най-интелигентните монаси; повечето са въведени в архимандритски сан, мнозина вече са били игумени, тоест притежават и необходимия социален опит.

Според твърдението на Климент Рилец "изпращането на един манастирски брат за духовник (таксидиот) ставало след продължителна подготовка в манастира, при пълна телесна и духовна зрелост". Таксидиоти са Йосиф Брадати, йеромонах Паисий Хилендарски, архимандрит Неофит Бозвели, първият български екзарх Антим Видински, митрополит Иларион Макариополски... - да изброим само най-известните. Една от най-важните дейности на таксидиотите била финансовата. Те събирали милостиня, чрез която се поддържала дейността на големите манастирски центрове.



Пътуващите монаси таксидиоти са разработили още в първите векове на робството цяла система от бойни техники, за да оцелеят във враждебната среда и да могат да съхранят народната свяст.

В своята книга "Бойни изкуства и военно дело на древните българи" Дориян Александров е отделил специална глава за бойните умения на таксидиотите. Той твърди, че има запазени сведения за наличие на цялостна бойна система при монасите таксидиоти, тъй като в своите пътувания те били изложени на безброй опасности, както от страна на турци и гърци, така и от страна на разбойници, защото пренасяли непрекъснато пари и ценности.

Монасите, пише Дориян Александров, избрали тоягата като основно средство за самозащита, което може да обезвреди, но не и да убие нападателите с цел да не се пролива кръв. Системата на таксидиотите била комплексна и включвала бой и фехтовка с тояга, техники с голям железен кръст, самоотбрана с продълговата кожена торба - кемер, която се носела препасана на кръста под расото и когато била пълна с монети, се превръщала в страшно оръжие, ръкопашен бой с кама, ръкопашен бой с голи ръце и борба. Освен това се изучавали приложна психология, методи на дегизиране, преобразяване и преправяне на гласа, както и специална психо-физическа подготовка на базата на религиозната практика. Авторът твърди, че преди години в Търновския църковен архив имало книга-ръководство (ръкопис с илюстрации) за системата на таксидиотите, препис от по-стари книги. По-късно тази книга изчезнала...

Тоягата била с кука на дебелия край, като овчарските геги. Била от твърдо дърво, дрян, габър или дъб, за да не може да бъде разсечена лесно с меч. Във филма "Козият рог" Антон Горчев и Катя Паскалева демонстрират именно такъв бой с тояги, какъвто са практикували българските монаси таксидиоти. Големият железен кръст бил второто основно оръжие на таксидиотите. Кръстът можел да се държи по четири различни начина и също бил страшно оръжие в ръцете на експерт. Кожената торба или кемерът с парите също се използвали като оръжие.

Освен това таксидиотите се подлагали на тежки и продължителни тренировки, включващи упражнения за сила и техника, психически тренировки на базата на религиозната дисциплина, както и специални диети. Системата включвала упражнения в бягане, скачане (лъвският скок на Васил Левски), бързо катерене по дърво, както и методи за обезвреждане на насъскани кучета и преодоляване на водни прегради. За физическата подготовка се използвал особен тренажор, състоящ се от два успоредни стълба, забити в земята. Стълбовете се използвали и за отработване на длановите удари и ритниците в ръкопашния бой.

Психическата подготовка на таксидиотите се градяла върху основата на религиозната дисциплина и аскезата на православното християнство, най-ярко изразени в исихазма, който гледа на човека едновременно като на субект и обект на творчеството "добротолюбие", или както учи един от адептите на исихазма, авва Таласий: "Като придобиваме навик за добродетели, ние си връщаме чрез него природното свойство и се изкачваме към своето първоначално здраве." Таксидиотите практикували и редица други умения за оцеляване във враждебна среда, като дегизиране, преобличане, лечебни изкуства, изграждане на агентурен апарат, пароли, тайни явки, квартири и скривалища.

Могъщата организация, създадена от Васил Левски, просто дублира и заздравява една вече създадена, почти двувековна организация, към която самият Апостол е бил съпричастен. Именно в Хилендарския метох в Карлово е бил послушник дякон Игнатий. Той придружава вуйчо си хаджи Василий в таксидиотската му мисия в Ст. Загора през 1855-1858 гoдина. На 7 декември 1858 г. в Сопотския манастир бъдещият апостол е подстриган за монах, а на следващата, 1859 г., е ръкоположен от пловдивския епископ Паисий в чин йеродякон. Най-верният помощник на Дякона е не друг, а пак таксидиот - отец Матей Преображенски-Миткалото. Той прекарва 12 години в Атон, от 1850 до 1862 г., преди да се посвети на националната кауза. Моралният облик и чистота на Дякона, по вярното наблюдение на Дориян Александров, подсказват, че той е познавал истинските стойности на православната вяра и исихазмът в никой случай не му е бил чужд.

[Сосипатор]

Пътуващите монаси таксидиоти са разработили още в първите векове на робството цяла система от бойни техники, за да оцелеят във враждебната среда и да могат да съхранят народната свяст.

В своята книга "Бойни изкуства и военно дело на древните българи" Дориян Александров е отделил специална глава за бойните умения на таксидиотите. Той твърди, че има запазени сведения за наличие на цялостна бойна система при монасите таксидиоти, тъй като в своите пътувания те били изложени на безброй опасности, както от страна на турци и гърци, така и от страна на разбойници, защото пренасяли непрекъснато пари и ценности.

Монасите, пише Дориян Александров, избрали тоягата като основно средство за самозащита, което може да обезвреди, но не и да убие нападателите с цел да не се пролива кръв. Системата на таксидиотите била комплексна и включвала бой и фехтовка с тояга, техники с голям железен кръст, самоотбрана с продълговата кожена торба - кемер, която се носела препасана на кръста под расото и когато била пълна с монети, се превръщала в страшно оръжие, ръкопашен бой с кама, ръкопашен бой с голи ръце и борба. Освен това се изучавали приложна психология, методи на дегизиране, преобразяване и преправяне на гласа, както и специална психо-физическа подготовка на базата на религиозната практика. Авторът твърди, че преди години в Търновския църковен архив имало книга-ръководство (ръкопис с илюстрации) за системата на таксидиотите, препис от по-стари книги. По-късно тази книга изчезнала...

Тоягата била с кука на дебелия край, като овчарските геги. Била от твърдо дърво, дрян, габър или дъб, за да не може да бъде разсечена лесно с меч. Във филма "Козият рог" Антон Горчев и Катя Паскалева демонстрират именно такъв бой с тояги, какъвто са практикували българските монаси таксидиоти. Големият железен кръст бил второто основно оръжие на таксидиотите. Кръстът можел да се държи по четири различни начина и също бил страшно оръжие в ръцете на експерт. Кожената торба или кемерът с парите също се използвали като оръжие.

Освен това таксидиотите се подлагали на тежки и продължителни тренировки, включващи упражнения за сила и техника, психически тренировки на базата на религиозната дисциплина, както и специални диети. Системата включвала упражнения в бягане, скачане (лъвският скок на Васил Левски), бързо катерене по дърво, както и методи за обезвреждане на насъскани кучета и преодоляване на водни прегради. За физическата подготовка се използвал особен тренажор, състоящ се от два успоредни стълба, забити в земята. Стълбовете се използвали и за отработване на длановите удари и ритниците в ръкопашния бой.

Психическата подготовка на таксидиотите се градяла върху основата на религиозната дисциплина и аскезата на православното християнство, най-ярко изразени в исихазма, който гледа на човека едновременно като на субект и обект на творчеството "добротолюбие", или както учи един от адептите на исихазма, авва Таласий: "Като придобиваме навик за добродетели, ние си връщаме чрез него природното свойство и се изкачваме към своето първоначално здраве." Таксидиотите практикували и редица други умения за оцеляване във враждебна среда, като дегизиране, преобличане, лечебни изкуства, изграждане на агентурен апарат, пароли, тайни явки, квартири и скривалища.

Могъщата организация, създадена от Васил Левски, просто дублира и заздравява една вече създадена, почти двувековна организация, към която самият Апостол е бил съпричастен. Именно в Хилендарския метох в Карлово е бил послушник дякон Игнатий. Той придружава вуйчо си хаджи Василий в таксидиотската му мисия в Ст. Загора през 1855-1858 гoдина. На 7 декември 1858 г. в Сопотския манастир бъдещият апостол е подстриган за монах, а на следващата, 1859 г., е ръкоположен от пловдивския епископ Паисий в чин йеродякон. Най-верният помощник на Дякона е не друг, а пак таксидиот - отец Матей Преображенски-Миткалото. Той прекарва 12 години в Атон, от 1850 до 1862 г., преди да се посвети на националната кауза. Моралният облик и чистота на Дякона, по вярното наблюдение на Дориян Александров, подсказват, че той е познавал истинските стойности на православната вяра и исихазмът в никой случай не му е бил чужд.

Малиииииииииииииииии!  Тва изби рибата  :-D

[Преспанец]

Че са били воини ли?

[Мишок]

Ми те са си били направо , като от Шао -Лин според Д. Александров, който обаче е доказано ненормален и имал контакти с НЛО, както сам твърди.
Ебати и глупостите са се изписали в тази статия. И книгите все някак си тайнствено били изчезнали. Ако таксидиотите наистина са ползвали подобни техники и те са били описани в книги: в манастирите на  Св. Гора със сигурност са щяли да се запазят
Може и да са могли да се борят и нбият с овчарската тояга, ама останалото са тъпанарщини и то големи.

По най-нови сведения от сигурно место: таксиидиотите са били облечени в кимона и са имали черни колани по карате и поне 3-ти дан, както са владеели до съвършенство у-шу - кунк-фу :-D :-D :-D :-D :-D :-D :-D
А и са носили естествено самурайски мечове от Япония :-D :-D :-D :-D :-D :-D :-D



Редактирано от администратор: Консолидация на два последователно пуснати постинги.

[Сосипатор]

По най-нови сведения от сигурно место: таксиидиотите са били облечени в кимона и са имали черни колани по карате и поне 3-ти дан, както са владеели до съвършенство у-шу - кунк-фу :-D :-D :-D :-D :-D :-D :-D
А и са носили естествено самурайски мечове от Япония :-D :-D :-D :-D :-D :-D :-D

Монаха таксидиот всъщност е най-съвършенната бойна машина за времето си.


Ето тук виждаме един монах който носи в ръцете си на изглед безобидно оръжие.





Обаче знаем тоя монах как медитира за да събере чи енергията в себе си.

Виждаме го на тая снимка, как се упражнява в стил "Тигър".




Тези монаси напоследък се обучават и с огрнестрелни оръжия, но по онова време това не е било практика.

Ето тук виждаме как става това.




Тази практика обаче великите "майстори" така наречени старци не я одобряват.

На пример този старец който е учител на монасите в бойните изкуства.



За него единственото приемливо оръжие е хладното оръжие с което е въоръжен в момента.


А това пък направо е убийствено:



Таксидиотите разбира се са поставили началото на така наречения "Монашеско Кунг Фу", като от тях са заимствали много други монашески ордени

:-D :-D :-D :-D :-



Редактирано от администратор: Премахване на невалиден линк.

[Сосипатор]

Ето как става това на практика:


:-D :-D :-D :-D :-D :-D :-D :-D :-D :-D :-D :-D



https://www.youtube.com/watch?v=W_A9eYEUAjY
Super Moine

[Петкан]

Това са руски монаси-националисти.
...
Що се отнася до бойните умения на таксиидиотите,това е логично предположение.
Представете си онези времена,когато не е имало магистрали,МВР,охранителни фирми...
Имало е доста разбойници и крадци.
...
Има данни,че отец Паисий и Йосиф Брадати също са били таксиидиоти-бойци.

[Мишок]

Петкане не са били просто бойци таксидиоти, а велики майстори на карате и кунг-фу бе :-D :-D :-D :-D :-D
как може да не го знаеш бе лелееее :-D :-D :-D Паисий даже не е ползвал оръжие - такъв висок дан е имал :-D :-D :-D :-D :-D
Сега сериозно : наистина са били бойци с специална подготовка, но на духовното бойно поле, а не на телесното.
По онова време хората поради страх от разбойници са се движели на големи групи за пътувания бе пич. Или пък добри българи са ги пазели по пътищата.

[Мишок]

Монаха таксидиот всъщност е най-съвършенната бойна машина за времето си.
Ето тук виждаме един монах който носи в ръцете си на изглед безобидно оръжие.

Тази тояга е дрянова и никак не е безобидна. Проблема е че монаха я държи наобратно и съответно не знае как се ползва за дребните работи, камо ли за бой. Дебелият край на тоягата с извивката е от долу, а не нагоре.

[Преспанец]

Може да иска да се подпира на нея и така да му е по-удобна.

[Мишок]

Може да иска да се подпира на нея и така да му е по-удобна.

Ако я е държал правилно: долният край щеше да е мръсен и на дали ще иска да се цапа подпирайки се на мръсното.
Бай Мишок това с тоягата го е проучил добре и даже си има своя дряновица, на която ще сложа и медни парчета лятото - живот и здраве.

[Петкан]

Петкане не са били просто бойци таксидиоти, а велики майстори на карате и кунг-фу бе :-D :-D :-D :-D :-D
как може да не го знаеш бе лелееее :-D :-D :-D Паисий даже не е ползвал оръжие - такъв висок дан е имал :-D :-D :-D :-D :-D
Сега сериозно : наистина са били бойци с специална подготовка, но на духовното бойно поле, а не на телесното.
По онова време хората поради страх от разбойници са се движели на големи групи за пътувания бе пич. Или пък добри българи са ги пазели по пътищата.

Охрана(т.н.войнигани) са имали търговските кервани,високопоставени лица,а странстващите монаси са се движели сами.

[Мишок]

Абе как ще оди сам бе - нали ше го утрепат бе ? Естествено че се е движил с групи от хора или е бил придружаван по непознатите и опасни места от добри българи и християни.
Ако приемеме че е бил каратист : монаха е можел да се движи и сам и да смаже куп турци, но това само фантастично понеже в реалноста един каратист не струва и 5ст. камо ли срещу ятаган. :-D :-D :-D :-D

[Петкан]

Войнигани – В началото на турските завоевания имало някои естествено укрепени места, които турците не можели другояче да завладеят освен чрез договор. Такива места и села получили особени свободи и права, а условие, че ще отиват войници (войнигани) да помагат на отоманската ариия. Според това селета и общините били наречени войнишки. По-сетне, когато от избягалите в планините се образували  нови  чисто български селища, с население което показмло, че цени още свободата си, турците били принудени и на тях да направят отстъпка със същите  условия. По тая  причина, в гънките на Родопите и по двата склона на Стара планина и Средна гора се наслагали ред общини и села, наречени войнишки, а обитателите им войници. Султаните издавали на войнишките общини особени фермани, с които им се разрешавало да имат свои войводи, живущи в особено общинско помещение, наречено "войводница". Младежите от едни войнишки села служели като същински войници. Такива общини били: Ямбол, Сливен, Котел, Градец, Жеравна, Цалапица, Конере, Попинци; много села из Родопите, а особено в Чепино, както и други места из българските земи. Младежите от Панагюрище били недействителни, а спомагателни войници, за това те служили чак до 1839 г. (до Хати-шерифа), а някои дори до освобождението. Във войнишките села и паланки се забранявало на турчин да живее, дори да минава през селото въоръжен, без знание или позволение на войводата  или кмета. Съгласно с  дадените наредби, в такива  правилегировани места турско дете не можело да се роди, нито умрял турчин да се зарови. В новите времена, когато турската административна власт, поради реформите и революционния дух на българите, била принудена да държи мюдюри, свои представители или нагледници в такива места, пак се запазвали наредбите на фермана за раждането на дете от турци родители).
Задълженията на войниците  били  следните: да отиват на война  заедно  със султанските мусулмански войници, пещ и конници, които вземат участие в боевете, ако нуждата изисква това; конете и въоръженията си доставят сами; да копаят окопи и зидат укрепления, да карат обозите и да гледат пашовски  коне; да вървят пред войската по пътищата и да настаняват лагерните пунктове на удобни места с изобилна храна, вода и сено; в мирно време да отиват по б месеца в Одрин и Цариград, за да косят султанските  ливади, да пасят султанските и везирски коне, да берат плодовете (ягоди, малини) и да разработват градините на падишаха. Войниците имали свое знаме, своя команда, свой войвода, наричан някъде "черибашия". В Цариград влизали на малки дружини под свое знаме с тъпани песни и свирни.
Срещу тия служби и задължения войниците имали свобода и право да добиват царски имот – бащиния за който плащали на турците само десетък, а някъде нищо не плещали. Земята бащиния се предавала от баща на син войник, но не можела да се продава. Други тежки извънредни данъци те не плащали. Войниците имали право да развъждат до сто овце без да плащат десетък. Те бивали свободни да носят оръжие, да се обличат с хубави и разноцветни  дрехи (право недопустимо за простата рая). В техните села турци не можели да се поселват, нито дори им се позволявало да нощуват там. Изпървен войнишната служба се ценела сериозно от турците и войнишките общини се ползвали с голямо уважение: отсетне, обаче, както и другите учреждения в Турция, войниганството се изродило и обърнало в чисто аргашка работа.
Пазачи на проходите – Други селски общини, които добили свобода и права, като войнишките, били тия, що се намирали  от двете страни на  планинските проходи /клисури), наречени  дервенджии (проходопазачи). Въоръжените селяни от тия села по ред пазели денем и нощем опасните места в устията на проходите и, когато се явявели разбойници, те се свиквали с известни знакове (биене на тъпани), та се спущали от двете страни на проходите да заловят или прогонят обирачите.

Граничари –  Трети общини, села или лица, и покрайнините били натоварени да пазят границата и да изпълняват изобщо граничарска служба. Те носели името марталози– от думата armatolos – въоръженец, сир. раи, въоръжени да пазят крепостите по границата, да се притичат на помощ на войската при ненадейно неприятелско нападение, да пазят пристанищата, караулните кули и др.; те конвоирали царските транспорти и обози, пленниците, арестантите и преследвали разбойниците.