Русофилство и русофобство в България

[angeligdb]

Ангел Грънчаров, публикацията е от: http://angeligdb.wordpress.com/

Зададоха ми въпрос защо съм настроен така "антирусофилски" във времена като нашето, в което русофилството у нас се опитва да вземе исторически реванш. Да, има такова нещо: след като България беше ориентирана към западната цивилизация на свободата с нейните универсални ценности, русофилите и славянофилите у нас скочиха на битка, искайки реванш. Видя им се преголяма загуба нашата окончателна ориентация към западните ценности. Русофилите у нас се дегизират като "националисти", макар че да обичаш България не означава непременно желание да я харижем на Русия. Ето това е водоразделната линия между един здрав български и проевропейски национализъм и проруския фалшив "национализъм", който просто е проводник на руските интереси в България.

За мен русофилството е един тежък национален комплекс, който само показва, че нещо не е наред с достойнството ни като нация. Достойните народи изпитват приятелски чувства към всички други народи, а не се подмазват специално на някой избран чужд народ. Нашите русофили са способни да продадат България на Русия без да се замислят и са го правили безброй пъти. За щастие българофилите сред българите са много повече, та и затова България още я има. Идеалът на нашите русофили е България да е Задунайская губерния и пълна русификация, разбирай комунизация на България. Винаги зад пламенното русофилство на нашите русофили са стоели и стоят руски пари. Това е горчивата историческа истина. Русия е била колониална империя, а пък нашите русофили сами са тикали България в нея. Да се счита това за признак за национална гордост е извратено. Отвреме-навреме нашите русофили тържествуват - ето сега е такова време. Гоце и Серьожка Дмитриевич правят всичко България да стане руски троянски кон в Европейския съюз. Като не може вече да ни продадат на Русия, поне да сме техни оръдия в Евросъюза; като не може да е кон, поне кокошка да е.

В самата Русия винаги се е водила люта битка между "западници" и "славянофили". Тази битка продължава и сега, макар че по путиново време славянофилите удържаха превес. От тази битка зависи пътя на Русия. Нашите русофили са българските славянофили, а пък европейски мислещите демократични българи у нас са нашите "западници". Славянофилството иска да откъсне и Русия, и България от западната цивилизация на свободата, основана на универсални общочовешки ценности. Иска на основата на някаква "славянска уникалност" да ни направи културна провинция на Европа и света.

Славянофилството е антиевропейска тенденция, понеже то се базира всъщност на някакви патриархални и "общественически" ценности, намиращи корените се в азиатщината. Ако западната цивилизация на свободата е цивилизация на свободния индивид, то славянофилското гледище има за свой модус вивенди именно патриархалната община, с друга дума казано - комуната. Днешното "всеправославно славянско единство" е същия онзи комунизъм, но дегизиран в продраните дрипи на руската имперска експанзия.

Така че битката с нашата славянофилска русофилия не е непременно израз на някаква примитивна "русофобия". Напротив, това е битка за запазването на нашата геостратегическа ориентация към западната евро-американска цивилизация на свободата и към християнския жизнен космос. Западът е успял да съхрани в себе си християнската идея за свободния индивид. Той е превърнал християнството в една религия на свободата, докато славянофилството е мистика на несвободата и на унижението на индивида. То се опитва да принесе индивида в жертва на общината.

Ето по тези причини аз виждам своята задача в това да подкопавам тази славянофилска вманиаченост на нашите русофили. Защото съм антикомунист и защото съм привърженик на универсалните ценности на свободата и на индивида. Затова тук не става дума за някакви "русофобски" чувства или за презрение към руския народ, както на някои им се струва. Руският народ е един народ-мъченик, а е народ-мъченик именно заради старанията на славянофилите. Когато западното начало възтържествува и в Русия, едва тогава ще престанат страданията, мъките и бедите на руския, пък и на нашия народ.

Аз имам дълбоки симпатии към руските демократи-антикомунисти като г-жа Валерия Новодворская и Егор Гайдар и съм изразявал тези свои чувства в своя блог. Правил съм го, защото споделям същите като тях ценности. Аз съм руски възпитаник, завършил съм руски университет и благодарение на руснаци съм възприел универсалните ценности на западната философия на свободата и на уважението към човека. Към руския народ изпитвам най-искрени чувства на съпричастност, защото съдбата и на нашия народ наподобява неговата. И ние, и руснаците сме изстрадали комунизма, и ние, и те си патим от липсата на ясна ценностна ангажираност със свободата сред широки слоеве на народа. Патили сме си, патим си и ще си патим дотогава, докато мнозинството и сред тях, и сред нас не разбере, че само свободата води до просперитет, а не славянофилското и комунистическото "общо дело". Трябва безпощадно да прочистим съзнанията си от отровите на комунизма, на славянското "общоделство" и на презрението към индивида. Ако не го направим, още много ще страдаме. Накратко казано, и руснаците, и ние от ума си патим, не от друго...

Това е в резюме моето гледище по тези въпроси. Вижда се, че не става дума за подценяващо отношение било към руснаците, било към нашите "славянски корени". Същностната страна на спора е ценностният момент: тук става дума за битка на ценности. Става дума за избор на бъдеще. От нашето русофилство добро не сме видели. Крайно време е да проумеем това и като народ да стъпим на здрава почва, ставайки органична част от западната цивилизация на свободата и на свободния индивид.

[Родолюбец IYI]

Напълно съм съгласен, че васализирането на България спрямо Русия е вредно и трябва непременно да се избягва!!!
България трябва да остане горда, независима и най - важното СУВЕРЕННА държава!!!!
Връзки от типа на България - СССР са жалки, унизителни, уронващи националното достойнство и престиж!!!! И едва ли има истински патриот, който да се гордее от тях!!!

НО!! Не бива пък антикомунистическите настроения (аз също мразя комунягите) да се превръщат във фанатично русофобство! Нека не забравяме все пак кой ни освободи от петвековно иго - тогава Запада стоеше безучастен, дори помагаше с оръжия и боеприпаси на поробителите!!!
Нека отдадем заслуженото на освободителите, па макар  да са действали подбудени от егоистични имперски амбиции.  ;)

[Инжинер Донев]

аве Автор - тебе усещам те гони параноята. Признаи си че си от Костов. И търсиш врага в АТАКА и национализна след като в момента управляват най-големите русофили БСП-то. Ми не стига на всичко не са и българи(етнически). Ма то май и Костов не е ама карай...

[Иван Иванов]

Да се уличава Атака в такива неща е пълна демагогия. Може да са всякакви, но точно пък да желаят "поробване" от Русия  :-[

Статията е направо смешна. Показва пълна дезориентация из политиеската терминология и грандиозно бездарие. Смесват се понятия от различни епохи, вадят се тенденциозни изводи и се насажда омраза към вятърни мелници. Изобщо липсата на въображение и елементарна логика си е очеизваждаща. Да уважаваш Егор Гайдар е все едно да уважаваш Ахмед Доган- също като той е един ренегат, чуждопоклонник и продавач на национално достойнство. По тази логика Доган е единствения националист в България.

Изобщо смешен фанатизъм, при това безсилен. Ясно е кой има интерес от насаждане на омраза и разваляне на отношенията на двете държави- този, който поднови производството на водородните бомби, денонсира всички договори за разоражаване, разполага бази в тесен пръстен около Русия и точи зъби за нейните ресурси...

В США начали создавать новую водородную бомбу
(21:49) 02.03.2007

Администрация Джорджа Буша в лице министерства энергетики США объявит сегодня пятницу о начале работ "над первой за последние 20 нет новой водородной бомбой", сообщает в пятницу газета Los Angeles Times.
Министерство энергетики объявит о новом контракте на разработку водородного заряда для новой ядерной боеголовки, которая должна будет заменить нынешнюю ядерную боеголовку, используемую на баллистических ракетах морского базирования "Трайдент", запускаемых с атомных подводных лодок.
Контракт на новую разработку является первым за последние два десятилетия шагом США по разработке нового ядерного оружия.
Стоимость контракта засекречена, но, по данным экспертов, она может составлять десятки миллиардов долларов, сообщает РИА Новости.

И чудно като спрат руснаците газа и нефта отде ще изкараме ние ? От задника на просветените в истината русофоби ли ? Или ще се присъединим към още един малоумен диктатор, с амбиции да завладее целия свят  :-[ Отново срещу Русия.
За трети път...Резултатът е повече от ясен какъв ще бъде.

[Иван Иванов]

Я, скодоумния автор бил и вманиачен американофил, както си и мислех...Ето още умнотии от същия автор:

Знаеш ли, адаш, имам чувството, че с теб имаме сродни ценности, но всеки си ги е наредил по особен начин, поради което ти често правиш противоположни изводи в сравнение с моите. Аз например съм поклонник, признавам, на западната евроамериканска цивилизация на свободата и на индивида.

Ето вчера гледам едно говедо написало някъде, че САЩ се били превръщали в същата... "Империя на Злото", каквато навремето бил СССР. Е, той може да го напише, защото е тъкмо немислещо говедо,

А ето какво твори юдео-масонската помия, наречена САЩ:

Стотици афганистанци излязоха на протест по улиците на Джалалабад, разгневени от сутрешен инцидент, при който след самоубийствен атентат срещу американски конвой войниците откриха огън по цивилни и убиха 16 души, като раниха други 25, съобщиха световните агенции в неделя.
При инцидента е пострадал и военнослужещ на САЩ.

Американската армия пое частична отговорност за убийството на цивилни. Тя обясни, че нейният конвой не само е станал мишена на самоубийствен атентат с кола бомба, но и е бил подложен на обстрел от няколко посоки. Тогава войниците били принудени да стрелят в самозащита.

Инцидентът предизвика демонстрации, скандиращи антиамерикански лозунги. Протестиращите замерят полицаите с камъни. Голям брой афганистанци започват да се събират и на мястото на самата стрелба.



Бреййй,

[Родолюбец IYI]

Американските войници са психари - стрелят по всеки местен жител, дръзнал да се приближи прекалено много!! Със слаби нерви са янкитееееее - не стават за войници!!! Повече жертви дадоха от приятелски огън, отколкото от иракските калашници!!!  :-[

[Иван Иванов]

Май от приятелски огън най го отнесоха англчаните  Самолети, хеликоптер, танк и бронетранспортьор- мале мила ! Жалко че и един от нашите така си отиде, а журналистите не обичат да го споменават тоя случай. Нетактично би било  :-[

[Родолюбец IYI]

Май от приятелски огън най го отнесоха англчаните  Самолети, хеликоптер, танк и бронетранспортьор- мале мила ! Жалко че и един от нашите така си отиде, а журналистите не обичат да го споменават тоя случай. Нетактично би било  :-[

>:(
Ми нали обиждаме съюзниците ни!!! >:(
За тоя случай толкова малко се писа и говори....даже екзекутираните Лазов и Кепов забравиха.... >:(

[отец Матей]

На американците не трябва да им се има доверие за една стотинка.До сега са го доказали многократно,щом един договор не им изнася го игнорират безцеремонно.

[gadget]

Всеки знае че Ангел Елтимира е тотално изкукал  :-[ , но пък  не мога да си кривя душата че тази статия е добра и е право в целта.Определно ми допадна.Определено русофилството е долнопробно течение защитавано от ибрикчии и подлоги както и най-вече в простолюдието и селячеството.Винаги е било така , като истории за дядо Иван дето ще дойде да ни освободи.Много често русофилството е българофобия , а много много често е обвързано и със симпатии към комунизма , което го прави изключително вредно за българщината и ориентацията на страната ни към цивилизования свят.Самите руснаци никога няма да се оправят , не изпитвам омраза към народа им , но просто не струват и винаги ще са на дъното.

[Иван Иванов]

Всяко -филство когато е фанатично е антибългарско, но едва ли има човек, дето да няма симпатия към тая или оная държава освен България.

Определено русофилството е долнопробно течение защитавано от ибрикчии и подлоги както и най-вече в простолюдието и селячеството

Това обче изобщо не е вярно. Русофили има и е имало във всички сфери на обществото. Както германофили, англофили и прочее. Шовинисти също.

Винаги е било така , като истории за дядо Иван дето ще дойде да ни освободи

Ми като го е направил два пъти, що да не го направи и трети  :icon_twisted:

а много много често е обвързано и със симпатии към комунизма , което го прави изключително вредно за българщината и ориентацията на страната ни към цивилизования свят

Това го правят заблудени хора, които разлика не правят между Русия преди 1917 и СССР. Запитай се обаче защо го правят, явно сега положението не им харесва. А има ли какво толкова да им харесва- колите на мутрите, силикона на мутресите или собствената им беднотия и мизерия, докарана в името на демокрацията и същия тоя силикон и същите коли.

Колкото и да е глупаво на пръв поглед, още по-глупаво е заради наш Иван да намразим Дядо Иван. Така се случва с хората, които покрай крайния си антикомунизъм стават и русофоби.

Самите руснаци никога няма да се оправят , не изпитвам омраза към народа им , но просто не струват и винаги ще са на дъното.

Е, по-напред са от нас във всяко едно отношение. Англичаните може да са пред тях, но на мен симпатични няма да ми станат никога. А това кой колко струва, не се определя само от едното икономическо състояние. Иначе трябваше всички да се евреофили 

Йахудловери   

[Елтимир]

Всеки знае че Ангел Елтимира е тотално изкукал  :-[ , но пък  не мога да си кривя душата че тази статия е добра и е право в целта.Определно ми допадна.Определено русофилството е долнопробно течение защитавано от ибрикчии и подлоги както и най-вече в простолюдието и селячеството.Винаги е било така , като истории за дядо Иван дето ще дойде да ни освободи.Много често русофилството е българофобия , а много много често е обвързано и със симпатии към комунизма , което го прави изключително вредно за българщината и ориентацията на страната ни към цивилизования свят.Самите руснаци никога няма да се оправят , не изпитвам омраза към народа им , но просто не струват и винаги ще са на дъното.

Ей, неизкукалия, я погледни тука, ще видиш, че сме съвсем различни личности с моя съименник. А ти да не си от ченгетата на "Атака": https://aig-humanus.blogspot.bg/

[Царица]

Да не си русофил това не е необходимо и достатъчно условие да си евреофил, дори напротив, когато отричаш "филството" към чужди народи то ти го отричаш за всички такива, руснаци, евреи, хамериканци...Но когато си паднеш по един такъв, каква е гаранцията че няма да си харесаш и друг?!
Така че аз предлагам да не правим изводи за инакомислещите. Аз харесвам единствено и само българите. Останалите са от миманса. :)

[Иван Иванов]

Ти да. Но тук обсъждаме хора като автора на въпросната статия, които открито заявяват своето американофилство, което знаем по презумпция, че се съчетава винаги с евреофиство и русофобия.

За подобните нему, делата на Америка говорят сами за себе си.

http://www.zonaeuropa.com/20040504_1.htm

[Tepko]

И понеже всяка тема отива в тази посока,нека видим аргументите ви .
Ето мойте!!

Специфична черта за България е, че славянските чувства са изразявани с отношението към Русия. Това не означава омаловажаване на общославянската взаимност. По-скоро се касае за акцент, породен от специфичните исторически условия на развитието на България и нейното място в европейската и световната политика.

И е продукт на изключителния принос на Русия за България и неговото оценяване от българския народ. В България славянофилството се проявява като русофилство. В следосвобожденската история е заключена следната ситуация: сред народа съществува дълбока любов, уважение и признателност към Русия, към братята освободители, или както интимно се е наложило нарицателното "дядо Иван". Същевременно сред част от политическия елит се зараждат русофобски настроения без собствена българска основа - те са подклаждани отвън и са елемент от борбата на Запада срещу Изтока. Под прикритието на русофобството се крие пълно и категорично славянофобство. Така че проблемът "за" или "против" Русия се отнася до отношението към славянството.
Външно погледнато този въпрос беше предрешен с избора на българския престол на представителя на Кобургската династия - Фердинанд. Но той не можа да повлияе на чувствата, настроенията и стремежите на народа, на основната част от интелигенцията и политическия елит. Той по-скоро раздвои външнополитическата ориентация и, което е много характерно, противопостави политиците с антируски настроения на огромната част от интелигенцията и народа. Дори промяната на обществения строй в Русия след Великата октомврийска социалистическа революция не се отрази на отношението на народа. Значителна част от представителите на бизнеса, напр. Атанас Буров, от политици с дясна или центристка ориентация и политиците извън работническата партия - социалдемократът Асен Златаров, запазиха твърдото си категорично русофилство.
Кобургската династия с нейната външна политика, ориентирана към Австрия и Германия, доведе до три национални катастрофи. Но изключително показателно е, че през целия този период не бе засегнато русофилството в националната психология. Нещо повече, то се утвърди. Стигна се до много интересен социален резултат - русофилството стана национален елемент от психологията на българина, съставна част от същинските национални отношения на България.
Изобщо русофилството, исторически възникнало и утвърдило се сред българския народ столетия преди Освобождението, не е обикновена емоционалност. То е отношение на всеобща привързаност към Русия, разбиране за необходимостта от всестранни връзки и сътрудничество, жизнена потребност за съществуването на България. Русофилството в България е национална психология и национална политика на оценяване взаимността с Русия за приоритет на националните интереси и главен външнополитически и икономически фактор.
Русофилството в България при изворите си е синоним на освобождението на България. То е по същество първата изява на България като държава във външнополитическите отношения, съдържание на външната политика. След отказа на Сърбия и Румъния за помощ, Освобождението на България стана възможно само с Русия и всички погледи и надежди бяха отправени към нея. Дружбата с Русия стана въпрос на живот и смърт, въпрос на свобода или робство! Тя се породи спонтанно, формира се народна идеология. И тъй като в Русия се учи и образова преобладаваща част от младата българска интелигенция, стана и основен фактор за възраждането на българската нация. Близостта на езика, културата, традициите, религията, бита и психологията утвърждават русофилството като универсална концепция за освобождение и свободно развитие. То е не само външнополитическа доктрина. То е по-скоро цялостна социална програма, политическа концепция за развитието на България във външнополитически и икономически аспект и съдържание на цялостното вътрешнополитическо развитие.
Във Възрожденската епоха всички революционери са русофили - Г. С. Раковски, Бенковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботев. Самото понятие за русофилство не представя достатъчно пълно същността на отношението. Става въпрос не само и не толкова за благосклонност, предразположение, уважение или любов. Главното е, че националните интереси за свободна, независима и просперираща България се свързват с Русия. Ако се постави въпросът риторично - кой освен Русия би могъл да помогне за извоюването на свободата, веднага ще се констатира, че България не би могла да разчита на нито една друга европейска сила.
Така че русофилството е исторически предопределено, единственият шанс за спасението на България. То не се корени само в емоционални, а във всеобщо-исторически обстоятелства. Едното води след себе си другото.
След Освобождението ситуацията радикално се преобразява. Русия не е единствената възможност за сътрудничество и международни контакти. Освен това, великите сили много експанзивно се намесват във вътрешните отношения на България, в разработването и реализирането на нейната външна и вътрешна политика. България става обект на ухажвания, обещания и дори на подкупи и груб натиск от страна най-вече на Австрия и Англия. Така се появява русофобството като целенасочена, организирана и планирана дейност на групичка политици, подкрепена и подбуждана от някои западни сили.
От морална гледна точка появата на русофобството почти незабавно след Освобождението е абсурдно. То е грубо и непочтено отхвърляне на дължимата признателност и замяната й с арогантна вражда. Но русофобството не само има морални измерения. То постави в изключително тежки и неблагоприятни условия развитието на българското общество, затова е дълбоко антинационално по своята същност.
Русофобството се роди най-вече като стамболовизъм. В българската теоретична литература има склонност антируските действия и настроения да се свързват с някои грешки на руската администрация в България. Това е много ограничен подход, едностранчив и неверен. Стамболовизмът като крайно русофобство е предизвикан и създаден най-вече от намесата на Австрия и Англия с цел да изместят Русия и заемат нейното място. Те пораждат надежди, които са илюзии. Неслучайно русофобството рязко отслабва в края на 90-те години, когато става ясно, че от западноевропейските държави не е разумно да се очаква някаква съществена подкрепа.
Основните рефрени на русофобството се зараждат най-напред в чужбина - Англия, Германия, Австрия, и след това се подемат в България. Такива са напр. твърденията, че България била получила свободата си наготово от Русия. К. Иречек в своя "Български дневник" отбелязва, че през ноември 1879 г. в. "Noue Fraie Presse" отпечатва статия, в която се казва, че "България не заслужавала симпатиите на Европа, защото не се е освободила сама, ами била освободена от московците".[15] Австрия има намерение да окупира България, за да реализира мечтата си за излаз на Бяло море. Пак К. Иречек при пристигането си в България в края на 1879 г. констатира огромен страх сред народа от възможно австрийско нахлуване. Не стига, че западните сили осакатиха териториалната цялост на България с Берлинския договор, но само месеци след Освобождението кроят различни планове срещу нея и срещу Русия, като нейна покровителка. Те са внушени като пропагандни елементи на организираната от тях русофобска вълна. Основателни са били констатациите на редица български интелектуалци и политици, че руската администрация е трябвало да остане в България поне три години, за да я подготви напълно за самостоятелен живот.
Русофобството е явление, което се заражда и се развива в повърхностния слой на политическото течение. То не е и идеология. То е политика на определени партии, които, идвайки на власт, го превръщат в държавна политика. През цялата история на българската държава от следосвобожденския период то остава чуждо за народа и основната част от интелигенцията.
Общо взето, в най-новата история на България се очертаха два основни етапа на крайно русофобство - стамболовизмът в периода 1887-1894 г., и костовизмът в периода 1997-2001 г. През останалото историческо време русофобството заемаше относително умерени, спокойни, тихи форми. Дори след 1897 г. стамболовистката партия се раздели на две основни крила, едното от които, начело с Н. Генадиев, остро порица непримиримата русофобска позиция и призова за дружба с Русия, на която дължим според него признателност.
Във всяка държава и при всяка нация е нещо нормално и неизбежно дори в зората на нейната независимост да се проявят различни интереси, симпатии и антипатии в отношенията с външния свят. Американската революция издигна две противоположни партии - франкофоните и англофилите. В Канада и до днес си съперничат англофилството и франкофонството. В Русия от времето на Петър Велики се борят славянофили и западняци. Но когато тези противоречия се изострят до крайност и станат нетърпими, неизбежно пораждат всевъзможни злини за обществото.
Така се случи в България. Съединението в 1885 г., една блестяща историческа победа на нацията, се използва от Ст. Стамболов за превръщането му в грозна антируска политика, тотална и брутална, довела в крайна сметка до печални за страната резултати.
Антируските изстъпления на Ст. Стамболов не бяха просто предпочитания за проанглийска, проавстрийска или прогерманска политика. Те бяха безогледно русофобство на нетърпима и сляпа омраза, тотално отричане на Русия, използването на всеки факт, та бил той дори в разрез с основните национални интереси, с цел да се разпалва вражда към Русия и към всеки, който дръзне да прояви някаква симпатия към нея. По този начин бе издигната непреодолима преграда пред решаването на българския национален въпрос.
Омразата на Стамболов стига до шизофрения. Непрекъснато му се привиждат руски казаци, завземащи българските градове и села. Австрия, Англия, Германия, а и самата Турция, го предупреждават, че "окупационната паника" е неоснователна.
За да закрепи русофобството, паралелно с провежданата политика на крайно и дори смешно туркофилство, Стамболов решава да се разправи с русофилите на политическата сцена. Публикуван е списък - "таблица на черните", т.е. на русофилите, към които не бива да има никаква пощада, и, както отбелязва в дневника си, разстрелите в Русе са най-подходящата мярка. Тоя списък наброява 126 души, изтъкнати политици и интелектуалци. Сред тях са имената на П. Славейков, П. Каравелов, Ив. Вазов, К. Величков, Ст. Заимов, Т. Икономов, Др. Цанков, Ст. Бобчев, офицерите Ат. Бендерев, Р. Димитриев, майор Груев, капитан Вазов. Това е цветът на българското общество. Не е пощадена и църквата. Под ураганен вой са поставени екзарх Йосиф, неговият наместник митрополит Климент, Варненско-Преславския митрополит Симеон и др. Скалъпени са множество процеси.
Действията на Стамболов са действия на психически болен човек. Но това не е всичко. Много обстоятелства будят съмнение за неговата преданост към някакъв национален идеал. Той ликвидира демократизма на Възраждането, подгони и изгони от родината светлите дейци на Възраждането и Освобождението, насади в България политическа непримиримост, злоба, предизвика репресии и същински ръкопашни схватки, чувство на отмъстителност, погреба републиканските идеи. Но някъде в архивите би трябвало да се крият и други факти. Ст. Стамболов е ръководител на Априлското въстание в Търновския край, което се провали, преди да започне. Крие се от освободителното движение в Сърбия. След Освобождението се двоуми накъде и с кого да тръгне, отказва да се включи в администрацията, въпреки невероятното му властолюбие. След като оглавява Народното събрание, Турция започва невероятно благосклонно да се отнася към него. Ст. Стамболов не изключва възможността султанът да оглави и българския трон. Към края на живота си размишлява дали не е по-добре България да премине към върховенството на султана. Дали се касае само за погрешна политика - всеки земен човек греши, за черта на характера или за нещо друго.
Когато най-сетне в 1894 г. Фердинанд се отървава от самозванеца, падането на стамболовия режим е наречено "второ освобождение".
В края на живота му, след като е свален от власт, в него се събуждат някакви угризения на съвестта, които по-късно русофоби избягват да отбележат. Той споделя пред Н. Генадиев, който по-късно е министър-председател и оглавява едно от двете крила на стамболовата партия: "Да знаеш туй: с помощта на Австрия браних независимостта на България, но националният въпрос можем да решим един ден само с помощта на Русия. В Македония Австрия е наш съперник и наш враг". Този обрат у Ст. Стамболов, който всъщност е сентенция на собствения му жизнен път не само като лична поука, но и като поука за другите русофоби, е изключително показателен. Той не се нрави на днешните русофоби, които продължават да размахват байрака на Стамболов и по тоя начин фактически да издевателстват над праха на своя любимец.
Разглеждането на стамболовизма днес, след повече от столетие, е много актуално, защото показва същността и съдбата на днешните стамболовисти, които с по-меки ръкавици нанасят още по-големи поражения на националната кауза.
За щастие, стамболовизмът не повлиява нито на настроенията и отношенията на българския народ, нито на огромната част от политиците и интелектуалците. Напротив, той засилва поради разюздания си, абсурден характер, самото русофилство. С идването на власт на правителството на К. Стоилов обстановката коренно се променя. Възстановени са дипломатическите отношения с Русия, амнистирани са политическите емигранти и хвърлените по затворите русофили, самите русофилски партии започват свободно да развиват своята дейност. Един от лидерите на партията на Стамболов заявява, че е необходимо да се поддържат приятелски отношения с Русия, защото другото би било политическа грешка и е в разрез с чувствата на признателност на българския народ.
Един от лидерите на Прогресивнолибералната партия С. Данев отбелязва: "Русофилството е емблемата на една целокупна България, простряна в нейните естествени граници, то е лозунг на обединеното отечество" Русофилска политика провеждат в края на XIX и началото на XX в. Народната партия, Демократическата партия, Радикалдемократическата партия. Освен тях последователна политика за сътрудничество и дружба с Русия провеждат и левите партии БЗНС и БРСДП (ш.с.).
В социалистическия период русофилството придобива характер на държавна и общонационална политика, изразяваща не само целите на политиката, но настроенията, въжделенията и духа на целия народ. Политиката и народът са в пълно единодушие по въпросите за Русия. Дружбата и сътрудничеството със Съветския съюз са определени като "въздух и слънце". Основанията не са само еднотипността на господствуващите системи на социализма. Те се коренят в традицията, историческите връзки и обективните потребности на България.
Този период от развитието на българо-съветските отношения е много подробно и обективно разгледан в теоретичната литература. Той е възвръщане към духа на Възраждането и на цялата българска история. В известен смисъл стана потвърждение на пророческите мисли на великия Ф. Достоевски. Като отбелязва презрението на Западна Европа към славянството, и че освободени, славянските народи ще изиграят по-голяма роля от "заблудената стара цивилизация", той с огорчение предвижда и друга реалност - ще се народят сред славянските народи ненавистници, завистници, клеветници и дори явни врагове, веднага щом като Русия ги освободи, а Европа ги признае за независими. "Те дълго, о, твърде дълго още няма да са в състояние да повярват в безкористността на Русия и във великото, свято, невиждано още знаме на най-великата идея, една от идеите, с които човек живее и без които човечеството закостенява, заболява и издъхва в язви и безсилие... Те дълго няма да разберат дори славянското обединение в братство и съгласие" Достоевски смята, че ще минат стотина години, преди тия черни неблагодарници да се върнат към истината. Оказва се, така сочи поне опитът на България, че и след сто години те могат отново да се появят и да рушат жизнени основи на националната кауза.
В социалистическия период на България не само политиката и народът, но и църквата твърдо застават зад необходимостта от всестранно развитие на българо-съветските отношения като продължение на историческата традиция. В 1945 г. българският екзарх Стефан в писмо до Г. Димитров заключава: "... няма сила, която би помрачила всенародното желание за неразривно единство с нашата Освободителка. Това желание ние ще въздигнем в култ, защото само неговото осъществяване е солидна гаранция, че България ще бъде и пребъде - свещена истина, която въпреки фашисткото съскане от ден на ден могъщо расте и безспорно се утвърждава като ръководно начало в гражданското и политическото съзнание на нашия здравомислещ народ".