Петдесетница

[Hatshepsut]

Петдесетница

Днес Православната църква чества Петдесетница. Празникът се отбелязва на петдесетия ден след Великден - винаги в неделя. На този ден се празнува рожденият ден на Христовата църква. Във всички епархии на Българската православна църква се отслужва Света Литургия.

На Петдесетница Господ и Исус Христос основава църквата си на земята чрез изпращането на Светия Дух. Според библейското предание на 50-ия ден след Пасха в Ерусалим било пълно с поклонници, дошли за големия юдейски празник, посветен на Божието законодателство на планината Синай.

Дванадесетте Христови апостоли и Божията майка били събрани на молитва в къщата, където преди 50 дни вечеряли преди Пасха заедно с Исус Христос.

Внезапно се чул шум, сякаш задухал силен вятър и изпълнил цялата къща, а над главата над всеки от молещите се явили пламъци, приличащи на огнени езици.

Апостолите се изпълнили със Светия дух и започнали да славят Бога на всички езици, които дотогава не знаели. Пламъците били видимият знак за въздействието на Светия дух върху Христовите ученици, на които била дадена силата да проповядват Христовото учение на всички народи. Така били поставени основите на Църквата, затова и празникът Петдесетница се смята за неин рожден ден.

За старозаветните Петдесетница бил един от трите велики празника. Първоначално празникът отбелязвал завършването на жътвата на ечемика. Празнувал се с приношение на хляб и жертвени животни като ден на радост и благодарност, припомнящ странстванията в пустинята и освобождението от Египет.

В по-късни времена на този ден се отбелязвало получаването на Синайското законодателство, петдесет дни след излизането на евреите от Египет. Празникът бил тържествен и радостен, в Ерусалим се стичало голямо множество хора, за да принесат в благодарност на Бога установената от закона жертва.

За апостолите денят бил двойно свят, защото е денят на Възкресението - неделния ден. Събрани в Сионската горница, където пребивавали в постоянна молитва след Възнесението на Христос, сред тях била и св. Богородица, и други вярващи - всичко сто и двадесет души.

http://news.ibox.bg/news/id_250527940

Миниатюра от 1200 г.

Петдесетница (Петдесятница, Пятидесятница) или Ден на Света Троица, също и Духовден е голям християнски празник. Той прославя явяването на Светия Дух върху апостолите на 50-я ден след Възкресението (след Великден).

История

Празникът Шавуот, който се пада седем седмици след Пасха е един от трите най-важни религиозни празници за юдеите. Първоначално той отбелязва края на жътвата на ечемика, а впоследствие - получаването на Тората на Синай, 50 дни след избавлението от Египет. Организират се големи празненства.

След Възнесението апостолите заедно със св. Богородица и десетки вярващи, се намирали в постоянна молитва в Сионската горница. В неделята на Шавуот изведнъж се извила вихрушка и самият Свети Дух се явил пред вярващите във вид на огнени езици и ги дарил с божествени дарове. По думите на апостол Павел (Галатяни 5:22-23) даровете на Духа са любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание. Под влиянието на Светия Дух те започнали да прославят величието на Бога на най-различни езици. Така те били просветлени и готови да тръгнат по света и да проповядват християнството на други народи.

Поради вихрушката и шума много жители и посетители на Ерусалим се събрали около сградата. Тогава апостол Петър произнесъл първата християнска проповед, в която прославил величието на Иисус Христос и поканил присъстващите да се покаят. В този ден повече от три хиляди души приели християнската вяра и създали първата християнска общност.

Символика и значение

Петдесетница е един от най-големите християнски празници. Смята се, че това е рожденият момент на християнската църква. Докато традиционно иконите показват действията, случили се в сградата, много от иконите за Петдесетница ги изобразяват на фона на Сионската горница като символ на голямото значение на събитията, надвишаващо времето и мястото, в което са се случили.

На Петдесетница вечерната служба и утринното богослужение се съединяват (след света литургия се извършва вечерня). Четат се специални коленопреклонни молитви и в храмовете се хвърля шума като символ на вихъра на Светия Дух. В молитвите на Петдесетница се спомня за починали родители и братя. Понеделникът след Петдесетница е празникът на Светия Дух.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Петдесетница

[Hatshepsut]

Петдесетница/Св.Троица - няма фиксирана дата

Петдесетница се чества 50 дни след Великден. Празникът е наричан още ,,Ден на Светата Троица". На следващия ден е празникът ,,Свети Дух".

На Петдесетница християнската Църква си спомня и прославя слизането на Светия Дух върху апостолите във вид на огнени езици. Празникът се нарича Петдесетница, защото това събитие е станало в деня на старозаветния празник Петдесетница, който отбелязвали 50 дни след юдейската Пасха. Руската православна Църква го нарича Ден на светата Троица. 
   За юдеите Петдесетница бил един от трите велики празника. Първоначално празникът отбелязвал завършването на жътвата на ечемика. Празнувал се с приношение на хляб и жертвени животни като ден на радост и благодарност, припомняща освобождението от Египет. 
   В по-късни времена на този ден се отбелязвало получаването на Закона на Синайската планина, 50 дни след излизането на евреите от Египет. Празникът бил тържествен и радостен, в Ерусалим се стичало голямо множество хора, за да принесат в благодарност на Бога установената от закона жертва. 
   В третия час (9 часа сутринта), в горната стая, където в постоянна молитва се намирали апостолите след Възнесението на Христос, внезапно се чул шум от небето, като фученето на силен вятър, който изпълнил цялата къща и "явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух" (Деянията 2:2-3).
   Бидейки безтелесен, Светият Дух избрал чувственото знамение, за да бъде Неговото присъствие усетено. Но никой не бива да си мисли — поучава св. Лъв Велики, — че в това, което било видимо за телесните очи, се е явило Божественото същество на Светия Дух. Човешкият взор, както не може да вижда Отца и Сина, така не може да види и Светия Дух. 
   Още щом божественият огън пламнал в душите на апостолите, всеки от тях започнал да говори на непознат му до този момент език на страна, където никога не е бил. Това знание било дар от Светия Дух, необходим за разпространение на евангелската истина по целия свят. 
   Шумът от небето привлякъл към къщата множество юдеи. Те били поразени, виждайки как учениците на Христос, хора необразовани и неграмотни, изведнъж започнали да говорят на чуждоземни езици. И всеки чувал на своя си език думи, прославящи Бога. Учудването на мнозина се превърнало в ужас, но разбира се имало и други, които сметнали, че апостолите са просто пияни от сладкото вино, въпреки ранния час. 
   Тогава апостол Петър произнася първата християнска проповед, думите му проникват в сърцата на слушащите го юдеи и побеждават тяхното твърдоглавие. В този ден около три хиляди души приемат учението, повярват и се кръщават, присъединявайки се към първата християнска общност. Така това събитие завършва с пълно тържество на Светия Дух над невярващите. 
   Трикратно Иисус Христос дарява на учениците Си Светия Дух: преди страданията — неявно (Матея 10:20), след възкресението Си, духвайки върху тях — явно (Йоан 20:22) и в този момент, когато им Го изпраща съществено.
   След този ден апостолите установяват празника Петдесетница и заповядват на всички християни да го отбелязват всяка година. През ІV век Василий Велики съставил коленопреклонни молитви, които и до днес се четат на празничната служба. 
   Денят на Светата Петдесетница от древни времена се смята за рожденият ден на Христовата Църква, създадена не от суетата на човешки тълкувания и размисли, но по Божествена благодат. 
   Следващият ден, понеделник след Петдесятница е празникът на Светия Дух. Този празник Църквата е установила заради величието на Пресветия и Животворящ Дух, Единосъщен с Бог Отец и Синът Божий. Чрез Него ни се дарява всяка мъдрост, живот, движение, Той е източникът на всичко живо. Светите отци казват, че Светият Дух не е създаден от Отца, не е сътворен, не е роден, но произлиза от Него.Тази Божествена тайна Православната църква не се решава да подложи на разсъждение, защото смята, че Господ открива на човека само толкова, колкото му е необходимо за неговото спасение и много тайни остават за нас зад непроницаема завеса. 
  Светият Дух обогатява човека с духовни дарове и плодове духовни, украсява човека и с многообразни добродетели, прави го дърво добро, плодоносно, създаващо добри плодове (Матея 7:17). Плодовете на Духа, по думите на апостол Павел, са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание (Галатяни 5:22-23).

http://www.plovdivguide.com/