Войната срещу Източната Православна църква

[Nordwave]

Западът първо подмени християнството, след което се опита да го затрие. Днес сме свидетели на последния етап от вековната битка.

В началото на 80-те години на вече отминалия ХХ век, един от най-видните стратези на американската политика – Збигнев Бжежински, поставя началото на откритата война срещу Православния свят: "След комунизма, най-големият враг на западната демокрация е Православието". Така, с едно изречение, полякът – католик обяви всички православни християни за врагове на демокрацията. До ден днешен г-н Бжежински нито е опровергал, нито се е извинил за безбожната си и дискриминационна политическа стратегия, която внушава абсурдната идея за тъждественост между комунизъм и Православие. Няколко години след обявяването на стратегически враг започва и подготовката за борбата с него. Колелото се задвижва през 1989 г. – с т.нар. "нежни революции" в Източна Европа.

Това начало обаче, е само поредният етап във войната срещу Православната Църква, която, според Символа на вярата, приет на Първия Вселенски Събор в Никея през 325 г., е: "... Една Свята, Вселенска и Апостолска", и неин глава е Самият Христос – нашият Господ и Спасител. Той разяснява на своите ученици – Св. Апостоли, а чрез тях и на нас, неизбежността на борбата със света:

"Ако светът ви мрази, знайте че Мене преди вас е намразил... Ако Мене гониха, и вас ще гонят" (Йоан 15:18-20). Вече близо 2000 години историята доказва Христовите слова!

Зловещите и кървави гонения срещу първите християни имат една единствена цел – физическото унищожение на повярвалите в Христа. Кръвта на първите мъченици за вярата дава сила и упование за следващите поколения християни. Провалът на първата насилническа политика срещу Църквата не вразумява богоборците и те, заедно с "поднебесните духове на злобата", продължават да преследват през вековете своята сатанинска цел – пълното унищожаване на Богочовешкия организъм – Вселенската Църква. Започва да се използва нова тактика – превземането на крепостта отвътре, чрез погубване не на телата, а на душите. Слага се началото на имитиране и подмяна на християнските истини, догми и ценности. Така се запазва християнската форма на вярата, но се изменя същността й. Пагубната гордост, суетно знание и властолюбие на някои лъжепастири довеждат до първия тежък удар върху Християнството – Великата Схизма между Константинополската Църква и Рим през 1054 година! В резултат на множеството отклонения и промени, които внася в догматиката на Църквата, Рим окончателно изпада в ерес и с това отпада от единството и съборността на Христовата Църква. От 1054 г. до ден днешен римското духовенство не се е покаяло за еретическите си заблуди и дързостта си да променят установени от Самия Христос, Св. Апостоли и Св. Отци закони на Църквата.

Разколът от 1054 г. е първия успех на богобoрството

и човешката гордост във войната им срещу Църквата. В нейното единство остават верни всички източни автокефални Патриаршии и Архиепископии, наричащи се вече Източноправославни. Именно на съборната Вселенска Православна Църква, в която всички поместни църкви са равни помежду си, се пада тежката, но благодатна мисия да съхранява чистотата на Христовата вяра и да се противопоставя на всички посегателства срещу нея. От печалната 1054 г. западната църква (наричаща се вече Римокатолическа) е изправена пред постоянен съдбовен избор – да се покае за страшния грях на гордостта, чрез който изпада в ерес и с това довежда до разкол в Църквата, или да продължи да упорства в гордостта си и така да се лиши от спасителната възможност за завръщане в лоното на Вселенската Църква. За съжаление на всички православни християни, римокатолиците и до сега избират второто.

Потвърждение за това са т.нар. "кръстоносни" походи. Истинската им цел е унищожаването на Византия, която от самото си създаване е държавническата опора на Православието. Поругаването на светини при опустошаването на превзетия Константинопол, опожаряването на манастири в Света Гора и избиването на монаси, грабежите и насилията над православното население на Балканите – всичко това недвусмислено доказва антиправославната същност на западните владетели, наричащи себе си "кръстоносци" и уж защитаващи християнската вяра. От кого?! Плячкосването на града на Св. имп. Константин, столицата на православния изток, е много по-голямо и страховито от това, което прави султан Мехмед ІІ Завоевател през 1453 г., когато, според ислямския военен закон, подлага града на тридневен грабеж (29 май – 1 юни 1453 г.). Кръстоносците вилнеят из Константинопол повече от месец от 13 април до 15 май 1204 година.

В безумното си желание за власт и надмощие и в безсилието си да ги осъществи, папството стига до поредното си падение – предателството. С отказа си да окаже помощ на Византия и Балканските държави в борбата им срещу османските турци през ХІV и ХV век, то на практика нанася следващия голям удар срещу Православието.

След Реформацията и последвалите я религиозни войни през ХVІ и ХVІІ век Западна Европа е духовно и религиозно разединена. Германия, родила новото еретическо учение – протестантизма, до края на ХІХ век е неговия бастион. Папството, в съюз с Франция и Испания, отстоява разклатените позиции на католицизма. Западният свят окончателно се лишава от най-важната спойка – духовната. Пъстрата мозайка от нароилите се секти – калвинизъм, баптизъм, евангелизъм и пр., доказва липсата на всякакво религиозно единство в западната част на Европа. Ненамирайки сили да се преборят със собствените си проблеми, римските епископи отново обръщат поглед към Изток. Те използват все повече светски механизми, с които да доказват пред християнския свят своето химерно първенствуващо положение. Неистовото търсене на съюзници в борбата срещу Православието неминуемо свързва Рим с

другите големи врагове на Църквата – масонството и исляма.

Антихристиянската същност на масонството е добре известна сред църковните среди през вековете, макар често висши духовници – и на Запад, и на Изток – да са били посвещавани в зидарските тайни. Именно на такива духовни ренегати е отредена безславната роля на "петата колона" в Църквата. Тъй като тази тема е обект на друго наше изследване, сега ще си позволим да цитираме само един документ на масоните, свързан с настоящата статия. В "Решения на Световния масонски конгрес" – Париж, 1889 г. четем: "Не е достатъчно да се победи влиянието на духовенството и да се лиши Църквата от авторитет. Необходимо е да се разруши самата религия". Антихристиянските и богоборчески сили в Европа, в съюз със създадената през 1776 г. от католици, протестанти и масони нова държава САЩ, отреждат именно на масонството главната роля на интелектуален двигател в борбата срещу Христовата Църква. Колкото до исляма, за него остава второстепенната роля на формален изпълнител на заповеди. Впрочем, така както и през ХV век, когато именно венецианските съвети и злато му позволяват завладяване на Балканските държави и Византия.

Когато в средата на ХІХ век става все по-видно, че петвековното иноверско робство не е успяло да унищожи вярата на православните християни в Западна Европа отново се обличат овчи кожи и се подема идеята за освобождаване на Балканите от Османска Империя. Докато, обаче, на Запад умуват как да запазят империята, и в същото време да се представят за спасители на християнското население, Русия започва война. В "Манифеста" за обявяването й, недовусмислено се казва,че тази война е война за вярата. Изгубили инициативата и дори компрометирали се пред балканските народи с оказването на военна и финансова помощ на Османската Империя, западните държави отвръщат на Руската намеса с пагубния за Балканите Берлински конгрес от 1878 г. С решенията на този конгрес, воден от видния масон – германския канцлер Ото фон Бисмарк, се прави почти невъзможно бъдещото единство между православните балкански държави. И като че ли това не стига, но трябва да се внуши за пореден път идеята, че "схизматиците" от Изток са нецивилизовани, недоразвити, едва ли не диваци. Насилствено спряното за цели пет века, развитие на балканските държави, именно с помощта на "цивилизованите" европейци, се определя като неспособност на тези държави да бъдат нещо повече от далечни и мрачни колонии, които създават само проблеми и конфликти. Образът на Европейския югоизток най-често се представя в журналистическите клишета – "тъмните Балкани", "дивите балканци". Така стародавната и изпитана тактика – "разделяй и владей", заедно с редица късогледи и недалновидни балкански политици, водят до поредния успех на антиправославните сили в Европа.

Отминалият ХХ век е най-антихристиянският

от двухилядолетното съществуване на Христовата Църква. Като пръв пример за това можем да посочим масонската революция в Русия през 1917 г., която е щедро финансирана от западноевропейските ложи и тайно благословена от Ватикана. Тази революция до голяма степен разрушава държавата, която според редица икономисти и финансисти при тогавашните си темпове на икономическо развитие, към 1950 г. би била държавата № 1 в света! Тоталната дестабилизация на Русия, която след Византия е единствената държавническа опора на Вселенската Православна Църква, е наистина голям успех на богоборческите сили. Комунистическата идея – плод на западноевропейския рационализъм и атеизъм, е наложена с кървав терор именно в православна Русия, за която държавническия идеал винаги е бил Юстинияновата "симфония" между Църква и държава, и чиито владетели винаги са се подписвали като "царе по Божия милост". Ударът срещу Русия, предшестван от разделението и отслабването на нейните естествени съюзници- балканските държави, допринася за безпрепятственото установяване на комунистическия режим. Красноречив е фактът, че първите актове на новата власт са еднакви във всички страни, където тя се установява. Те са насочени срещу собствеността на хората и срещу Църквата. Така лишени от духовна и материална опора, те стават лесна плячка на безбожната идеология. Разрушаването на вековните традиции и семейството, подмяната на християнските ценности и идеали с комунистически алабализми, антирелигиозната пропаганда и атеистичното възпитание на децата безмилостно създават поколения, напълно отчуждени от Църквата и непознаващи Бога.

Забраните и изолацията от останалия свят неминуемо пораждат стремеж към него. Особено към лъскавия и материално обезпечен Запад, който все повече се превръща в кумир за униформения човек от комунистическия лагер. Постепенно се пораждат безразличие и дори ненавист към всичко родно, защото то вече се свързва само с комунистическото настояще, което явно се превръща в безкрайно бъдеще. А извечна слабост на човека е, че иска да живее "тук и сега"... В голяма част от хората в комунистическите страни, особено сред младежта, се изгражда максимата, че това, което идва от Запад е най-доброто, най-правилното, най-красивото. Вече са на лице условията, така необходими за поредната атака срещу православния свят, който, благодарение на наложения му атеистичен режим, е достатъчно изтерзан, омаломощен, и безразличен. "Принципът на доминото", "Кръстоносен поход на изток", "Империята на злото" – това са новите политически доктрини на САЩ и западноевропейски демокрации, насочени срещу държавите от комунистическия лагер. Планирайки "нежните революции", стратегът и политически съветник в кабинетите на няколко американски президента – Збигнев Бжежински определя и последния враг на Запада – Православието! Мълвина Господинова, историк http://www.pravoslavieto.com/docs/vojnata_sreshtu_iztochnata_tsarkva.htm

[Nordwave]

Не, критиката ти е във възпитан тон! (Як аватар си сложил ;))

[Бай Иван]

Аз ще се помъча да ти отговоря. Първо тя е вселенска, защото действително обхваща Цялото Божие Мироздание. След схизмата, вашата църква, поради понятиено"филиокве", промяна в тайнствата, най вече в евхаристията, поставяне на папата като пряк наследник на ап.Петър, което като че ли го прави непогрешим и директно комуникиращ с Бога, се отделя от Вселенската църква и не може да претендира за каноничност.
Походите против мюсюлманите са съпътствани с грабежи не само във Византия. Спомни си за изколването на ордата на Валтер Голтака във Франция. Спомни си за поразиите нанесени от Първия кръстоносен поход от самозванеца Петър. Аз пък ще ти припомня за св. Четиридесет мъченици. Житието няма да публикувам.

[Nordwave]

За разлика от БРЗО фанатиците, ние сме за толерантно отнощение към неправославните българи...А те ако има начин биха предизвикали гражданска война на православни българи срещу неправославни.

[Инжинер Донев]

А те ако има начин биха предизвикали гражданска война на православни българи срещу неправославни.

Няма такова нещо/

[Инжинер Донев]

Но признавам че воина срещу православието сред определени кръгове в България съшествува.

Само за да си демонстрирам думите пускам това изображение което намерих съвсем скоро(вчера го видях)

Ако е против правилата нека се изтрие, но аз го давам като пример

[Бай Иван]

Поне кажи от къде го изрови това?

[Инжинер Донев]

пратиха ми го по skype чата. Но автора ме помоли да не казвам кои е.

[Ванадий]

Изображението ми мирише на БНС.

Истинският враг е исляма не православието!

[Инжинер Донев]

не е на бнс
Авторът не е обвързан с никакви партии.

[Nordwave]

не е на бнс
Авторът не е обвързан с никакви партии.

Ще се радвам ако не се регистрира тук, че ще  имам много лошо предчуствие за акаунта му....

[Борисъ]

100% е от сектата на Войни на Тангра или Общество Дупе.Единствено при тях има идиоти,които могат да направят това.

[Атила]

2. Кръстоносните походи НЕ са били с цел унищожаването на Византия, а точно ОБРАТНОТО. Поне първите походи, които са и единствените имащи нещо общо с църквата. Първия поход е предизвикан от речта на папа Урбан Втори в Клермонт. която пък е предизвикана от молбата на Византийският император за помощ срещу селджутските тюрки. Самият император помага както на "народният поход", който е разбит в планините на Мала Азия, така и на същинския първи кръстоносен поход, който превзема Йерусалим.Той пожелава дори от кръстоносците да се закълнат, че всички превзети от тях земи ще се присъединят към Византия, но те отказват. Обвинението на авторката е предизвикано от четвъртия кръстоносен поход, който превзема Константинопол. Този поход обаче също е започнал с крайна цел светите земи, но заради алчните венецианци и ПРОТИВ ВОЛЯТА НА ПАПАТА се е пренасочил към Константинопол. Тогава Венеция си е съперничела с Византия за мястото на средиземноморкси търговски хегемон и затова е накарала кръстоносците да превземат Константинопол като заплащане за превоза с венециански кораби. Това е единственият поход срещу Византия и то не започнал с такава цел. Всички останали са против мюсюлманите, така че да заклеймяваш всичките походи като походи срещу православието е грешно.

На подчертаното с червено, това ще противопоставя Владиславе, като реален аргумент че кръстоносните походи не са би с цел мирна инвазия на изток, а със съвсем с ясните намерения да подчинят целият източно Православен свят на власта на папата на всяка цена. Борбата им срещу тюрките просто не издържа по никакъв начин алибито на рицарите че са тръгнали да освобождават светият град Йеруасалим от турците. Те са просто тръгнали на грабежи и плячка, зада попълват изпразнените папски каси на Ватикана. Просто направи си труда и изчети тези редове за светите 26 зографски мъченици, и сам прецени дали е била толкова благородна мисията на западните рицари походът им към Йеруаслим.

[Атила]

Владиславе, признаи едно нещо поне. Както източната! така и западната Православни църкви, определено са обсебени в повечето случаи от евреи или техни марионетки за да е това положението в момента в света. Защото в повечето случай, особенно при Римо-католицизма, влиянието на юдеите е било силно и определящо хода на събитията в света. Да вземем пример от един новопокръстен евреин! Томаз де Торкмада! НУЕВО КРИСТИАНО. По произход юдеин, но инак "ревностен католик" обезобразил Християнството до неузнаваемост с неговите силови методи относно справянето с опонентите на папата. Един от основателите на светата инквизиция, средновековният холокост за противниците на Ватикана. Да не говорим за йезуитите които са били изцяло на подчинение на папата, така нареченото Гестапо на папският престол. Които са доминирали изцяло евреи. Не изключвам и източната Православна църква, която от време на време е попадала под юдейско влияние през вековоете под формата на папска пропаганда или униатски движения. Просто искам да признаеш едно! че тези църковни деления са на основата на про-юдейска целенасочена анти-християнска пропаганда през вековете, да се мразим едни други, за да няма сговор по между нас, за да може те да си проправят път на техните антихристови планове. Ето това искам да чуя от теб Владиславе.

[stas]

Прав си,че много джедай са "инфилтрирали" църквите през вековете и дожедали до различни,често лоши последствия.Както подчерта,инквизицията и йезуитите са създадени от такива джедай.Всичко това е вярно,но не мога да се съглася,че разделението между църквите е плод на някаква такава масова юдейска конспирация срещу християните.Като цяло аз не вярвам в подобни конспираций били то в миналото или сега.Разделението между православни и католици става през 1054 и изтока и запада са еднакво виновни за това.Аз така виждам нещата.Друг е въпроса оначе,че през вековете католиците многократно са се опитвали да обединят църквите,но православните НЕ СА ИСКАЛИ.И до ден днешен католиците имат положително отношение към вас и нямат нищо против едно такова обединение - това го знам от личен опит и контакти с много католици.Вие обаче сте някакси по-агресивни и не желаете сякаш християните да се обединят - единственото ни спасение срещу исляма.При протестантите е друг случая и там юдейте вече играят главна роля.Те за мен са просто едни сектанти,сатанисти и психопати,нямащи нищо общо с нас.Докато католиците сме позитивно настроени към православните,то към протестантите сме изключително негативни и смятам,че вие също би трябвало да бъдете,тъй като те се отричат от основните И ЗА ВАС догми и закони на вярата.


Така че като цяло признавам,че джедайте са играли основна роля в някой събития в църквите и са отговорни за немалко злини,но не вярвам в голяма конспирация от тяхна страна за разцепването между християните.Както написах,еднакво сме виновни католици и православни за разцепването,но вие сте виновни пък,че не се е провело после съединение.

И до ден днешен католиците имат положително отношение към вас и нямат нищо против едно такова обединение - това го знам от личен опит и контакти с много католици.Вие обаче сте някакси по-агресивни и не желаете сякаш християните да се обединят - единственото ни спасение срещу исляма.

Ами покайте се , и ще ви приемем ! ;) Отречете се от ереста си, и няма проблем ! :)

.