Да си спомним за Илия Минев

[Фанагория]

На днешния ден преди осем години, в един мразовит януарски ден, завинаги престава да тупти огромното сърце на големия българин, на човека прекарал почти целия си изпълнен с болка живот, затворен зад решетките, по концлагерите и затворите издигнати от мракобесието на човешката омраза. Отдал своята вяра, труд и  младост, надявайки се, че в неговата родина ще дочака дни на разцвет и благополучие.

Угасна тихо, неразбран, изоствен, без храна и човешка топлота!

Завеща ни обвинителния въпрос:

" Ти какво пожертва, за да има и утре България?"

Поклон пред гордия и непреклонен български защитник на човешките права и свободи, несклонилия глава до последния си час- Илия Минев!

[Nordwave]

На 5 декември се навършиха 90 г. от рождението на големият борец за граждански права и антикомунист Илия Минев. Никъде на чух думичка, не прочетох и ред! Нищо чудно, та нали България все още се владее от душманите му. Същите онези, които го държаха да гние 30 години по затворите, сега го осъдиха и на забрава.



Може би всички имаме малка вина за това...
Прости ни! Илия Минев е роден на 5 декември 1917 г. в Саранбей (днес гр. Септември). През 1930 г. учи в гимназията в Пазарджик. Като легионер се обявява срещу разпространяваната от ремсистите комунистическа идея. По този повод е пребит жестоко от съучениците си ремсисти. След като излиза от болницата, баща му го изпраща да учи във Френския колеж в Пловдив, а след това да следва в Тулуза. Там завършва индустриална химия.

На 10 септември 1944 г. е задържан за една година в Пазарджишкия сектор на ДС. Освобождават го, но през 1946 г. отново е арестуван. Мотивите – "оказва системна съпротива на комунистическата партия". Държаваният обвинител Минковски иска смъртна присъда, но Илия Минев се "разминава" с 25 години затвор.

През 1975 г. по вътрешни административни разпоредби е осъден на още 6 години. В затвора престоява обаче 8. Този период е прекарал във всички затвори на страната – най-много в Пазарджишкия, Пловдивския, Старозагорския. 1860 дни е бил в единочка (карцер), 460 дни е правил гладни стачки.

Освобождават го. Живее в гр. Септември под домашен арест.

През 1987 г. Илия Минев пише писмо до президента на САЩ Роналд Рейгън, до международни организации за защита на правата на човека. В писмото си описва циничното нарушаване на правата на българските граждани. Отново е арестуван. Обяява гладна стачка за 20 дни. Освобождават го. Под домашен арест е в гр. Септември. На 11 януари 1988 г. в дома си в гр. Септември, Илия Минев и малка група съмишленици основават Независимото дружество за защита на правата на човека(НДЗПЧ). Правят се нови опити на ДС да го пречупи...

На 15 септември 1988 г. обяява гладна стачка (продължава 63 дни) в защита на Петър Манолов.

През 1993 г. пише остро писмо на тогавашмия президент Жельо Желев, критикувайки водената от него политика.
Умира на 6 януари 2000 г. в мизерия и самота.

[Death angel]

"Не се страхувай, бори се, не вярвай на врага" - Илия Минев !

Поклон пред светлата му памет !

[АТАКА В МРАКА]

ЩЕ МИ ПРОСТИТЕ, ама не знам кой е Илия Минев!

ЗНАМ САМО, че не е негър и не е "български Нелсън Мандела".... български Мандела може да е Иван Костов или дон Цеци - щото и двамата са църни 

[Индивидуалист]

Безмилостните изроди комунисти избили хиляди хора по политически причини и осъдили още повече.
Доказали се като най-извратените същества в 20 и 21 век с първобитно мислене.
Герой на България - Илия Минев.
Къде са медиите ? Да отдадат заслужена почит поне и признание и да се даде гласност на всичко което се е случило.

[Фанагория]

ЗНАМ САМО, че не е негър и не е "български Нелсън Мандела"..

Ама ти си голям умник! Това е човекът, чийто кокали гниха по затворите години нред, а сравнението с мандела е, че и двамата са борци за свобода на родината си!

Но хора, които не знаят какво е собода и кой е бай Илия е нормално да имат първосигнални реакции

[Бащицата Махно]

ЗНАМ САМО, че не е негър и не е "български Нелсън Мандела"..

Ама ти си голям умник! Това е човекът, чийто кокали гниха по затворите години нред, а сравнението с мандела е, че и двамата са борци за свобода на родината си!

Но хора, които не знаят какво е собода и кой е бай Илия е нормално да имат първосигнални реакции

Той се шегува! Не се ядосвай!

[Nordwave]

На 16.01.1988 г. в град Септември е основано Независимо дружество за защита правата на човека (НДЗПЧ). Негов създател и лидер е доайенът на българските дисиденти Илия Минев, човекът с най-дълъг "стаж" в политзатворите в България - общо 33 години.
Може би малцина от българите в днешно време са чували името му, но това си има логичното обяснение. Вечните му противници - комунистите, начело с Тодор Живков, чрез Държавна сигурност (ДС) години наред правят всичко възможно да крият съществуването на Илия Минев или да изкривяват по всевъзможни начини фактите за личността и делата му. Изкарват го фашист, подготвящ сваляне на правителството и го обвиняват, че набира съмишленици за въоръжен преврат, с който да започнат революция. Това са само част от многобройните обвинения към него, съчинявани от ДС.

Всъщност той е бил вкарван в затвора само заради идеите и мненията, които без страх изказва публично. Не е одобрявал властта чрез насилие, скриването на исторически факти от народа, лишаването от всякакви права на хората и други подобни несправедливости. Искал е демокрация, законност и свобода в България, и като несъгласен с начина на управление при комунистическия режим, са го набедили за "враг на държавата". Цял живот е бил следен и наблюдаван навсякъде, където отиде. Всички негови роднини и съидейници също са били под наблюдение.

През периодите, в които е бил на свобода, е правил опити да информира чрез писма влиятелни политици от силните западни страни за ситуацията в България. Повечето опити, разбира се, били осуетявани от властимащите.

След над 30 години затвор, побой, упоявания, убийства на негови последователи и съидейници, никога не е издавал на властите плановете си за борбата срещу отнемането на човешките права, нито за идеята да създаде Дружество за защита на тези права. Не е назовал името на нито един свой сподвижник, дори е предприемал гладни стачки, протестирайки срещу какви ли не неправди. Едно от най-дългите му стачкувания без храна продължило 62 дни! Илия Минев никога не се е отказал от идеите си, не успяха да го пречупят!

След окончателното си излизане от затвора той се захваща със създаването на споменатото дружество. Създал е също така и в. "Свободно слово", чрез който разкрива много "кирливи ризи" и истини.

След свалянето на Тодор Живков от власт Илия Минев не е допускан до трибуната на нито един от тогавашните митинги. Хора, за които той би трябвало да е идол, му пречат да получи думата. Моментът, който е чакал цял живот, му е отнет от онези, от които най-малко е очаквал - "демократите". Нещо повече, отказали му да говори пред хората с думите: "Демокрацията е за нас, не за теб!"

Успоредно с това му открадват НДЗПЧ. Румен Воденичаров (уж сподвижник на Минев и член на дружеството) се самообявява за лидер на НДЗПЧ и твърди, че Илия Минев се е съгласил да бъде почетен председател и му предал щафетата. Това става със задкулисни "игри" и без съгласието на истинския водач.

Когато в СДС се заговорило за евентуална покана на Минев в партията, имало реплика на Иван Костов: "Кой беше този?" Дисидентът с достойнство отказва да членува в СДС.

Години по-късно името Илия Минев остава забравено и пренебрегнато от управляващите (с малки изключения). Публично се честват разни дати, издигат се на пиедестал имената на определени "политици", но никой не споменава за мъките и борбата на Илия Минев и за НДЗПЧ.

Потънал в забрава и мизерия, на 6 януари 2000 година най-големият български дисидент Илия Минев издъхва. По-късно посмъртно получава от тогавашния президент Петър Стоянов орден "Стара планина" - I степен. За погребението влиятелни хора отпускат финанси в знак на уважение и почит. Но къде беше това уважение, когато наистина имаше нужда от него? Защо приживе го пренебрегваха и отхвърляха, а след смъртта му се престориха на примерни негови съидейници? Това са въпроси, на които едва ли някой ще отговори честно и обективно.

Илия Минев просто беше неудобен конкурент и съперник. Най-вече, защото не беше като всички останали - жаден за власт и пари. Той просто искаше България да бъде силна и уважавана държава, а народът й да е духовно и физически свободен, оценяван високо, както би трябвало да бъде. Но уви, това едва ли ще се случи...

Можем само да се надяваме този дух, който е крепял и вдъхновявал Илия Минев, скоро да се прероди в новото поколение българи или в конкретни личности, защото страната ни има нужда от истински и достойни лидери - хора от висотата на вечно страдалия за родината си Илия Минев. Светла му памет!

Източник: http://www.epochtimes-bg.com/

[Индивидуалист]

иван костов,петър стоянов,румен воденичаров и тем подобни,все миризливи лайна наредени веднага след комунистите,депесарите и ндсв,имат ли капка съвест тези мръсни твари.аа и жельо жабока и той тези дни се изсра,че половината агенти на дс били работили добре за демокрацията.тъпанар ще си остане жельо жабока,и вицето му серсемеджиев унищожил 29 000 досиета,все говеда и лайна.

[Фанагория]

жельо жабока

Моля те, ако обичаш без обиди, към жабока! В приказките, той се превръща в красива принцеса, за разлика от ядящия на пряко вафли, който в нищо и никога няма да се превърне!

[Стефан Караджа]

Абе не ви ли е срам да сравнявате ВЕЛИК БЪЛГАРИН с маймуна,която до оня ден не знаеше как е да се слезе от бананово дърво.Смях.

[Likvidatora]

А да не забравяме че именно демокрацията даде начален тласък на силовите групировки.Именно хора като Луканов,Стоянов и Виденов създадоха босовете с прякори на плодове и зеленчуци :)

[Атила]

БОГ ДА ГО ПРОСТИ И ВЕЧНА МУ ПАМЕТ! НА ТОЗИ ИСТИНСКИ ЧОВЕК И БЪЛГАРИН. БОГ ДА УПОКОИ В ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО, НЕГОВАТА МНОГОСТРАДАЛНА ДУША АМИН.

[Nordwave]

Роден на 5 декември 1917 г. в Саранбей (днес гр. Септември). Илия Стоянов Минев e български антикомунист. Затворникът с най-дълъг "стаж" в Европа (лежал е 33 години в българските затвори).



Завършил Френския колеж в Пловдив и Индустриална химияа в Тулуза (Франция), където се запознава с Франсоа Митеран.

Като гимназист в Пазарджик се обявява срещу комунистическите идеи, разпространявани от ремсистите. Активен участник в легионерското движение, в периода (1941-1944) е член на главното водачество на СБНЛ, завеждащ отдел "Външно -политически" и водач на легиона в Пазарджик. На 10 септември 1944 г. е задържан за 1 година в Пазарджишкия сектор на ДС. Освобождават го, но през 1946 г. отново е арестуван. Мотивите - "след Девети септември 1944 г. продължава да стои на фашистки позиции и да провежда активна антикомунистическа дейност". Държаваният обвинител Минковски иска смъртна присъда. През 1946 г. е осъден на доживотен затвор по обвинение, че е един от главните инициатори за създаване Организация за възстановяване на бившите национални легиони, с цел събаряне, подравяне и отслабване установената в държавата власт, чрез преврат и терористични действия. Впоследствие присъдата е заменена на 25 г. лишаване от свобода.
С кратки промеждутъци, прекарва в затвора до 1978 г. Този период е прекарал във всички затвори на страната (най-много в Пазарджишкия, Пловдивския и Старозагорския); 1860 дни е бил в единочка (карцер), 460 дни е правил гладни стачки. След като е освободен, живее в град Септември под домашен арест. През 1987 г. пише писмо до президента на САЩ Роналд Рейгън и до международни организации за защита правата на човека. В писмото си описва циничното нарушаване на правата на българските граждани. Отново е арестуван. Обявява гладна стачка за 20 дни. След като го освобождават, отново е под домашен арест в град Септември. На 11 януари 1988, в дома си в град Септември, Илия Минев и малка група съмишленици основават Независимото дружество за защита правата на човека (НДЗПЧ). Идеята му за създаване на Дружеството възниква в затвора. В периода 1984-1985 работи активно по организирането на такова дружество. През 1988 г. става председател на НДЗПЧ.

Умира в мизерия и самота на 6 януари 2000 г. През 2002 г. в София е издигнат негов паметник. През 2008 г. в град Септември е открит бюст-паметник на Илия Минев.

[killed_by_death]

Поклон пред този герой!