Последният заговор срещу Императора

[Angel Lights]

Прекалено много могъщи сили са били заинтересувани от смъртта на Наполеон на остров Света Елена. Дали гибелта му е била предизвикана от тях, или е просто резултат от злощастно стечение на обстоятелствата?

В една от тетрадките на младия кадет от военното училище в Бриен Наполеоне ди Буонапарте, историците откриват недовършеното изречение "Света Елена е малък остров....". Никой не може да каже, какво точно е привлякло вниманието на бъдещия император на Франция към това парче земя, изгубено в Атлантика край западните брегове на Африка. По волята на съдбата обаче, тъкмо то се оказва мястото, където трийсет и пет години по-късно приключва жизненият път на една от най-великите фигури в историята на човечеството. Загадката на смъртта му занимава вече няколко поколения учени, много от които са убедени, че Наполеон най-вероятно е бил отровен по заповед на някой от многобройните си и могъщи врагове.

Известно е, че още през

Първите години от заточението

си на Света Елена, Императорът непрестанно се оплаква на британския губернатор Хъдсън Лоу от своето влошаващо се здраве. Наистина, последното е нещо естествено, предвид ужасния климат на острова, където дизентерията и различните чревни и чернодробни възпаления са нещо обичайно. Не е чак толкова естествено обаче, подчертано пренебрежителното отношение на англичаните към оплакванията на техния пленник. Така, през 1818, след неуспешен опит да го превърне в свой доносник, губернаторът Лоу изгонва от острова личния лекар на Наполеон – ирландецът О'Мира, на когото последният има пълно доверие. Научавайки за това Императорът тъжно отбелязва: "Смъртта ми наближава. Изглежда моите английски тъмничари смятат, че живея вече прекалено дълго". Малко по-късно той изпраща отчаяно послание до майка си Летиция и своя чичо – кардинал Феш в Рим, в което ги моли спешно да му изпратят нов лекар, както и свещеник. За съжаление, въпреки че най-добрите тогавашни френски медици предлагат доброволно да споделят заточението на Императора на Света Елена, най-близките му роднини решават да изпратят там само двама корсиканци – престарелият абат Буонанита и фелдшера Антомарки, чиито лекарски способности са под всякаква критика. Обяснението е, че по онова време и Летиция Бонапарт, и нейният брат, съвсем искрено са вярвали, че Наполеон отдавна е напуснал острова и, че цялата история със смяната на лекарите цели да запази в тайна тъкмо този факт. Така или иначе, появата на Антомарки през 1819 съвсем не води до някакви подобрения в здравето на височайшия заточеник. Тъкмо напротив, само година и половина по-късно, на 5 май 1821, Наполеон умира в ужасни мъки, оставяйки след себе си загадката, чието решение и днес тормози доста историци.

Впрочем, първата реакция на мнозина негови съвременници е, че

Императорът е бил отровен


при това най-вероятно от своите английски тъмничари. За основание им служат думите на самия Наполеон, който само няколко дни преди да умре, диктувайки завещанието си, произнася следните думи пред своя камердинер граф Маршан: "Умирам, преди да ми е дошло времето, от ръцете на убиец на служба на английската олигархия, но вярвам че един ден самите англичани ще отмъстят за мен".

Официалният протокол от аутопсията , подписан от корсиканеца Антомарки и петима британски лекари, както и повторният оглед на тялото, извършен от д-р Хемъри, две години по-късно, обаче свидетелстват за естествена смърт. В тях се говори за много сериозна стомашна язва, съчетана с голямо раково образувание, открито пак в стомаха. Тоест, Наполеон очевидно е бил толкова сериозно болен, че едва ли би живял още дълго, дори ако е можел да напусне самотния остров в Атлантика. В продължение на повече от един век този факт не се оспорва от сериозните историци, докато в началото на 60-те години на нашето столетие една книга на никому неизвестен до този момент шведски лекар обръща всичко надолу с главата. В нея въпросният д-р Форшувуд доказва по достатъчно убедителен начин, че Наполеон все пак е бил отровен. Истинската сензация обаче избухва няколко години по-късно, когато няколко съвсем независими една от друга изследвания (едното от тях проведено в Центъря за атомни изследвания Харуел) на съхранени кичури коса от главата на Императора, притежавани при това от различни лица, показват съдържание на арсеник в такива количества, че не оставят никакви съмнение относно причината за смъртта му.

Според шведския лекар, при Наполеон липсва най-важният белег на боледуващите от рак – общото отслабване на организма. От медицинска гледна точка е съвършено нелепо да се твърди, че Императорът цели шест години е страдал от рак без при това да загуби и грам от теглото си. Напротив – констатацията за затлъстяването на тялото му, дори и след като в продължение на цели седмици той почти не е поемал храна и организмът му е бил изтощен до крайност, е

Типичен признак за отравяне

с арсеник. В полза за това предположение говори и почти пълното окапване на косата и космите. От друга страна, внимателният анализ на проколите от двете независими аутопсии показва, че Императорът със сигурност не е умрял от хепатит, както и, че стомашната язва, от която е страдал, съвсем не е била толкова ярко изразена, че да причини смъртта му. Тогава?

На пръв поглед, резултатите от експертизите с кичурите коса на Наполеон ясно показват, че той е умрял след като в течение на известно, при това сравнително кратко, време е бил тровен с арсеник. Задълбочените проучвания на шведския медик Форшувуд обаче, доказват, че "съществуват съвършено ясни следи за хронично отравяне с арсеник, като данните показват, че въздействието му не е било толкова силно, та да предизвика бързата смърт на Императора". Според него, истинската причина за смъртта на заточеника е била дозата хлориран живак, дадена му от британските лекари ден преди да умре. Нещо повече, шведът твърди, че първите дози арсеник са били дадени на Императора още в началото на века. Първият пристъп, съпроводен с всички характерни белези за подобно хронично отравяне, Наполеон получава още през 1805, в навечерието на битката при Аустерлиц, свидетели на който стават императрица Жозефина и външният министър Талейран. Следващият настъпва през 1809. Един от най-силните преживява по време на похода си в Русия (1812), в навечерието на Бородинската битка. Следващият е през 1813, след победата при Дрезден. По време на краткото заточение на остров Елба, камердинерът Маршан констатира появата на екзема, която, според днешните лекари съвпада с признаците на отравяне с арсеник. Оттам нататък пристъпите непрекъснато зачестяват – те следват един след друг, както по време на "Стоте дни", така и след пристигането на Императора на Света Елена. Изучавайки последователността и силата на въпросните пристъпи, д-р Фершувуд успява дори да установи и вероятните размери на дозите арсеник, които са били давани на Наполеон през последните петнайсетина години от живота му. И все пак, не това е била (единствената) причина за смъртта на Императора. Непосредствената е решението на британските лекари и корсиканеца Антомарки да му дадат хлориран живак, който макар че по принцип не е опасен за стомаха, става смъртоносен, ако се трансформира в живачна сол. Точно поради това подобно лекарство никога не следва да се предписва, ако болният преди това е поемал определени други вещества, едно от които е бадемовото мляко. А от мемоарите на Антомарки и Бертран историците научават, че именно през 1821 Наполеон започнал да пие сироп, съдържащ такова мляко.

Излиза, че отравянето на Императора е било осъществено на три различни етапа. По време на първия (продължил над петнайсет години) отровителят редовно е давал на Наполеон малки или по-големи дози арсеник, които постепенно разрушават организма, причинявайки и язвата в стомаха му. На втория етап неизвестният вече се подготвя за решителния удар, тъпчейки Императора с бадемов сироп. На третия етап, настъпил след като Наполен приключва със съставянето на завещанието си и вече "не представлява интерес", той получава мощна доза хлориран живак, който, смесвайки се с бадемовия сироп, се превръща в силно отровна живачна сол и в крайна сметка причинява смъртта му.

Кой е отровил Императора?

На пръв поглед отговорът е еднозначен – англичаните. Форшувуд обаче не мисли така. Английските лекари дори не са подозирали, че Наполеон е пиел бадемов сироп. Тоест, истинският убиец е онзи, който, знаейки какво лекарство британците се готвят да дадат на Императора, е направил така, че в предходните дни той задължително да получи своята порция бадемов сироп. Този човек със сигурност не е бил британец (те не са имали постоянен достъп до резиденцията Локууд), не е бил и някой от лекарите, за кратко осблужвали Наполеон. Нито пък това си били камердинерите Маршан и Сен-Дени или маршал Бертран, чиято лична преданост към Императора е извън всяко съмнение. Остава само един човек – граф дьо Монтолон, тъмна личност, стигнал до генералски чин благодарение на съмнителните "услуги", оказвани от него на различни високопоставени функционери на Империята. Повечето историци са единодушни, че Монтолон решава да последва Наполен в изгнанието му на Света Елена, само за да се измъкне от лапите на многобройните си кредитори, както и с надеждата, че ще бъде споменат в завещанието на Императора (общата му сума е била над три милиарда франка! ). Известно е също, че преди да замине Монтолон предложил услугите си на крал Людовик ХVІІІ, за когото живият Наполеон е представлявал смъртна опасност. Така, нещата като че ли най-после идват на мястото си. Поне на пръв поглед. Защото изглежда съмнително, че граф Монтолон, който съвсем не е бил сред най-приближените на Императора, е можел да го трови с арсеник, дълги години наред. Наскоро британският професор Хамилтън Смит обяви, че е открил отговора и на този въпрос. Според него арсеникът е бил предписван на Наполеон като лекарство, защото, както и известно, в малки дози той представлява много ефективно стимулиращо средство. Което, може би, действително обяснява всичко.

[Сосипатор]

А бе къв бадемов сироп, тоя е умрел от сифилис.

[Сосипатор]

А бе къв бадемов сироп, тоя е умрел от сифилис.

От сифилис умря любимеца на всички русофили като теб - Ленин.

Както и Александър дъ грейт наричан на запад от Благоевград Аце Великиот.

А колко Ленин ми е любимец, толкова да си жив!

[Сит]

Грешката на Наполеон е, че не напада Османската империя и не ни освобождава, а отива да се занимава с руснаците >:(

[Сит]

Грешката на Наполеон е, че не напада Османската империя и не ни освобождава, а отива да се занимава с руснаците >:(

Всъщност той ПЪРВО напада Османската империя.    За десанта в Египет да си чувал? 

Говоря за европейската част на империята :)  Балканите.

[samvoin]

Наполеон не е бил приятел на България и не е бил повече от великофренски шовинист, във външнополитическите си стремежи, но във вътрешнополитически план изправя Франция на крака и я води до голям прогрес, което респективно много ядосва масоните и "богоизбраните"...
Респективно е ясно кой и защо го отравя.Той идва на власт като единслуга на тези сили, доведен е и чрез такъв преврат, но всъщност прави завой от техните упътвания и за това завършва по - този начин.
Огромна глупост прави с нападението си срещу Русия, тъй като запада това и чака, подобна грешка прави и Хитлер, макар в неговия случай нещата да са по - неизбежни.
Но е факт, че не е умрял от сифилис, а е утровен от илюминати на които спира да слугува с отрова като тази с която и цар Борис Трети е отровен и която се употребява по - късно от британското разузнаване, през ВСВ т.е.
Понеже често пъти се правят сравнения, в някои отношения може би частично уместни /по - отношение на социалната и вътрешна политика и вътрешния прогрес на страните им/, между Наполеон Бонапард и Адолф Хитлер. Само че ще кажа че между личния живот, биографията, произхода и протичането на нещата между двамата не може да има абсолютно никакво сравнение.
Двете основни разлики са първо в разгулния личен живот на Наполеон /типичен за един французин, французите особено висшите им кръгове се славят като едни от най - развратните в историята на Европа с основание/ и скромния живот на германски работник и войник до самия край на жизнения път на Адолф Хитлер.
Друга съществена разлика е, че докато Наполеон е от едър буржоазен и богат род и никога не изпитва мизерията и глада на гърба си, нито е Сирак - Хитлер остава сирак на 13 години, бори се сам за живота си, минава през кошмарите и глада на не гарманския редови труженик и войник и с една ниска степен на образование се възкачва на власт и поставя в джоба си всички аристократи, образовани, буржоа и пр. и познава дълбините и същноста на душевноста, психиките и проблемите на германския работник и представителя на германските маси, така както никой управник преди и след него дълбините на душата на своя народ и неговите маси...
Бенито Мусолини, също за разлика от Адолф Хитлер е известен с женкарския си и разгулен личен живот, със суетата си и с отделянето на доста повече средства лично за себе си, докато Адолф Хитлер не само демонстрира скромен живот пред масите от своя народ показно, но и го води в действителност в ежедневието си, по-спомени на всички свои приближени.
В интерес на Истината, Сталин макар и женкар и многоженствен, също така живее скромно и не отделя държавни и народни средства за себе си, който ми е една категорично антипатична личност по - обясними причини, но отделя разбира се такива за висшия ешалон на репресивния си апарат чрез който удържа власта и който задържа и подчинява по - този начин.
Огромния дял от финансови средства, отиват именно за агентурата му и висшия военен ешалон, както и за въоръжение доста по - късно, за служителите и дипломацията му, доста от които водят крайно разгулен живот, за разлика от Хитлер, който първо е съкратил до минимум вътрешната администрация и второ отпуска доста ускъдни средства на своята администрация и агентура, като изключим армията и дипломацията му...
Та това са огромните съществени различия, между всичките тези личности.
В интерес на обективната Истина, българският монарх цар Борис Трети е най - скромния монарх в историята на ВСВ и изобщо в Европа през последните два - три века, в своя житейски път и откъм жени, и откъм средства за личните си потребности.
Не коментирам разбира се тук, други негативни негови качества довели до неблагоприятния развой на събитията и присъщи на цялата кобургска династия и на самият него в някаква степен и до голяма степен чужди по - онова време на българската душевност и нрав...

[samvoin]

Грешката на Наполеон е, че не напада Османската империя и не ни освобождава, а отива да се занимава с руснаците >:(

Всъщност той ПЪРВО напада Османската империя.    За десанта в Египет да си чувал? 

Говоря за европейската част на империята :)  Балканите.

За да стигне до тук трябва първо да мине през Австро-Унгария и Прусия.Проблема е,че след като ги смазва решава да атакува и Русия,което го проваля.Наполеон се бори с всички големи империи в Европа,поробили народи като българският,включително Османската империя.

И тука нещо ни полъгваш бая, ама айде...

[Сосипатор]

А бе къв бадемов сироп, тоя е умрел от сифилис.

От сифилис умря любимеца на всички русофили като теб - Ленин.

Както и Александър дъ грейт наричан на запад от Благоевград Аце Великиот.

А колко Ленин ми е любимец, толкова да си жив!

Не знам на теб,ама всички русофили много си го обичкат,а ти май беше такъв.
Александър македонски до колкото знам бива отровен от генералите си,които по-късно разкъсват имерията му на части.

И Александар дъ грейт, и Наполеон, и Ленин, и Ал Капоне са умрели от сифилис.

Фридрих Барбароса се е удавил във вода до колената.