Родният национализъм трайно обитава европейската провинция

[Франкист]

Когато попитат Волен Сидеров защо "Атака" е станала пасивен слуга на правителството на ГЕРБ, без да е поискала нищо в замяна, той обича да прави сравнение с актуалния политически модел в Италия. И там подобна партия - "Северната лига", подпомагала кабинета на Силвио Берлускони, което било полезно за страната. Всеки път обаче Сидеров приключва дотук с международната част от обясненията. И няма как да е иначе, защото подкрепата за съответните премиери е единствената прилика между "Атака" и "Северната лига". В Италия националистите не са просто обикновени привърженици на Берлускони, а равноправни партньори в коалицията му "Дом на свободите" и са в правителството. Единият от лидерите им - Роберто Марони, например, е министър на вътрешните работи, който често е възхваляван от медиите за твърдата му политика срещу мафията. Но дори и това не е най-основното, с което тази италианска партия се отличава от "Атака", макар и двете да са се зародили покрай съвсем доморасли проблеми.

При основаването си в края на 80-те "Северната лига" (то е заложено и в името й) дори не беше националистическа, а сепаратистка организация и си беше поставила за цел отцепването на по-добре развитата икономически Северна Италия в отделна държава, наречена Падания. Другият й вожд Умберто Боси се заканваше, че влезе ли веднъж в правителството, партията му

ще премести столицата от "крадливия Рим" в Милано

Общо взето все утопични мечти, което е характерно за началния период на повечето националистически формации в Европа. Само че с появата си начело на Италия, лигата се отрезви и промени основните си цели. Макар идеите за разделяне на страната да не са премахнати от партийната й програма, те са отдавна заровени, а сега нейните задачи са доста по-реалистични и някои от тях тя вече изпълнява.

Освен че прокара суров закон срещу емигрантите, лигата работи за излизане на Италия от европейския валутен съюз, връщане на националната валута - лирата, а в по-далечна перспектива и за излизане на Италия от ЕС, който тя обвинява в опит да закрие националните държави и да установи в Европа нова безлична супердържава. Тоест "Северната лига" вече е част от модерния европейски национализъм. За него са характерни непоносимост към емигрантите, до голяма степен и към исляма, неодобрение на членството на Турция в ЕС, а и на самия ЕС като организация, както и програма, залагаща на възвръщането на стария облик на Европа - като континент на националните държави.

Въпреки очакванията, че и "Атака" ще надрасне детския си период на провинциален национализъм и с времето ще започне да се насочва към политиката на своите европейски събратя, нищо подобно не се случи. Още щом подуши властта,

Сидеров превърна партията в един паж

на правителството и към днешна дата дори не е ясно към какво точно се стреми. Антитурската и антициганската реторика бяха леко загърбени, а на тяхно място не се появи нищо повече от послушание пред ГЕРБ. Евродепутатите от "Атака" проформа седят заедно с останалите евроскептици в ЕП, които в миналия парламент си имаха и група "Идентичност, развитие, суверинитет", а сега са независими, и уж гласуват солидарно с тях, но досега нито веднъж и нито един активист от партията, нито пък лидерът Сидеров не са изразили ясно позицията си към ЕС. "Атака" никога не се е изказвала и по въпроса за самото членство на България в ЕС и евентуалното бъдещо присъединяване на страната към общата европейска валута, което неминуемо ще се отрази върху обикновените хора. Дори напротив - с цялото си поведение Сидеров създава усещането, че е лидер не на евроскептична, а на проевропейска партия, която харесва всичко, което правят Брюксел и българският му партньор Бойко Борисов. И че всъщност е по-скоро "за" влизането на Турция в голямото европейско семейство - неговата депутатка Калина Крумова придружаваше Бойко Борисов при визитата му в Анкара.

Но проевропейски партии в България има и вляво и вдясно.

Какъв е тогава смисълът от "Атака"?

Като включим и това, че у нас беднотията не привлича емигранти, които Сидеров да гони навън по подобие на "Северната лига" и останалите националистически организации в Европа, а ракетата носител СКАТ вече не работи в нейна полза, бъдещето на тази партия е толкова неясно, колкото и настоящите й партийни цели.

Липсата на ясно дефинирана позиция по въпросите, занимаващи европейския национализъм, е характерна черта и за другата ни националистическа формация - ВМРО. Отличителното при нея е, че каквото ще да става у нас, тя едно си знае, едно си бае - Македония, та Македония. Застинала в проблем, който датира от преди повече от век и който иначе може да е романтична част от българската история, но още Стефан Стамболов е прозрял, че няма как да бъде решен, на ВМРО от години й убягва съвременна България. Като резултат редовно й убягват и четирите процента от изборния праг за влизане в парламента. Добре че понякога в македонските съдилища се появяват и хора с български паспорти, та ВМРО намира причини да се активизира, а оттам българите си припомнят, че тя все още съществува. Но дори и в такива моменти на човек му се струва, че

гледа по-скоро исторически филм,

а не съвременна реакция на една модерна националистическа партия. Обикновено в ход се пускат вехти лозунги и закани, които може и да вършат работа за сплотяване на партийната членска маса, но нито решават проблема, нито носят реална полза за когото и да било. Актуалната история със Спаска Митрова само доказва това. Политологът Иван Кръстев бе описал във в. "Култура" този, характерен и за ВМРО, подход към събитията така: "(За тях) България граничи не с реални държави, а със собствените ни комплекси и спомени". Точно заради това в нашата страна в момента името "Македония" не въздейства по никакъв начин на избирателите и нито качва, нито сваля рейтинг. За сравнение - в съседна Гърция абсолютно всички партии знаят, че всяко действие, свързано с Македония, може да се окаже решаващо за изборния им резултат. Затова и спорът за името й се проточва в годините, а ПАСОК и "Нова демокрация" си го прехвърлят една на друга, за да поддържат огъня у избирателя.

Така че нито случаят "Спаска Митрова" и подобните нему, нито тупането по корема с възгласи "Булгар, булгар!" ще върнат ВМРО в реалната политика. Вероятно това кара партийните лидери да търсят други начини, за да се докопат до парламента. Последният опит бе със "съзидателната" коалиция с партиите на Христо Ковачки и Николай Камов. Ама и той се оказа неуспешен. Тази традиция да се търсят подобни безпринципни коалиции толкова е заразила партията, че се прилага дори в редките случаи, когато отделни активисти на ВМРО се озовават на някой отговорен пост. В Пловдив например кметът на ВМРО Славчо Христов, който на последния конгрес на партията се обяви против лидера й Красимир Каракачанов, в момента управлява в съдружие с БСП. В Бургас партийният лидер Георги Дракалиев като общински съветник години наред гласуваше послушно всяка докладна на бившия червен кмет и в резултат на последните избори хората просто го изхвърлиха от съвета.

Към всичко това може да се добави и още една типично българска причина за слабата популярност на иначе Революционната Организация. Това е нежеланието на провалилия се и омръзнал на избирателите партиен лидер да освободи поста на други лица с повече свежи идеи. Има го в ДСБ, забелязва се в БСП, но с пълна сила важи и за ВМРО. Красимир Каракачанов парира всеки опит да бъде сменен. На конгреса миналата година предпочете да допусне разделение в партията си и да бъде преизбран само от част от делегатите, наместо да рискува да загуби поста. А неотдавна обяви подписката на своите противници за свикване на извънреден конгрес за фалшива. Все пак Каракачанов вкара в ръководството и малко свежа кръв като харизматичния варненски лидер Костадин Костадинов. Но наместо да вдъхне нов живот в организацията, по-вероятно е Костадинов да се изгуби във вехтите разбирания за национализъм на несменяемия си стар лидер.

[генерал Вазов]

Това кой го е писал?

[eдин Бългaрин]

Още щом подуши властта,

Сидеров превърна партията в един паж

на правителството и към днешна дата дори не е ясно към какво точно се стреми. Антитурската и антициганската реторика бяха леко загърбени, а на тяхно място не се появи нищо повече от послушание пред ГЕРБ. Евродепутатите от "Атака" проформа седят заедно с останалите евроскептици в ЕП, които в миналия парламент си имаха и група "Идентичност, развитие, суверинитет", а сега са независими, и уж гласуват солидарно с тях, но досега нито веднъж и нито един активист от партията, нито пък лидерът Сидеров не са изразили ясно позицията си към ЕС. "Атака" никога не се е изказвала и по въпроса за самото членство на България в ЕС и евентуалното бъдещо присъединяване на страната към общата европейска валута, което неминуемо ще се отрази върху обикновените хора. Дори напротив - с цялото си поведение Сидеров създава усещането, че е лидер не на евроскептична, а на проевропейска партия, която харесва всичко, което правят Брюксел и българският му партньор Бойко Борисов. И че всъщност е по-скоро "за" влизането на Турция в голямото европейско семейство - неговата депутатка Калина Крумова придружаваше Бойко Борисов при визитата му в Анкара.

Но проевропейски партии в България има и вляво и вдясно.

Какъв е тогава смисълът от "Атака"?

Като включим и това, че у нас беднотията не привлича емигранти, които Сидеров да гони навън по подобие на "Северната лига" и останалите националистически организации в Европа, а ракетата носител СКАТ вече не работи в нейна полза, бъдещето на тази партия е толкова неясно, колкото и настоящите й партийни цели.

Толкова лъжи на едно място може да концентрира само някой наистина изкукал олигофрен, "образовал" се в РАБФАК.

[генерал Вазов]

Колев, триеш ме защото не можеш да отговориш, нали? Пак задавам въпроса си: ти обиждаш ли в този форум?

[eдин Бългaрин]

Колев, триеш ме защото не можеш да отговориш, нали? Пак задавам въпроса си: ти обиждаш ли в този форум?

Обижда, разбира се.
И той е лигльо като теб - и ти обиждаш в оня форум, ама иначе се правиш на много стриктен, когато някой, обиден от теб или такива като теб, отвърне.
От една мая сте с жалкото ефрейторче - бездарни натегачи и вечни беквокали.

[Nordwave]

[admin]Предържайте се към темата на съответният пост, и не се отклонявайте от основната тема. Можете да водите дълги дискусии, като трябва да се съобразявате с правата и мненията на останалите участници. Това увеличава доброто мнение спрямо вас и възможноста за приятелски реакции отстрана на другите потребители. Не се допускат обидни спорове във форума.[/admin]

[omerzen]

Администраторът е прав.
За обидите си има кръчма. Тук е форум.

[Panzerfaust]

Всякаква аналогия между Атака и Северната лига е безпочвена! Нито причините, нито условията, нито последиците са еднакви!

[eдин Бългaрин]

Администраторът е прав.
За обидите си има кръчма. Тук е форум.

Е, то по принцип администраторът винаги е прав.
Ама на практика интернет форумите не са нищо повече от долнопробна кръчма. И колкото и фатмаци да се назначават за модератори, каквито и сопи да размахват, форумът все си остава интернетска викалня, респ. клоака.
Най-чистият интернет форум е този форум, който е инсталиран на компютър без интернет връзка.

[eдин Бългaрин]

Всякаква аналогия между Атака и Северната лига е безпочвена! Нито причините, нито условията, нито последиците са еднакви!

Ми той драскачът си го е казал, бе:

подкрепата за съответните премиери е единствената прилика между "Атака" и "Северната лига"

[omerzen]

Най-чистият интернет форум е този форум, който е инсталиран на компютър без интернет връзка.

Ти ме разсмиваш.   :-D  Май в такъв случай ще трябва да си говориме сами.   (giggle)
Ама за "клоаката" не съм съгласен. Тук поне не съм виждал олайнянени колеги.      

[Мишок]

Всякаква аналогия между Атака и Северната лига е безпочвена! Нито причините, нито условията, нито последиците са еднакви!

напротив и тези от северната лига и тези от атака са хомо-сексуални измамници.