Годишнина от атентата на гара Буново

[Nordwave]

Днес по инициатива на Български Национален Съюз и движение ГВАРДИЯ, в гр. Сливен от 11:00 часа се състоя помен за загиналите от атентатите на гара Буново през 1985 година. Поклонението пред жертвите на турския тероризъм се проведе пред хотел Сливен, където също е била взривена бомба.

Годишнината беше подкрепена от представители на регионалните организации на СП Защита - Бургас, ОКЗНИ - Бургас, Клуб 19 ноември - Бургас, СДС - Бургас, Сдружението прави силата - Бургас, СБНЛ - Бургас, Съюз на офицерите и сержантите от запаса - Бургас, Съюз на ветераните от войните - Бургас, Граждански контрол - Бургас, ВМРО - Сливен и Бургас, Тракийски дружества "Лазар Маджаров" - Сливен.

В 14:30 Стоян Желязков - регионален представител на ГВАРДИЯ за Бургас, внесе в Областната управа декларация, с която националистите настояват за разрушаването на чешмата, построена в памет на терористите, в с. Трънак, Бургаско. Припомняме, че чешмата беше построена със съдействието на ДПС. След това по решение на окръжната прокуратура през 1998 г. тя бе разрушена, и наново възстановена година по-късно, след изказване на Доган, че в България ще стане като в Босна.

Копия от декларацията ще бъдат дадени на областният прокурор, президента на Р България, Народното събрание, Министерски съвет, и представителството на европейската комисия в България.

"В целия свят осъждат тероризма, а у нас на убийците на жени и деца строят паметници. Решени сме на всяка цена да съборим този паметник на позора и тероризма. Ако държавата не се намеси, ще го направим ние, пък ако ще и Косово да става" - коментира Боян Расате. http://www.bgns.net

[Индивидуалист]

Бог да прости жертвите на този атентат и да пази близките им. това е нечувано,да има паметник на терористите убили цивилни хора,като бяха големи мъже да бяха нападнали някое поделение а не цивилни,защо ли не дойдоха в Ямбол-тогава служих,където щях с танка да размажа противните им мазни турчеещи се физиономии. Доган плашел с Косово,най-накрая да намери сили тази разбита държава да вкара този провокатор в килията, там да прави Косово вътре.

[Nordwave]

Днес България осъжда редовно тероризма, в повечето случаи с право. Също така твърди, че се бори срещу него, което пък си е абсолютна лъжа. В нашата собствена история обаче ние имаме някои доста драматични терористични актове. Със сигурност челното място държи зверския атентат в църквата "Св. Неделя"от 1925г., когато българските комунисти правят опит да взривят Цар Борис, но вместо него  убиват около 150 души, други умират по-късно от раните си, а общият брой на жертвите е 213. Сред тях са 12 генерали, 3 депутати и множество граждани, включително деца. Ранените са 500.

Днес пък се навършват 22 години от един друг терористичен атентат – на гара Буново, когато турски терористи поставят бомба във вагона за майки с деца на влак № 326 по линията Бургас-София. Тя е с часовников механизъм, часът е разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. Там паниката и липсата на достатъчно въздух биха довели до възможно най-голям брой жертви. По случайност взривът избухва на гарата, а не - в тунела, което би довело до много по-трагични последствия.

Но днес аз искам да спомена един друг – трети терористичен акт в нашата история, който може би е по-малко познат от първите два – Солунските атентати от 1903г. Тогава група млади българи известни като ''гемиджиите'' извършват грижливо подготвени терористични актове в Солун, за да привлекат европейското внимание към трагедията на нашето население в Македония.

Групата е предвождана от Йордан (Орце) Попйорданов, брат на Милан Попйорданов, за когото е написана известната песен ''Болен ми лежи Миле Попйорданов''. ''Гемиджиите'' действат отделно от ВМОРО, дори я отричат и не вярват, че организацията е способна да вдигне въстание. Но до известна степен целите им се препокриват – да помогнат за освобождението на българите от Македония. За това и ''гемиджиите'' се снабдяват с динамит чрез Борис Сарафов и с помощта на Тодор Александров.

Въпреки това, плановете на младата организация за серия атентати са силно оспорвани от ВМОРО. Иван Гарванов дори изземва първата пратка динамит несъгласен с методите на ''гемиджиите''. Също така се смята, че кървавите атентати няма и да донесат нищо добро на българското население. Напротив, ще му докарат само повече страдания и ще попречат на организацията на всенародно въстание.

До голяма степен тези опасения се оказват верни. Но това не променя трагичния героизъм на атентаторите. Самите те са раздирани от вътрешни противоречия. Макар да следват някакви общи анархистични идеи те не успяват да се обединят около крайния завършек на делото си. Част от ''гемиджиите'' начело с Орце Попйорданов смятат, че е атентатите могат да завършат само и единствено със смъртта на извършителите им. За тях е подло да сееш смърт, а сам да не си готов да я посрещнеш. Други пък, обединени около Павел Шатев смятат, че борбата не спира с тези атентати и делото трябва да се продължи.

Всички обаче заедно са на мнение, че не търсят слава. Напротив, изгарят всички свои снимки, за да не се знае кой е извършил атентатите. Не страдат от суета, искат делото да живее, а не лицата им. Също така се стремят да има колкото се може по-малко невинни жертви – нещо, което ги отличава от днешните терористи. Разбира се, има трето и най-важно нещо, което ги обединява – любовта към поробения народ и родината. Може да звучи патетично, но именно това, а не нещо друго е накарало неколцина юноши да загърбят всички земни сладости, да копаят с години тунели под земята, да крадат пари от най-близките си само и само за да осъществят делото си.

И времето за него идва. Ето как страницата посветена на солунските атентатори разказва за самото събитие : на 15 април сутринта членът на групата Павел Шатев взривява с динамит френския кораб ,,Гвадалкивир", излизащ от Солунското пристанище. Атентаторът напуска кораба заедно с другите пътници; заловен е от турската полиция на Скопската гара. Вечерта на същия ден Димитър Мечев, Илия Тръчков и Милан Арсов извършват атентат на жп линията Солун-Цариград, при което са повредени отчасти локомотивът и няколко вагона на минаващия влак, без да пострадат пътниците.
Сигнал за голяма акция в Солун дава Костадин Кирков, който на 16 април вечерта прекъсва с взрив осветлението и водоснабдяването на града. Орце Попйорданов вдига във въздуха сградата на солунския клон на ,,Банк Отоман", под която гемиджиите предварително изкопават тунел, а Милан Арсов хвърля бомби в кафене ,,Алхамбра". Орцето се сражава допоследно и пада пронизан отъ куршум след като хвърля последната си бомба. Когато турците тръгват да поругават трупа му началникът им Хасанъ Араб-бинбаши ги възпира с думите: ,,Вие трябва да вземете от тоя герой пример, как се мре за отечеството!"

Същата вечер Костадин Кирков, Ил. Богданов и Владимир Пингов хвърлят бомби на различни места в града. Димитър Мечев и Илия Тръчков не успяват да вдигнат във въздуха резервоара на фабриката за светилен газ; убити са в квартирата си след продължително сражение с войска и жандармерия, срещу които хвърлят над 60 бомби. На 18 април е убит Костадин Кирков при опит да взриви телеграфопощенската станция. При опасност да бъде заловен, Цветко Трайков, на когото е възложено да убие валията, се самоубива, като възпламенява бомба и сяда върху нея.

В Солун, а след няколко дни и в Битоля са извършени кланета на българското население от войската и башибозука в отговор на атентатите. Делото на ВМОРО в региона е сериозно възпрепятствана. От ''гемиджиите'' единствен Павел Шатев оцелява. Осъден на смърт, после помилван той впоследствие става оръдие на Коминтерна. Цар Борис повторно го осъжда на смърт за антидържавна дейност, но присъдата пак му се разминава. Шатев излиза от затвора за да вземе дейно участие в създаването на македонската нация след 44г. Той става министър на правосъдието и е отговорен за смъртните присъди на много българи несъгласни с новия режим. Но така не свършва драматичния път на Павел Шатев. Неговата вяра в новата комунистическа власт започва да се разклаща, когато вижда, че македонския режим се превръща в гонение срещу всичко българско. Шатев протестира, дори пише до Георги Димитров за асимилаторската политика на ЮКП. Това му носи уволнение от всички постове, арести и изолация. Накрая го намират убит на бунището в Битоля. Бедни, бедни Шатев, защо не умря в Солун?

И в крайна сметка герои или кървави терористи са ''гемиджиите''? Вероятно отговор може да даде постановката на Георги Данаилов ''Атентаторите'', която често може да бъде гледана в ''Сълза и смях''. Там лелята на Коста Кирков казва, че няма право да съди атентаторите, защо те сами са избрали смъртта, а тя трепери над собствения си животец. Предполагам, че и ние трябва да последваме нейните думи и да не даваме крайни оценки на тези млади герои, но и да не забравяме делото им. Да, при него умират и невинни, да – то няма преки положителни резултати. Но верни са и думите на Христо Силянов за Солунските атентати : 'всичко, което би могло да се вмѣни въ укоръ на динамитаритѣ, бледнѣе предъ величието на тѣхния духъ. Тоя духъ, който, видимо, се домогва само до страховити ефекти, чрезъ безогледно разрушение, е изпълненъ съ страненъ идеализъмъ и изтъканъ отъ удивителни контрасти. Презъ кѫсия интервалъ до взрива първата грижа на Орцето е да спаси директорътъ на банката и неговото семейство. Каква нравстена красота и колко човѣшко благородство има въ тоя жестъ на суровия главатарь! Друго нѣщо, което поразява е съчетанието на тѣхната революционна екзалтация, надминала точката на кипенето, съ една воля тъй дресирана, че отбеляза почти свръхчовѣшки постижения.''

Със сигурност може да се каже, че през 1903 младите "гемиджии" умират като българи, за свободата на българския народ. Всякакви днешни писания в духа на македонизма стават смешни, когато се видят оригиналните документи от периода, които говорят само за българи и българска кауза. Българи, които ''изразиха накипѣлия благороденъ гнѣвъ на своята македонска родина и завещаха на сънародницитѣ си най-дивния примѣръ на самопожертвувателность."

http://petyr.blogspot.com/2007/03/blog-post_09.html



Редактирано от модератор: Премахване на невалиден линк.

[Весо]

Императоре, в материала за Гемиджиите има някои пропуски и неточности, препоръчвам ти това:
http://anamnesis.info/broi2/Solunskite_atentatori.php

А иначе за сравнение между атентатите на Гемиджиите и тези на Държавна сигурност от 1984-85г, не може да става и дума. В единия случай имаме героични терористични актове, които са част от освободителна борба и нецелящи човешки жертви - има един убит механик  намиращ се по случайност в машинното на парахода Гвадалкивир и един убит немски инженер, минаващ с файтон покрай Банк Отоман в момента на взрива. Останалите убити са от турските армия и жандармерия, но в сражения.

На гара Буново, престъпната, зловеща, репресивна институция на Диктатурата, наречена Държавна сигурност, избива собствените си граждани - жени и деца, целейки провокация и действайки с одобрение от "най-високо място", все тая дали е това "място" е било в София или Москва.

[Индивидуалист]

Dimityr Stoyanov za DPS pred evro-parlamenta

[Kondolov]

Не може да има никакво сравнение между "Гемеджите " и атентатът на гара Буново-първо,наще хора предопреждават,както директора на Солунската банка/които живеел в самата банка/ така и капитана на кораба.Второ те се борят за освобождението на българите поробени в Македония.А гадните терористи от атентатите на гара Буново а и другите ,не са живели под робство,а живееха ,учеха и работеха наравоно със българите,че дори имаха по големи превилигии от нас.Това са си убиици,които посегнаха на майки с деца .
Те трябва да бъдат проклети во веки веков,а не да се снимат наравно с президента на Република България.А тези които бяха разстреляни,не трябва да им се издигат  паметници а да бъдат заличени в паметта на хората.
Не приемам и този терористичен акт в църквата "Св.Неделя"срещу цар Борис ІІІ,и тези са си убиици и нямат нищо общо за сравнение със атентаторите на ВМОРО.

[Мамарчев]

Днес се навършват 25 години от терористичния атентат на гара Буново през 1985 г. В памет на жертвите зам.-председателят на ВМРО Ангел Джамбазки      и председателят на Организацията в Пирдоп Милена Мачканова поднасят днес венци и цветя на мястото.

Това е най-големият железопътен атентат в българската история по брой на жертвите. Загиват 7 души, от които две деца. Бомбата е поставена във вагона за майки с деца на влака Бургас - София. Атентатът е дело на членове на нелегална организация, наречена Турско национално-освободително движение в България, която е предшественик на ДПС. В нея членува и Ахмед Доган, тогава агент от Държавна сигурност.

www.vmro.bg

[Amenhotep]

Днес се навършват 26 години от кървавия протурски атентат срещу вагона за МАЙКИ С ДЕЦА на пътническия влак Бургас – София край гара Буново.


Атентат на гара Буново е най-големият железопътен атентат в българската история по брой на жертвите. Извършен е на на 9 март 1985 г. посредством бомба, поставена във вагона за майки с деца на влака Бургас - София.

Същият ден избухва бомба в кафе-сладкарницата на хотел "Сливен" в Сливен.

Атентатите са дело на членове на нелегална организация, наречена Турско национално-освободително движение в България.

В атентата загиват 7 души, сред тях 2 ГЛУХОНЕМИ деца.



Атентатът, както и този в град Сливен, е извършен от български турци, членове на нелегалната организация, наречена Турско национално-освободително движение в България.
На 25 април 1988 са осъдени на смърт лицата, пряко участвали в атентата (в скобите е побългареното име): Емин Мехмедали (Елин Маджаров), Абдула Чакър (Алцек Чакъров) и Саафет Реджеб (Сава Георгиев), като присъдата е изпълнена по-късно същата година. Има и други осъдени, сред които е Сабри Мехмедали, брат на един от осъдените на смърт. По-късно той става областен координатор на ДПС за Бургас

На 5 ноември 1993 в Трънак, близо до т. нар. ,,Доганова чешма", е поставена плоча в памет на тримата екзекутирани атентатори. Паметната плоча с имената им е докарана от Турция и е на турски език. Край тази чешма, със съдействието на координатора на ДПС за Бургас Сабри Мехмедали, се организират тържества на ДПС, които официално се представят като "селски събор с народни игри".

Турският Тероризъм в България

[орикс]

Навремето Тодор Живков не си поплювал с гаджалите, трепал ги. За съжаление днешните управници са пълни п....ки в това отношение.

[Франкист]

9.03.2012 Отбелязване на годишнина от зверския атентат, извършен от турци в пътнически влак на гара Буново. Бомбата е била поставена във вагона за майки с деца. Поклон пред жертвите на турския тероризъм!



Редактирано от модератор: Премахване на невалидни линкове.

[Hatshepsut]

29 години от кървавия атентат на гара Буново

Бомбата е поставена във вагона за майки с деца, загиват 7 души - 3 дечица и 4 жени


Атентаторите

29 години от кървавия атентат на гара Буново се навършват днес. Терористичният акт е най-големият железопътен атентат в българската история по брой на жертвите. Извършен е на на 9 март 1985 г. С бомба, поставена във вагона за майки с деца на влака Бургас - София. Същия ден избухва бомба в кафе-сладкарницата на хотел "Сливен" в Сливен.
Широко разпространено е мнението, че атентатите са дело на членове на нелегална организация, наречена Турско национално-освободително движение в България, въпреки че тя е създадена няколко месеца по-късно. Мотивът са действията на държавната власт по това време, които са обединени под термина ,,Възродителен процес".

Бомбата е поставена във вагона за майки с деца на влак № 326, който се движи от Бургас за София. Бомбата е с часовников механизъм, а часът е разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. Там паниката и липсата на достатъчно въздух биха довели до възможно най-голям брой жертви.

Заради маневра на гара Златица влакът закъснява с две минути и взривът избухва в 21,31 ч. на гарата, а не в тунела.

На мястото на инцидента пристигат министрите на вътрешните работи и на транспорта Димитър Стоянов и Васил Цанов. Вагонът е откачен. Шест часа жертвите и ранените се извозват в околните градове, а останалите пътници са подложени на строга проверка от страна на органите на реда - кой и кога си е закупил билета, къде се е качил и с какъв багаж. Едва тогава влакът продължава своя път към София.
В атентата загиват 7 души - 3 деца и 4 жени. В други източници жертвите са 2 деца, 2 жени, 1 мъж и двама старци. Сред жертвите са глухонеми деца прибиращи се в вкъщи. Ранени са тежко 9 души и сред тях също има 2 деца.

Атентатът, както и последвалия го в град Сливен, е извършен от протурски терористи, български граждани, според Павел Шопов членове или симпатизанти на нелегалната организация, наречена Турско национално-освободително движение в България (ТНОДБ). Тази версия е оспорена от Сабри Мехмедали, брат на един от осъдените на смърт.

На 25 април 1988 са осъдени на смърт лицата, пряко участвали в атентата (в скобите е рожденното име): Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб), няколко месеца по-късно същата година присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и осъдените са екзекутирани и кремиран. Емин Мехмедали (Елин Маджаров) и Абдула Чакър (Алцек Чакъров), са били агенти на окръжното управление на Държавна сигурност в Бургас през 70-те и 80-те години. Осъдени за помагачество са: на 6 години затвор - Севдалин Алипиев Маджаров (Сабри Мехмедали), брат на първия терорист (лежи 2 г. амнистиран от Желю Желев и освободен в 1990 г.), на 2 години затвор Никола Николов, на по 1 година затвор Севда Латинова и Милко Вълканов. Терористите стават обект на сделка с Турция и са разменени. По-късно Сабри Мехмедали израства до пост областен координатор на ДПС за Бургас.

През 1990-те год. на сградата на гара Буново е открита паметна плоча. На 11 септември 2007, близо до гарата, е открит паметник на жертвите на атентата. Паметникът представлява монументална скулптурна композиция, висока 7 метра.

http://www.blitz.bg/news/article/254760

НФСБ почете паметта на жертвите от кървавия атентат на жп гара Буново

София. Със заупокойна литургия, поднасяне на венци и цветя Патриотичният фронт, сформиран около НФСБ, почете паметта на загиналите жертви на протурския тероризъм в България на жп гара Буново, съобщиха от пресцентъра на партията. На 8 март тази година се навършват 29 години от кървавия атентат край гара Буново, когато във вагона за майки с деца на влака Бургас-София избухва бомба, заложена от трима членове на турското национално-освободително движение. В атентата загиват 4 жени и 3 деца, а 9 души са тежко ранени. Събралото се множество почете с едноминутно мълчание паметта на невинно загиналите жертви от атентата в Буново, както и всички загинали от протурския тероризъм в България в периода 1984-1987 година в градовете Сливен, Варна и Пловдив. ,,Сега сме тук, пред българското национално знаме и портрета на Васил Левски и заявяваме, че България е еднонационална държава, в която има място за всякакви етнически малцинства, с равни права и равни задължения пред законите, но няма място за никакви национални освободителни движения – било то турски или някакви други. Атентатът на гара Буново трябва да ни накара да се замислим, че единението на българския народ е изключително важно за просперирането на България," заяви Данчо Хаджиев, съпредседател на НФСБ. Кметът на община Мирково Цветана Йотина изрази съболезнования към семействата на загиналите и заяви: ,,Месец март е времето, когато природата се събужда за нов живот. А ние сме тук да почетем паметта на невинни жертви на тероризъм. Тероризмът няма цвят, тероризмът няма граници. Ние ще продължим да идваме тук толкова пъти, колкото е необходимо, защото сме силни, защото сме българи, защото българският дух е непобедим".

http://www.focus-news.net/news/2014/03/08/1892723/nfsb-pochete-pametta-na-zhertvite-ot-karvaviya-atentat-na-zhp-gara-bunovo.html

[Родобранъ]

Атентат на гара Буново е най-големият железопътен атентат в българската история по брой на жертвите. Извършен е на на 9 март 1985 г. посредством бомба, поставена във вагона за майки с деца на влака Бургас - София.

Същият ден избухва бомба в кафе-сладкарницата на хотел "Сливен" в Сливен.

Широко разпространено е мнението, че атентатите са дело на членове на нелегална организация, наречена Турско национално-освободително движение в България, въпреки че тя е създадена няколко месеца по-късно. Мотивът са действията на държавната власт по това време, които са обединени под термина ,,Възродителен процес"

Описание

Бомбата е поставена във вагона за майки с деца на влак № 326, който се движи от Бургас за София. Бомбата е с часовников механизъм, а часът е разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. Там паниката и липсата на достатъчно въздух биха довели до възможно най-голям брой жертви.

Заради маневра на гара Златица влакът закъснява с две минути и взривът избухва в 21:31 ч. на гарата, а не в тунела.

На мястото на инцидента пристигат министрите на вътрешните работи и на транспорта Димитър Стоянов и Васил Цанов. Вагонът е откачен. Шест часа жертвите и ранените се извозват в околните градове, а останалите пътници са подложени на строга проверка от страна на органите на реда - кой и кога си е закупил билета, къде се е качил и с какъв багаж. Едва тогава влакът продължава своя път към София.

Жертви

В атентата загиват 7 души - 3 деца и 4 жени. В други източници жертвите са 2 деца, 2 жени, 1 мъж и 2ма старци.Сред жертвите са глухонеми деца прибиращи се в вкъщи. Ранени са тежко 9 души и сред тях също има 2 деца.

Извършителите и тяхната съдба

Атентатът, както и последвалия го в град Сливен, е извършен от протурски терористи, български граждани, според Павел Шопов членове или симпатизанти на нелегалната организация, наречена Турско национално-освободително движение в България (ТНОДБ).[4] Тази версия е оспорена от Сабри Мехмедали, брат на един от осъдените на смърт[5].

На 25 април 1988 са осъдени на смърт лицата, пряко участвали в атентата (в скобите е рожденното име): Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб), няколко месеца по-късно същата година присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и осъдените са екзекутирани и кремирани. Емин Мехмедали (Елин Маджаров) и Абдула Чакър (Алцек Чакъров), са били агенти на окръжното управление на Държавна сигурност в Бургас през 70-те и 80-те години. Осъдени за помагачество са: на 6 години затвор - Севдалин Алипиев Маджаров (Сабри Мехмедали), брат на първия терорист (лежи 2 г. амнистиран от Желю Желев и освободен в 1990г.), на 2 години затвор Никола Николов, на по 1 година затвор Севда Латинова и Милко Вълканов. Терористите стават обект на сделка с Турция и са разменени. По-късно Сабри Мехмедали израства до пост областен координатор на ДПС за Бургас.

В памет на жертвите на атентата

През 1990-те год. на сградата на гара Буново е открита паметна плоча. На 11 септември 2007, близо до гарата, е открит паметник на жертвите на атентата. Паметникът представлява монументална скулптурна композиция, висока 7 метра.


НИЩО НЕ Е ЗАБРАВЕНО! НИЩО НЕ Е ПРОСТЕНО!

[Цар Борис три]

През нощта на 9 март 1985 година избухва бомба в пътническия влак за София извършен от потурчени еничари (нелегално движение) Турското национално-освободително движение в България (ТНОДБ) а по късно ПРЕИМЕНУВАНО ДПС. Емин Мехмедали, Абдула Чакър и Саафет Реджеб заложили бомба с часовников механизъм. Това е най-кървавия железопътен атентат в историята на България.                                 Атентатът отне живота на 4 жени и 3 деца. Взривът е поставен под вагона за майки с деца на влака Бургас – София. Ранени са девет.
Целта е да се покаже, че българските поколения трябва да бъдат унищожавани.
Адската машина била настроена да избухне в тунела до Буново, но маневра на гара Златица забавя влаковата композиция и предотвратява повече жертви.
На мястото на инцидента пристигат министрите на вътрешните работи и на транспорта Димитър Стоянов и Васил Цанов. Вагонът е откачен. Шест часа жертвите и ранените се извозват в околните градове, а останалите пътници са подложени на строга проверка от страна на органите на реда. Едва тогава влакът продължава своя път към София.
Същия ден, 9 март 1985 г., избухва бомба в кафе-сладкарницата в сливенския хотел ,,Сливен". В периода 1984 – 1987 година са направени опити или са извършени атентати и в Пловдив, Сливен, Варна и други градове. Те са дело на 42 турски терористични групи, безчинствали в България в същия период и разкрити от тогавашната Държавна сигурност.
От терористичното турското ,,Национално-осободително движение в България" (ТНОДБ) започва политическата си кариера и ДС агентът Ахмед Доган, както и Касим Дал – създателят на неоосманистката партия в Реформаторския блок. Противоконституционната партия ДПС е пряк последовател на тогавашната незаконна протурска организация. Идеологията на ТНОДБ била да се противопостави на т. нар. възродителен процес чрез радикални действия и атентати.

[Hatshepsut]

Патриотите отбелязаха 32 години от кървавия атентат на гара Буново

На 9 март по традиция, наложена от родолюбивата телевизия СКАТ, пред мемориала на жертвите на протурския тероризъм на гара Буново, бе отбелязана 32-та годишнината от кървавия терористичен акт.

За 10-та поредна година организатори на поклонението бяха партия НФСБ и ТВ СКАТ. На отслужената в памет на невинно загиналите заупокойна молитва присъстваха председателят на НФСБ и съпредседател на коалиция ,,Обединени патриоти – НФСБ, АТАКА и ВМРО" Валери Симеонов, председателят на ПП АТАКА и съпредседател на коалицията Волен Сидеров, организационният секретар на ВМРО Юлиян Ангелов, зам.-председателят на НФСБ и директор на ТВ СКАТ Данчо Хаджиев, членове и симпатизанти на трите патриотични партии, НД ,,БГ Патриот", родолюбиви граждани и жители на Буново.

Присъстващите почетоха паметта на жертвите с едноминутно мълчание и падане на колене. Венци и цветя бяха положени на лобното място на загиналите, където днес се издига мемориал, изграден през 2007 г. със средства на Валери Симеонов и телевизия СКАТ.

Трагедията на гара Буново се разиграва на 9 март 1985 г., когато трима протурски терористи – членове на турското национал-освободително движение в България, взривяват вагона за майки с деца на бързия влак Бургас-София.

В резултат на жестокия терористичен акт, извършен от Емин Мохамедали, Али Аптула Аптула Чакър и Саафет Реджеб Реджеб, загиват 7 невинни, сред които 2 деца. Извършителите са заловени и осъдени на смърт през 1988 г., но очевидци на трагедията  и близки на загиналите още помнят ужаса.

По-късно, в Бургаското село Трънак, ДПС издигна паметник - чешма на терористите, извършили атентата, която бе съборена след дългогодишна битка на председателя на НФСБ Валери Симеонов и журналисти от телевизия СКАТ.

Парче от паметната плоча в прослава на атентаторите, бе показана от Симеонов пред присъстващите с думите, че това е останало от ,,кървавата чешма" и е доказателство за делата на патриотите.

http://www.desant.net/show-news/38586

"Обединени патриоти" почетоха жертвите от атентата на гара Буново

[Мишок]

 С ПОМОЩТА НА САЩ , тогава големи приятели на Турция.
Приятелите на Турция и исляма са мои врагове.

9 март 1985, 21:31, гара Буново, протурски терористи оставят след себе си 7 жертви от които 2 деца, 9 са ранени тежко. Съсипани животи - десетки. Няма прошка за радикализма и за човекомразието, във всичките му форми. Никога не трябва да се забравя, че е имало такъв период в историята ни, за да може и никога да не се повтаря. Бог да прости невинните жертви!