Посичането на Санстефанска България

[FELDMARSCHALL]

Бисмарк въобще не го е интересувало колко голяма ще е
България след 1878г. Германия е само домакин на конгреса! Други са били заинтересованите. Австро-Унгария е желаела по-малка България заради
сателита си Сърбия, Великобритания също. За Русия какво да коментираме... тя много добре е знаела, че ако се запази Санстефанска България, тя ще е нейна колония и трамплин за една следваща война срещу Турция с цел да окупира Проливите - вековната руска мечта. Само наивник и заслепен русофил може да си мисли, че Русия е желаела Голяма Независима България в Санстефанските й размери!

[Sturmmann]

Добре си германофил, но се старай поне понякога да си обективен.В тоя така мечтан от много българи сант стефански мирен договор(който е предварителен и е само за спиране на войната) се казва, че руските войски окупират българските земи.Но не се казва за какъв срок, демек могат да си ни направят губерния.Само сменяме единия поробител с друг.Русия е минавал през нашите земи множество пъти при битките си с османската империя.Винаги когато е минавала е отвличала българи и ги е заселвала в сибирските си пустощи.

Германия се предлага като домакин за разрешаването на проблемите между великите сили.Могло е да стане по-лошо - да почне първата световна война по това време.Германия няма интереси на балканите и по-специално в България.За това заема неутрално положение спрямо площта на България.Англия е тази която в никакъв случай, не иска, голяма, обединена и силна България.

Ето една статия узаглавена  Как Германия ни освободи от османско иго
http://www.bpost.bg/story-read-16249.php
http://www.bpost.bg/story-read-16250.php




Ето един хубав филм по горе долу тая тема http://zamunda.net/details.php?id=171708&hit=1
Априлското въстание и великите сили (1997)

[Борисъ]

Бисмарк е нямал пряко отношение към България, но за да ви стане по-ясна позицията на германците, трябва да се разгледат тогавашните външнополитически реалности:

В дадения период между Германия, Австро-Унгария и Русия е сключен така нареченият Съюз на тримата императори. Целта на Бисмарк със създаването му е откъсването на Русия от евентуално сближаване с Франция и Англия (не е трудно да се досетите защо). Оттогава насетне този курс е в основата на Бисмарковата политика, отношенията на Русия с двете западни империи трябва да се поддържат изострени на всяка цена, затова и след Априлското въстание, когато Англия и Франция твърдо се застъпват за Османската империя, Берлин тласка Русия към война. На следвоенния Берлински конгрес Германия няма пряко отношение към нас, нито се опитва да ни подкрепя, нито пък се застъпва за орязването ни. Тя се води единствено от намерението да скара Русия с Париж и Лондон, но в случая това не може да стане по ефективен начин, тъй като Русия предварително се е договорила с Англия да не създава голяма държава на Балканите. Хвърлянето на вината на Бисмарк ни е оставено в наследство от шайката червени "историци", които са се опитвали да ни втълпят, че Русия, видите ли, правела всичко възможно да ни уголеми максимално, докато гадният запад ни орязал.

Думите на Бисмарк на конгреса са, че там не са се събрали да решават съдбата на българите, а на големите нации - нищо конкретно. Само първосигнален комунистически идиот би възприел това като намек за орязване на България!

[Генерал Колев]

Борисе, тия неща са ми ясни. Това трябва да го прочете Варненчик, но няма да го разбере, каквото и да му говориш.

[опълченец]

В Берлин Бисмарк играе ролята на арбитър и е по скоро неутрален,декларира,че Германия не я интересуват Балканите.
Българския интерес е защитаван единствено от Русия,но уви натделяват англичани(водени от премиера си от еврейски произход Дизраели) и французи,които и през робството са подръжници на гнилата империя.

[Крум Страшний]

Реч на Стефан Стамболов за Берлинския договор:

    "Един царски ферман, господа, преди осем години дойде, та съедини българската нация в едно цяло под жезъла на един духовен началник – Екзархът. Тоя ферман начерта в същото време и границите на нашето целокупно българско отечество с епархиите, които влизаха в кръга на България и ведомството на Екзархията. Тая целокупна България бе духовно-черковно наше отечество.

    После дойде една европейска международна конференция, в лицето на която Европа на тая черковно-духовна основа утвърди политически автономни граници и призна единството на българската нация в тия граници.

    Най-после дойде Руско-турската война и Санстефанския договор. В него както нашата Освободителка, тъй и самата Турция признаха тия граници на нашето целокупно отечество, като създадоха в тях една политическа нова млада държава, наречена Българско княжество. Но в Берлин разсякоха тая България. Разсякоха това наше мило, драго, цяло Отечество на пет части...

    Защо ни разсякоха на пет къса?

    За да ни направят повече сакати, повече недъгави и немощни, да ни направят да се влачим вовеки и да прекараме един жалък, тежък национален, политически и исторически живот! Да бъдем ние политически просяци – божаци, и да живеем от милостинята, от трохите, от подаянията политически, от благодетелството и кефовете дипломатически на европейската дипломация, додето бъдем отново поробени.

    Разсякоха нас, млад, енергичен, пълен с жизненост народ, който в течение само на десетина години можа, има крепката воля и себеотрицание да даде за своята независимост повече от петдесет хиляди жертви-мъченици; нас – чийто полета, пътища, усои и кътища се покриха с пепел, кости и сълзи!

    И сега те ни канят да пристъпим – не, да се довлечем до оная троха, която берлинските джелати благоволиха да ни подхвърлят! Не! Ние имаме право, ние искаме да си останем здрави! Ние имаме право и ние искаме да ни оставят ръцете, краката и другите части цели и невредими; ние искаме да остане нашия национален организъм цял, неосакатен.

    Дават ни свобода, а вземат здравето ни, лишават ни от възможност, от условията за живот!

    Защо ни е нам тая свобода, когато тя само ще ни напомня някогашното ни крепко, здраво и жизнено тяло?

    Да просим, да се влачим и да живеем страдалчески живот – ний, които имаме бъдеще, бъдеще светло, славно, както що имаме и минало светло и славно...

    Не! По-добре е, господа представители, да бъдем пак роби, както бяхме, но да бъдем една нация в едно отечество, способни и жизнени да водим борба и да прогресираме. Ние искаме – и трябва това да го кажем високо да ни чуят всички – или всички българи свободни да бъдем в една независима държава, или всички пък роби, подвластни на Турция. Веригите на робството турско лесно ще съкрушим, ако останем под тая Турция, ако бъдем в онова положение, в каквото ни постави цариградската европейска конференция, отколкото сега.

    Где са, господа представители, где са нашите мили градове Ниш, Пирот, Враня и Лесковац? – дадени на сърбите... Где е Тулча и Добруджа? – дадени на Румъния... Где е Одрин, Солун, Дебър, Битоля, Охрид, Скопие, Прилеп, Велес, Щип и други страни на нашето отечество? Где?

    Где е Пловдив, Батак, Панагюрище, Сливен, Казанлък, Стара Загора и Карлово – елмазите на нашето отечество? Отцепени от нас чрез турски гарнизони...

    Мъчно. Мъчно и боли...

    Нека не приемем Берлинския договор!

    Нека извикаме високо, високо, да ни чуе Европа и нейните дипломати и владетели: "Вие ни сякохте, без да ни викате, без да ни изслушате, без да ни кажете вината, поради която ни сечете. Но ние ви казваме: боли, боли и мъчно... Дайте ни нашето общо отечество, каквото то бе определено от вашата конференция в Цариград и каквото то бе създадено на Сан-Стефанския договор!"

[Петкан]

Одринското примирие, подписано на 19/31 януари 1878 г. между Русия и Османската империя прекратява военните действия в Руско-турската война (1877-1878).Руският дипломат Александър Нелидов изготвя ,,Записка относно условията за мир", които могат да бъдат предложени на Високата порта (10 / 22 ноември 1877 г.). На основата на Записката е съставен документ, наречен Основи на мира, подписан от император Александър II на 27 ноември/9 декември 1877 г. В него се предвижда :

Създаване на българска държава със статут на автономно княжество и територия, която обхваща земите, където българското население е мнозинство. Размерът и не може да бъде по-малък от размера, определен от Цариградската конференция.
Изтегляне на османските войски от територията на българската държава, която има собствена милиция и правителство и ще плаща ежегоден данък на Високата порта.
Признава се независимостта на Черна гора, Румъния и Сърбия. Черна гора разширява територията си със земите, освободени от армията ѝ. Румъния получава териториално възнаграждение. Сърбия изменя границите си в своя полза. Босна и Херцеговина получава автономия. В християнските области на Османската империя се въвеждат реформи.
Османската империя осигурява руските интереси по отношение на Босфора и проливите. Заплаща на Русия военно обезщетение за военните загуби и разходи.
След подписването на примирие, османските войски се изтеглят от крепостите Видин, Русе, Силистра, Ерзурум и започват преговори за изработване на мирния договор.
Приемането на документа от представители на Високата порта е условие за прекратяване на военните действия и сключване на примирие.
Основите на мира са подписани в 18:00 часа на 19/31 януари 1878 г. в главната квартира на действащата руска армия в Одрин от главнокомандващия княз Николай Николаевич и пълномощниците на Високата порта Намик паша и Сервер паша. Документът заляга в основите на клаузите на Санстефанския мирен договор.                                                                                                                  Подписано е в 19:00 часа на 19/31 януари 1878 г. в главната квартира на действащата руска армия в Одрин от генерал-лейтенант Артур Непокойчицки, началник на Полевия щаб, и неговия помощник, генерал-майор Казимир Левицки от една страна, Наджиб паша и Осман паша от друга. Това става възможно след подписването на Основите на мира. Примирието прекратява военните действия и влиза в сила от момента на подписването. Валидно е през времето на преговорите за мир. Определена е демаркационната линия между двете армии, следваща приблизително трасето: Балчик - Хаджиоглу Пазарджик (дн. Добрич) - Разград - Търговище - Осман пазар (дн. Омуртаг) - Котел - р. Луда Камчия - Несебър - Деркоско езеро - Боюк чекмедже - Горна Джумая (дн. Благоевград) - Кюстендил - Враня - Голак планина - границата на Новопазарския санджак - сръбската граница при Копаоник планина. Османските войски се изтеглят от крепостите Видин, Белоградчик, Русе и Силистра. Руските войски влизат в Бургас и Мидия. Примирието на Кавказкия военен театър се определя от пълномощниците на двете страни. 
...
 
Подписване условията на примирието между Руси и Турция в Одрин 31.01.1878 г.
Примирието е подписано от  княз Николай Николаевич (старши) от руска страна и за Турция от  Намик паша, и Сервер паша.
...
Ключовете на гр.Одрин

...
Карта на Сан-Стефанска България