Каква е вашата религия?

[Hatshepsut]

В тази анкета не става дума за принадлежност към дадено вероизповедание "по документи" (кръщелни свидетелства и др. такива), а за личното религиозно светоусещане на всеки един от нас. Надявам се, че всеки схваща каква е разликата   ;-)

Анкетата не е ограничена във времето. Естествено, не мога да обхвана целия набор от религии, но смятам че съм включил по-важните.
Не е задължително да пишете коментари, разбира се!

Гласувайте!

[Теодор]

Християнин - православен

[Nordwave]

Християнин от Източното Православие.

[samvoin]

Християнин - православен.

[Desko]

Християнин - православен.

[Red Rose]

Православна християнка

[Wulko88]

WHITE POWER  8-)

[Нестор]

Българизъм,в това има и нещо мистично.

[rado84]

Хубаво, че го има и моят отговор: аз съм атеист. :)

[stas]

.

Aз съм православен българин .



.

[Преспанец]

Православен съм.

[valdope]

Православен християнин.

[Panzerfaust]

Православен.

[Rodolubec]

Православен Християнин.

[Hatshepsut]

Aз съм гласувал с опцията: "Амон-Ра, Изида, Озирис..."
Аз не приемам догматизма, религиозния фанатизъм и сляпата вяра. Mоите религиозни убеждения не са идентични с древноегипетската религия, а по-скоро бих ги определил като синкретични.
Моите вярвания са базирани на някои постановки от източната философия - карма, дхарма и прераждане на душите. За да се задвижи обаче подобен механизъм, е необходимо да съществува Бог.
Проявленията на Бога може да са много, под формата на богове и богини, всеки от които си има свое име, индивидуалност и специфични функции. За да има хармония, броят на боговете трябва да е равен на броя на богините.

Като се има предвид, че от древността в цяла Европа и Предна Азия (включително и по нашите земи) съществува култа към Богинята-Майка и Богът на Слънцето, за мен те са главните божества. При различните народи имената им са били различни и повечето от тях едва ли някога ще ги узнаем. Аз съм възприел имената на египетските богове и богини, начело с Изида и Амон-Ра.
От египетската религия съм възприел и някои други богове и богини (като имена, атрибути и персонификации).

[♂]		[♀]
Амон		Мут (Амонет)
Озирис		Изида
Toт		Maaт
Птах		Сехмет
Хор		Хатхор
Сет		Нефтида
Анубис		Бастет
Шу		Тефнут
Собек		Нейт
Хнум		Сатет
Мин		Сешат
Сокар		Уаджет
Хонсу		Аментет
Монту		Рененутет
Шай		Месхенет
Ра		Иунит
Нефертум		Нехбет
Онурис		Анукет
Нун		Серкет
Геб		Нут
Акер		Мафдет
Акен		Хемсут
Бес		Таурет
Хех		Уасет

Разбира се, в днешно време те не трябва да се почитат във вида, известен от Древен Египет. Би трябвало да се отстранят примитивните напластявания - тотемизъм, анимизъм и фетишизъм. Имам предвид, че боговете са антропоморфни, а не съчетание на човешко тяло и животинска глава.

Oсновните принципи и концепции в това отношение са следните:

- Антропен принцип
Според този принцип, Вселената е най-истинското доказателство за съществуването на Бога. Според принципа, физичните константи във Вселената трябва да имат такива стойности, които благоприятстват появата на разумен живот. Ако стойностите на физичните константи се отклоняваха от настоящите дори и с 0.01%, Вселената не би била такава, каквато е сега и в нея въобще не би могъл да се зароди разумен живот, тъй като не биха се формирали планетни системи. А да се получат точно такива стойности на няколко константи - това не би могло да стане като случайно съвпадение.

- Принцип на Маат (заимстван от древноегипетската религия)
Най-общо казано, този принцип олицетворява реда, справедливостта и истината. Съответства на термина "дао" в китайската философия и на термина "дхарма" в будизма.

- Безсмъртие и прераждане на човешката душа. Принцип на кармата
Аз вярвам в безсмъртието на човешката душа и последователното прераждане (реинкарнация) на човешките души. Човешката душа се преражда последователно в различни страни, различни раси и не от един и същ пол.
Вярвам и в причинно-следствената връзка (карма), според която делата на човека в предишното му прераждане влияят върху настоящия му живот. Кармата е вселенския универсален закон за причината и следствието, което дава на душата възможност за духовно, физическо и умствено израстване. Всяка душа, слизайки на земята в човешки образ има подсъзнателен достъп до качествата, умствените способности и умения, които е натрупала през предишните си животи. Но човек трябва да се бори и с влиянието на животите, които са забавили развитието му - омраза, жестокост, страх, алчност. Така човек използва последователните си прераждания, за да балансира положителните си и отрицателни кармични връзки.

Животът не е съществуването ни в нашето тяло, а поредица от прераждания, един цикъл, в който всеки от нас изпълнява задачи за натрупване на еволюционен опит. Между тези животи ние съществуваме във фините светове. Целият този опит се складира в нашата ,,памет" и по-точно в подсъзнанието, за да не пречи на нашето развитие. Подсъзнанието само ни подсказва за предишните ни животи, ако зададем правилно въпросите. Задаваме ги обаче рядко и обикновено го правим неграмотно, но когато осъзнаем, че трябва да задаваме въпроси, започваме да получаваме и отговорите.
Aко човек води ,,праведен" живот, той натрупва добра карма и в бъдеще ще се радва на плодовете й. Докато няколко негативни деяния, могат да повлекат лавина от такива и за предоляването им ще са необходими нечовешки усилия в рамките на няколко живота.

Законът на кармата гласи, че всеки получава награда или наказание за своите усилия и действия.

От будистка гледна точка, карма не означава съдба или предопределение. Тя оставя отпечатък в ума – позитивен или негативен. Нашите мисли, думи и постъпки засяват семената на бъдещите ни усещания. По този начин промяната на нашия живот е в наши ръце. Как да постъпим, решаваме ние. Със своите действия ние чертаем бъдещето си.

Дефиниция за Kарма - Bиж ТУК!

- Концепция за Деня на Съда
След смъртта човешката душа се явява на съд, където се определя нейната участ при следващото прераждане - кога и къде ще се прероди и каква съдба ще има.

- Принцип на монолатрията
Moнолатрията е вярата, че Бог може да се прояви в други аспекти и изяви (като множество) с техни собствени индидуалности и взаимодействия между тях, без да се забравя факта, че всички те произтичат от Бога. Ако опишем монолатрията с няколко думи: "Едно божество, много богове и богини." Най-добрият пример е да си представим река Нил и нейните разклонения в региона на Делтата - много потоци, всеки със свое собствено име и местоположение, но реката е само една. Монолатрията е форма на политеизъм (много богове), но тя също допуска единствено божество. Понякога монолатрията се обяснява като "енотеизъм", но енотеизмът не допуска единствено божество зад многото богове, така че това не е напълно акуратна дефиниция.

Koнцепцията за Бога съгласно Тиванската митология
(Новото царство - XVIII-XX династии)

По време на Новото царство се е вярвало, че Амон е иманентен, т.е. вътрешноприсъщ на цикъла на живота (цикъл, управляван от начина на съществуване, създаден от Бога в началото и впоследствие поддържан от него в непрекъснато действие), а също и че е трансцендентен спрямо този цикъл, т.е. стоящ над него. Името на Бога - Амон, се превежда като "самоскриващ се" или "да бъде скрит", което говори за трансцендентната му същност и внушава, че не може да бъде видян от хората. В качеството си на космически владетел Амон-Ра е свързван със Слънцето като съзидателен принцип.
Трите главни аспекта на Амон-Ра са:
- на най-пръв бог, съществувал още преди Сътворението
- на съзидателен принцип, изразен чрез Слънцето
- на владетел на съществуването

За всички богове от пантеона се е вярвало, че са изражения на образа на Амон като създател и дори процесът на Сътворението е бил смятан за проява на самия Бог.
Амон е съществувал преди и отделно от сътворения свят и следователно е трансцендентен, но освен това е и иманентен, защото присъства и би могъл да бъде разбран чрез онова, което е създал. Но той не се свежда до създадената от него Вселена, а като истински трансцендентен Бог се намира отвъд границите на човешкия опит. Следователно истинската природа на Бога не може да се схване или опознае. Хората могат да получат представа за съществуването му единствено чрез иманентните му елементи, присъстващи в битието.

Амон представлява Първопричината или Първия принцип на Сътворението, като в качеството си на трансцендентен създател е съществувал преди Сътворението и е независим от него. Все пак въпросът за първичната причинно-следствена връзка - откъде е дошъл интелектуалния принцип, остава без отговор [а дали съвременното богословие има отговор на този въпрос?]. Смятало се е, че този пръв принцип, Амон, е разположен извън Сътворението, така че остава скрит за човешкия опит и знания.

Макар Амон да е върховен Бог - вярвало се е, че от него са произлезли всички други богове, той не е бил единствен бог. Доколкото извличат съществуването си от Амон, останалите богове представляват част от него, но също така запазват индивидуалността си и не са заличени от всемогъществото му. Като единствена първопричина Амон е уникален и върховен, но сътворението се проявява чрез формите на много богове. Точно това означава израза "боговете са много, но божеството е едно". 

(цитирам Розали Дейвид: "Древен Египет - религия, митология, история")


Ще публикувам тук химна на Амон-Ра, който кореспондира с по-горния ми постинг за Тиванската космология. За съжаление, не успях да намеря текста на български и затова го публикувам на английски:

Hail to thee, Amon-Ra, Lord of the thrones of the earth, the oldest existence, ancient of heaven, support of all things;
Chief of the gods, Lord of truth; father of the gods, maker of men and beasts and herbs; maker of all things above and below;
Deliverer of the sufferer and oppressed, judging the poor;
Lord of wisdom, Lord of mercy; most loving, opener of every eye, source of joy, in whose goodness the gods rejoice, thou whose name is hidden.
Thou art the one, maker of all that is, the one; the only one; maker of gods and men; giving food to all.
Hail to thee, thou one with many hands; sleepless when all others sleep, adoration to thee.
Hail to thee from all creatures from every land, from the height of heaven, from the depth of the sea.
The spirits thou hast made extol thee, saying, welcome to thee, father of the fathers of the gods; we worship thy spirit which is in us.

Мой превод на този химн (извинявам се, ако има неточности):

Слава на тебе, Амон-Ра, Господ на земните престоли, най-древният по дни на небесата, който кара всичко да съществува;
Пръв сред боговете, Господ на правдата; баща на боговете, творец на хората, животните и растенията; творец на всички създания отгоре и отдолу;
Спасител на страдащите и угнетените, защитник на бедните;
Господ на мъдростта, Господ на милосърдието; най-любящ, отварящ всяко око, извор на радостта, на твоята доброта се наслаждават боговете, на теб, чието име е скрито.
Ти си единствен, създател на всичко съществуващо, единствен и неповторим; създател на боговете и хората; даващ храна на всички.
Слава на тебе, ти, който си многорък, прекарващ нощта буден, когато всички други спят, поклон пред теб.
Слава на тебе от всички създания от всичките земи, от небесните висини и морските дълбини.
Духовете, създадени от теб те възхваляват: "Привет на теб, баща на бащите на боговете; ние се прекланяме пред твоя дух, който е в нас".