Православни въпроси

[орикс]

Тук под религиозна свобода някои хора разбират непрекъснато да ругаят и плюят,  всички религии които не са православни. :-)

[Rodolubec]

И много правилно че го правят,жалко само че още не сме почнали с религиозното прочистване като в Северна Ирландия но спокойно има време за всичко. :-D :-D ;-) ;-)

[Мишок]

Тук под религиозна свобода някои хора разбират непрекъснато да ругаят и плюят,  всички религии които не са православни. :-)

Е да хвалиме сектите ли искаш ?  Щом българите са православни, нормално е да се хулят другите вери.

[орикс]

Тук под религиозна свобода някои хора разбират непрекъснато да ругаят и плюят,  всички религии които не са православни. :-)

Е да хвалиме сектите ли искаш ?  Щом българите са православни, нормално е да се хулят другите вери.

Не всички българите са православни, и пак са българи сектантино  :-D :-D

[Rodolubec]

Е да хвалиме сектите ли искаш ?  Щом българите са православни, нормално е да се хулят другите вери.
Не всички българите са православни, и пак са българи сектантино  :-D :-D

Всички българи са православни, българи-неправославни не съществуват. Няма българин-неправославен.

[omerzen]

Всички българи са православни,българи-неправославни не съществуват.Няма българин-неправославен.

Православните българи не могат да бъдат превърнати в турци. До като българите мюсюлмани лесно могат да бъдат превърнати в турци. Което съвсем не означава че безучастно можем да стоим и да гледаме как турците превръщат българите мюсюлмани в турци. Но това е трудно разбираемо за колегите езичници щото върло мразят православието.

[Логос]

Преди 100 години, когато според Конституцията господстващата вяра в България е източноправославната

Върховният началник на Църквата в България бил Негово Блаженство Екзархът, чието седалище било в Цариград. Българската православна църква била подчинена на Св. Синод, чрез когото се съхранявала и нейната връзка с Вселенската църква във всичко, що се отнася до догмите на вярата.
Княжеството в църковно отношение се деляло на 11 епархии, всяка от които управлявана от по един митрополит съвместно с Епархийския съвет.

В Княжеството имало 2118 енории с енорийски свещенослужители, разпределени по епархии, както следва:
Търновска епархия - 327 свещеници,
Пловдивска епархия - 310 свещеници,
Софийска епархия - 254 свещеници (на 250 храма),
Сливенска епархия - 177 свещеници (на 148 храма и 18 параклиса),
Видинска епархия - 170 свещеници,
Старозагорска епархия - 151 свещеници,
Ловчанска епархия - 151 свещеници,
Варненско-Преславска епархия - 120 свещеници, Врачанска епархия - 185 свещеници,
Самоковска епархия - 105 свещеници,
Доростоло-Червенска епархия - 105 свещеници.

Преди 100 години според мен, епархиите са били повече!
Ферманът на султана /Ираде/ обявява за български следните епархии - Русенската,
Силистренската, Шуменската, Търновската, Софийската, Врачанската,
Ловчанската, Видинската, Нишката, Пиротската, Кюстендилската, Самоковската,
Велешката, Варненската епархия (без града Варна и без близо двадесетте села
по крайбрежието на Черно море до Кюстенджа, чиито жители не са българи);
Сливенския санджак без градовете Анхиало и Месемврия; Созополската каза
без селата по крайбрежието; Пловдивската епархия без самия град Пловдив,
без града Станимака, както и без селата Куклен, Воден, Арнауткьой, Панагия,
Ново село, Лясково, Ахлан, Бачково, Белащица и без манастирите Бачковски,
Св. Безсребреници, Св. Параскева и Св. Георги.
Махалата Св. Богородица в град Пловдив ще влезе в Българската екзархия, но
които от нейните жители не ще желаят да се подчинят на Българската църква и
Екзархия, ще бъдат напълно свободни в това отношение. Подробностите за това
ще бъдат уредени между Патриаршията и Екзархията според църковните
обичаи, принципи и правила.
Параграф 2 на чл. 10 от фермана разрешава и други епархии да бъдат
признати за български, ако най-малко 2/3 на християнското население в нея го
желае. Съобразно този параграф се извършва плебисцит в Македония под
контрола на турските власти и Вселенската гръцка патриаршия. Резултатът от
този референдум е включването на голяма част от Македония в границите на
Българската екзархия. Това са Скопска, Охридска и Битолска епархии. След
извоюване на националната независимост се създават още две епархии:
Неврокопска и Старозагорска (90-те години на 19 век).


Ето Султанският указ .

[Преспанец]

Дано да не разберете колко е важно да сте християни, вече като е твърде късно...

[Hatshepsut]

Преди 100 години, когато според Конституцията господстващата вяра в България е източноправославната

Върховният началник на Църквата в България бил Негово Блаженство Екзархът, чието седалище било в Цариград. Българската православна църква била подчинена на Св. Синод, чрез когото се съхранявала и нейната връзка с Вселенската църква във всичко, що се отнася до догмите на вярата.
Княжеството в църковно отношение се деляло на 11 епархии, всяка от които управлявана от по един митрополит съвместно с Епархийския съвет.

В Княжеството имало 2118 енории с енорийски свещенослужители, разпределени по епархии, както следва:
Търновска епархия - 327 свещеници,
Пловдивска епархия - 310 свещеници,
Софийска епархия - 254 свещеници (на 250 храма),
Сливенска епархия - 177 свещеници (на 148 храма и 18 параклиса),
Видинска епархия - 170 свещеници,
Старозагорска епархия - 151 свещеници,
Ловчанска епархия - 151 свещеници,
Варненско-Преславска епархия - 120 свещеници, Врачанска епархия - 185 свещеници,
Самоковска епархия - 105 свещеници,
Доростоло-Червенска епархия - 105 свещеници.

Преди 100 години според мен, епархиите са били повече!
Ферманът на султана /Ираде/ обявява за български следните епархии - Русенската,
Силистренската, Шуменската, Търновската, Софийската, Врачанската,
Ловчанската, Видинската, Нишката, Пиротската, Кюстендилската, Самоковската,
Велешката, Варненската епархия (без града Варна и без близо двадесетте села
по крайбрежието на Черно море до Кюстенджа, чиито жители не са българи);
Сливенския санджак без градовете Анхиало и Месемврия; Созополската каза
без селата по крайбрежието; Пловдивската епархия без самия град Пловдив,
без града Станимака, както и без селата Куклен, Воден, Арнауткьой, Панагия,
Ново село, Лясково, Ахлан, Бачково, Белащица и без манастирите Бачковски,
Св. Безсребреници, Св. Параскева и Св. Георги.
Махалата Св. Богородица в град Пловдив ще влезе в Българската екзархия, но
които от нейните жители не ще желаят да се подчинят на Българската църква и
Екзархия, ще бъдат напълно свободни в това отношение. Подробностите за това
ще бъдат уредени между Патриаршията и Екзархията според църковните
обичаи, принципи и правила.
Параграф 2 на чл. 10 от фермана разрешава и други епархии да бъдат
признати за български, ако най-малко 2/3 на християнското население в нея го
желае. Съобразно този параграф се извършва плебисцит в Македония под
контрола на турските власти и Вселенската гръцка патриаршия. Резултатът от
този референдум е включването на голяма част от Македония в границите на
Българската екзархия. Това са Скопска, Охридска и Битолска епархии. След
извоюване на националната независимост се създават още две епархии:
Неврокопска и Старозагорска (90-те години на 19 век).

Koлегата Nordwave е прав, защото има предвид само епархиите в Княжество България, а не всички епархии на Българската Екзархия, съгласно фермана от 28 февруари 1870 г. (който не е отпреди 100 години, а отпреди 141 години).

След присъединяването на Нишко и Пиротско към Сърбия през 1878 г. двете епархии са откъснати от Екзархията. През същата 1878 г. Северна Добруджа е присъединена към Румъния, вследствие на което по-голямата част от Доростолската епархия също е откъсната от Екзархията.
След 27 ноември 1913 г. екзархът и всички български митрополити от Македония и Одринска Тракия са принудени да се изселят в България.